Как изглежда клатушка на GRBA след няколко месеца престой в реката

Материал, любезно предоставен от Синан Гавазов (Leo).

Загубата на примамки е неприятно изживяване за всеки риболовец. Едва ли има колега спинингист, който да не е късал любимите си примамки.

Това е част от риболова. Доста често успяваме да спасим закачените блесни  и воблери. Но има и случаи, когато не може да се направи нищо и късането е неизбежно.

Понякога през лятното маловодие намирам примамки, които съм скъсал. Някои от тях са корозирали до степен да са неизползваеми, други са потъмнели и ръждясали, но могат да се използват. Блесни от реномирани производители, имащи трайно защитно покритие, след продължителен престой във водата губят необратимо блясъка си. Дори и с помощта на препарати не винаги е възможно да възвърнем първоначалната им свежест. А понякога и не е необходимо. Но винаги е хубаво да намериш примамка в работно състояние, запазила първоначалния си блясък.

През лятото се опитвах да хвана някоя по-едра щука в дълбочините около пристанището. Скъсах две-три блесни, една от които беше нова клатушка GRBA. Забравих я веднага. Научих се през годините лесно да преживявам подобни загуби.

Съвсем наскоро двама възрастни рибари, които пускат мрежи в тоя район, извадили една блесна и ми я дадоха. Учудването ми бе голямо, когато видях клатушката, която скъсах през лятото, с металния повод и част от влакното. Повече ме изненада състоянието на блесната. След няколко месечен престой на дъното на Дунава очаквах да е ръждясала, потъмняла и с наранено покритие. Нищо подобно не се бе случило. Само тройката бе ръждясала. Дори и холограмният стикер беше непокътнат.

Blog_GRBA-1

Без да използвам каквито и да било препарати, само с помощта на кърпа и вода, свалих твърдия слой, който се бе образувал върху блесната. И тя заблестя, като току-що извадена от опаковката.

Blog_GRBA-2

Blog_GRBA-3

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *