Риболов на пъстърви в затворен водоем

Материалът е предоставен от Виктор Димитров

Никога не бях опитвал риболова на платени пъстърви, защото нямах възможност за такъв риболов. Благодарение на състезанията и организаторите на Yarie trout cup, които направиха едно страхотно събитие, вече наблизо имаше водоем, който ме предразположи за такъв риболов. Точно факта, че можех да опитам този риболов ме побъркваше и реших да се оборудвам с нужното за целта.

Накратко ми трябваха малко клатушки,класьор / кутия за съхранение, дръжка и глава за кеп.

Не се колебах много и се оборудвах с нужното. Избрах клатушки  BB Clever Trout Warp – 4.3 грама, Foglia Metallica – 2.8 грама и Il Tigre – 3.2 грама. Монофилна глава за кеп и дръжка FilStar Pro Specimen landing net Handle. След разопаковането на пратката реших да дам старт на риболова. Времето беше мрачно, температурите под нулата, а аз си нямах и представа какво желаят рибите. Започнах да мятам на сляпо и изреждах всички примамки които имах, но без успех. Една клатушцица стоеше в ъгъла и още не беше виждала вода, взех я и реших да я изпробвам. Не след дълго вече първата риба беше на лице.

Бях доста радостен от факта и продължих да настоявам на същата примамка. След доста голям застой, нещо разтресе въдицата и поредната риба бе на лице. Отново пъстърва с прилични размери.

Така продължаваше риболова – студ и трудни риби. Понеже не познавах добре навиците на тези риби, опитвах много различни примамки и проводки. Опитах да ги търся в повърхностния слой на водата, в средния слой, но студът оказваше своето влияние и ги беше натиснал към дъното. Рибите бяха пасивни и удряха близо до дъното с много бавна проводка. Смених доста цветове на примамките, но незнайно защо искаше само един-единствен цвят и той беше Silver Base/Red.

След няколко уловени риби упорито продължавах да разнообразявам с цветове и проводки, но без успех. Реших отново да сложа цвета ,,бияч”, направих няколко каста и отново имах реализирана риба. Ето я и нея:

Поредната трудна риба на успешната примамка.

Риболовът за деня беше към своя край, а аз бях решил, че ще хвана още риби на друг цвят, не бях и сбъркал. След много настояване и различни опити, най-после улових риба на друг цвят. Клатушката отново беше същата, а цветът по-ярък и еднообразен.

Това беше и последната уловена риба за този риболов.

Преди да си тръгна от водоема щракнах няколко снимки на новите примамки, понеже бяха уникални и заслужаваха внимание.

В средата бях разположил героите на деня, а от двете страни беше публиката, очакваща с нетърпение да им бъде даден шанс за изява.

Покрай риболова реших да осигуря една вкусна рибна вечеря.

Така приключи и първият ми риболов на Area trout. Въпреки ужасния студ, мрачното време и трудните риби, спретнах един що годе приятен риболов и знаех, че това няма да е за последно и планувах друг излет след известно време.

Не след дълго реших отново да посетя водоема. Времето беше малко по-приятно от предния риболов и отново се получи доста добро изживяване с прилични рибки и добри емоции. Започнах риболова с примамката, с която завърших предния излет. Уникалният външен вид и игра ме изкушаваха и нямаше как да не и дам шанс за изява.

Закачих я смело и започнах риболова. Обикалях доста в търсене на рибите и с малко усилия ги намерих. Бяха се групирали на повърхността на доста голяма дистанция, но това не беше проблем, защото въпреки малките размери на примамката, с нея се достигаха доста приятни дистанции при замятане.

Започнах да замятам навътре и след няколко неуспешни проводки усетих първия удар и първата риба беше ,,закована” на куката. Прилична американка, която реши да позира като модел пред камерата и просто нямаше как да не щракна една снимка.

Хубава рибка, която заслужи хубава снимка и освобождаване.

Продължих да настоявам, имах доста удари, които не успях да реализирам и реших да забавя темпото на проводката. Веднага това даде резултат и празните удари намаляха. Улових още една рибка, която снимах и освободих отново.

След няколко замятания се случи нещо много учудващо. При всяка проводка имах уловени риби и от адреналина спрях да снимам за кратко. Щракнах още две рибки между останалите.

Нещото, което забелязах и беше доста странно, е че много от уловените риби бяха без хрилни перки, което си обяснявах като канибализъм, или някаква болест.

След като въпросната клатушка се доказа в боя, реших да дам шанс и на другите новобранци в кутията. Смених с друга клатушка, която беше лилава с жълта окраска, а от другата страна златиста. Играта беше с голям диапазон на лъкатушене на ляво и дясно. Доста приятно се държеше във водата и без много да се чудя, я изстрелях към рибите. Отново дистанцията, която достигаха тези примамки беше учудваща. Може би прекрасната игра и добрият цвят предизвикаха удар, който не успях да засека, но още в същата проводка имах друг удар, който  реализирах. Ето я и рибата.

Набързо надърпах още няколко риби.

Не се застоявах много на определена примамка, защото исках да пробвам и другите бойци в кутията.

Смених с друга клатушка, която беше с доста странна форма, а именно тази форма допринасяше  за перфектна и балансирана игра на примамката. Въпросната примамка беше FOGLIA METALLICA на марката Game Laboratorio.

Тази примамка позволяваше бавно водене с паузи, което предизвикваше удара на рибите. Кастингът на примамката бе приличен за размерите и експериментирах с проводки и темпове на прибиране на влакното и достигнах до извода, че примамката дава добър резултат при нормално обиране с дълги паузи. Ето и няколко риби, уловени с въпросната примамка:

Доста резултатна примамка бих казал. Улових няколко риби, които позираха за снимки, а цвета и изработката на примамката, няма смисъл да ги коментирам, просто безупречни.

Краят на риболова наближаваше, а аз реших да направя няколко финални замятания, с които да приключа. За накрая избрах най-красивата клатушка, която съм виждал, а тя отново беше на същата марка, просто в друга разцветка. Та, както се казва, сложих черешката на тортата.

Бих казал просто уникална примамка. Уловиста и красива, какво друго може да иска един спинингист. Имах малко време за риболов и не снимах много, но улових няколко риби, които ме предизвикаха да продължа риболова и на следващия ден. Ето я и последната риба за деня.

На другата сутрин събрах багажите и отпраших към водоема. Времето беше слънчево, но доста студено. Слънцето ме подтикваше да сложа искрящ цвят, така направих и не сгреших. Заложих на яркото и първата риба за деня беше налице.

След като разбрах, че рибите биват предизвиквани от яркото, продължих да мятам и имах доста добър успех с няколко добри риби.

Една след друга ми вдигнаха адреналина още от сутринта и ми вдъхнаха надежди за успешен риболов.

Започнах да сменям примамки и имах доста успехи. Рибите вземаха в средния слой на водата и бяха доста плахи, удряха съвсем леко и откачанията и изтърваните риби бяха много, но въпреки това се уловиха добри екземпляри, които доставиха уникални емоции. Тайната на успеха беше бавна проводка с кратки паузи, а рибите атакуваха след паузите. Ето и една от рибите, може да се види колко леко е атакувала, и как е закачена на ръбчето на устата.

На снимката виждаме колко внимателно и леко рибите атакуват примамката.

Нямам никакво обяснение на какво се дължеше това плахо отношение към примамката, но правеше риболова труден, защото се искаше доста средоточеност при водене и засичане.

Почти всички риби бяха с подобно поведение, но именно то правеше риболова интересен и риби ловяха само хората с подходящи примамки и правилната проводка.

Ето и още една рибка, която беше взела доста плахо клатушката.

Отново имахме трудни и наплашени риби, които предизвикаха доста емоции и оставиха добри спомени  за напред.

С напредването на деня ударите намаляваха и риболовът започна да става скучен. Въпреки всичко успявах да уловя някоя риба, която да ме накара да остана още на водоема.

Трудният риболов продължаваше, докато в един момент просто рибите се оттеглиха и всичко приключи. За финал споделям една риба, която заслужи хубава снимка.Така приключи и риболова.

Със затопляне на времето очаквайте информация за поведението на клатушките с диви риби.

А сега искам да споделя няколко впечатления от оборудването.

Дългата и лека дръжка в комбинация с уникалната глава създава един супер добър и бюджетен вариант за кеп, който може да се използва и за спортен риболов, както аз направих на състезанието и не сгреших. Дължината и лекотата осигуряват бърза и лесна работа при кепчосването, а мрежата не позволява заплитане на куките и се печели доста време. Ето и клип, в който се вижда лесното боравене с кепа.

Клатушките няма нужда да ги коментирам, защото сами виждате колко добре се справиха. Безкомпромисни примамки, които предразполагат риболовеца да експериментира с най-различни проводки. Кутията или така наречения класьор:

Предназначен за мухи, но бих казал, че е едно прекрасно бижу за съхранение на клатушки и микро силикончета. Има добри закопчалки, които гарантират доброто затваряне, а уплътненията са допълнителна екстра, която не позволява проникването на вода във вътрешността на кутията. Доста добър избор за съхранение на малки примамки за пъстървов риболов.

Така мисля да приключа и казвам ДО НОВИ СРЕЩИ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *