Лайт риболов на горски водоем

Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

Лятото настъпваше, а аз бях в размисли каква лайт въдица да си закупя. След като притежавах въдица Filstar Black Shadow 8’0”-2.44MH с акция 7-28 грама и тя бе продължението на ръката ми, аз реших да се сдобия с някой от лайт вариантите на модела, за да получа максимална наслада от риболова с малки примамки.

Доста време бях в дилема дали да избера модела с акция 2-7 гр или 3-10 гр. В крайна сметка се спрях на по-универсалния модел, а именно Filstar Black Shadow 7’0”-2.13 L с акция 3-10 грама. Предвид водоемите, в които ловя, този работен диапазон на въдица ми допадна най-много за лайт риболов, защото понякога се налага използването на по-големи примамки, а изненадите с едри риби не са рядкост. Ето че вече въдицата бе в ръцете ми, а аз не можех да ú се нарадвам.

Всеки рибар знае, че когато нова въдица му попадне в ръцете, нещо отвътре му шепти „отиди на водоемааа, пробвайй я”, точно този вътрешен глас ме накара, да направя първия риболов с въдицата.

Намерих малко свободно време в ранния следобед и потеглих към нов за мен водоем, за който имах информация, че има стабилна популация на костури. Водоемът се намираше в планината, по доста непроходим път, но въпреки това успях да достигна до него.

Нормално горско язовирче с доста растителност по бреговете и уникално чиста вода. Скочих от колата и отпраших към брега, за да направя първите проводки. С първите хвърляния установих, че водоема е доста дълбок и тепърва предстоеше да търся убежищата на рибите и с какво ще предпочетат да се хранят. Тъй като целта на риболова бяха костурите, а костура е пасажна риба, която обича укритието и каменистите места, реших да се позиционирам близо до стената на водоема, която беше изградена от големи камъни. След няколко експеримента с примамки реших да започна от малки примамки и постепенно да увеличавам размера на примамките, за да открия и по-едри риби.

Предвид дълбочината от 7-8 метра, експериментирах с различни примамки, за да открия в кой слой на водата са се позиционирали рибите и евентуално да избера най-подходящата примамка за успешен риболов.

Започнах с малка и лека примамка, за да успея спокойно да ,,преслушам” всеки слой от водата. Примамката, която използвах, е силикон на марката Bait Breath, модел Fish Tail Ringer U30 в размер 5см и цвят Grow Flake с фиксирана джиг глава 1гр. След няколко проводки и реализирана риба, успях да уловя риба, която удари на дъното.

След няколко удара и реализирани риби на конкретната примамка, реших да увелича размера на тежестта, за да достигам по-бързо до дъното. Използвах един от любимите силикони на костур, а именно Bait Breath Needle realfry в размер 5см.и цвят red/speed с 2 грама чебурашка и кука номер 6.

Започнах с няколко празни проводки, опитвах тътрене на силикона по дъното, нормална джиг проводка (два оборота, пауза), нестандартни проводки с повдигане от дъното, но най-успешната проводка, която агресира костурите, бе: повдигане на примамката от дъното, агресивно разтрисане с върха на въдицата и пропадане до дъното.

Ето че вече бях постигнал някакъв резултат и имах уловени няколко риби, макар и със скромни размери.

Смених мястото и започнах да улавям риби почти на всяка проводка и имах поне по 2-3 удара, докато силикона пропадаше. Настана страшен кеф, докато вадех рибата, зад нея идваха още няколко костура и се опитваха да вземат примамката от устата на уловената риба. Макар и рибите да бяха със скромни размери, доставяха уникално удоволствие, а пръчката която бе нова за мен, стана продължение на ръката ми. Уникален бърз строй и стегната бланка, върху която се усещаше всеки контакт на примамката с дъното, а ударите се чувстваха уникално въпреки размерите на рибите.

Рибите не спираха да атакуват примамката, бяха уникално красиви, а комбинацията на тишината, спокойствието, красотата на водоема и природата около него водеха до хармония и истински релакс. При тази обстановка всеки човек се чувства презареден и разпуска на макс.

Риболовът продължаваше с пълна пара, рибите бяха един калибър и много на брой.

Определено си бяха харесали примамката и я атакуваха доста стръвно, явно точно този цвят и размер ги изкушаваше най-много. С наближаването на вечерта реших да експериментирам с други размери на примамките, за да успея да уловя някоя по-едра риба.

Смених примамката с по-масивна, за да пресея ударите на дребните риби и евентуално да уловя някой от по-големите обитатели на водоема. Използвах една уникална силиконова примамка на Bait Breath, а именно моделът U30 MOSYA в размер 5 см, а грамажът на чебурашката увеличих до 4 грама. Направих десетина безуспешни проводки и чак се учудих какво се случва. След още няколко проводки точно преди да сменя примамката имах удар и реализирана риба, но не беше това,  което търсих.

Реших да сменя позицията и отново да увелича размера на примамката. Позиционирах се на стената и сложих силикон Westin ShadTeez Slim в размер 7,5 см и цвят Crystal Perch – един наистина уникален и реалистичен силикон, който притежава жива игра, вибрира ролкова силно, че дори се усеща на върха на въдицата. Просто нямаше как да не измъкна някоя едра риба с него, но уви това не се случи. Имах само няколко удара, но отново бяха малките гладници. Реализирах една риба с размер близък до този на примамката, може да си представите какъв интерес предизвиква тази примамка у рибите.

След дълго настояване слънцето се спускаше и краят на риболова наближаваше, а след като не успях да излъжа голяма риба, реших отново да се върна към малките примамки за последни емоции с дребните красавци.

Нещо ме побутна да сложа микро клатушка и си казах ,,защо пък не?“. Без много да се чудя, закачих на карабинката една пъстървова клатушцица, която при зимните излети на Area Trout ми донесе добри успехи. Клатушката едно съвършено творение на марката Bait Breath, а нейния модел е Clever Trout Warp в любимия ми цвят Fluorescence Orange. Въпреки малкия размер и грамаж на примамката, тя е конструирана с добра аеродинамика и се достигат доста добри дистанции, а бавното ú пропадане позволява много бавно водене, което в някои случаи е ключът към провокирането на пасивните риби.

Сложих малките силикончета и отново започна рубриката ,,гол след гол”, наскубах няколко риби като за край на риболова.

След като червеното червейче се бе доказало като ,,бияч”, реших да дам шанс и на неговото братче в цвят Glow Pearl, ето че и то не ме разочарова.

Отново монтажът беше същият – чебурашка 2 грама и кука номер 6. Наскубах няколко рибки и смених цвета с червен за една последна проводка преди края на риболова.

Ето го и последният хубавец за излета, целта да пробвам въдицата бе изпълнена, а аз бях доволен от излета. Знаех, че този водоем държи и едри риби и въпрос на време беше отново да отскоча за доза релакс с надежда за улавяне на по-добри екземпляри.

Не след дълго ми се отвори възможността да направя още един излет на водоема. Вече бях опитал риболова в по-късните часове на деня и нямах успех с улова на едър костур, та реших да опитам някое ранно утро.

Ето че моментът дойде, събудих се в 4:30, направих кафето, натоварих багажите и в 4:44 потеглих към водоема. В 5:30 вече бях на водоема и започнах подготовката за отплаване. Планувах риболова да се проведе от проходилка, защото бреговете на водоема бяха доста обрасли и бе почти невъзможно достигането на друг бряг. Гъстата растителност ме поставяше пред сериозни трудности и носеше риск от счупване на въдицата или потъване в тинята. С проходилката можех да достигна всяка част на водоема и така по-лесно щях да открия рибите.

В 6:00 ч. вече бях на вода и отплавах към отсрещния бряг, защото имаше едно доста симпатично заливче, на което бях хвърлил око още от предишния риболов.

Докато плавах към мястото на което щях да започна риболова, монтирах няколко силикона, които бях заприходил ден преди да отида на водоема.

Харесах си местенце, наместих се и започнах да замятам. С първите проводки разбрах, че това е едно от най-плитките места на водоема, както очаквах. Избрах да започна от плитките участъци на водоема, защото костурите почти винаги излизат да се хранят в плиткажите, където е укритието на малките рибки – тяхната любима храна.

Започнах риболова с новодошлите силикончета на Bait Breath U30 MOSYA в размер 1,5 инча. Монтирах го на глава тип чебурашка с кука номер 6, получи се страхотна комбинация. Силиконът бе уникален и при най-малкото движение във водата всичките му пипала помръдваха, все едно е жив. Започнах да облавям в различни посоки и на едно място нямерих ръбче, което ми даде надежда, че е възможно някоя риба да дебне в засада. Така и стана. След няколко проводки, прекарани през нестандартния релеф на дъното, имах удар и първата риба за деня ме зарадва. Без големи усилия, рибата бе качена на борда на моята проходилка Snowbee.

Щракнах бърза снимчица и рибата отплува обратно, за да достигне трофейни размери и някой ден да ми направи кефа отново.

След като установих наличието на риби по ръбчето, реших да настоявам и не след дълго имах добри успехи, улових доста малки раирани разбойници.

Понякога след преминаването на примамката през ръба, имах удар, но рибата не се закачаше. Така следваше втори, трети, дори и четвърти удар. Това може би се дължеше на реалистичната игра и едно от най-добрите качества на силикона – неговата съедобност. Рибата удряше силикона и продължаваше да го следи, защото вкуса и аромата може би предават реалния вкус и аромат на естествената храна. Това забелязах при доста риби, че не се отказваха до последно, дори ми се случи риби да идват до плавниците ми и чак тогава да атакуват примамката, без дори да се изплашат от мен.

Въпреки че примамката бе по-голяма от залъка, който могат да налапат, те не се притесняваха от това и спокойно я атакуваха. В ранните часове очаквах улавянето на по-едри риби, но те липсваха. Въпреки липсата на големи екземпляри, аз се забавлявах с малките и екпериментирах с различни проводки. Рано сутринта искаха доста агресивна проводка, може би защото още не се бяха активизирали и трябваше да ги подразня доста, за да атакуват. Въпреки това се справих с това и успях да реализирам доста риби.

С напичането на слънцето рибите започваха да се активизират и ударите зачестяха, но всичко това бе за кратко. В един момент настъпи пауза и нямах дори почукване. Реших да променя местоположението и да потърся рибите в друг район. Смених примамката с по-лека и си набелязах една сянка близо до петно от водорасли. След няколко замятания успехът не закъсня.

Продължих да настоявам и излъгах още няколко риби.

Намерих друго петно и отново реших да прокарам малкото симпатично червейче край него. Отново имах успех, но не бяха рибите които очаквах.

Нещото, което забелязах по доста риби, бе наличието на червеи под кожата. На снимката горе са добре изразени в горната част на рибата, към опашката. Не знам на какво се дължи това, но определено не е благоприятно за рибите и може би това е причината за ниския прираст на тези красиви рибки.

Реализирах още няколко риби от същото място:

Всички с размери от 8 до 15см.

Щом и тук ги нямаше едрите разбойници, отново смених мястото. Наместих се близо до дълга ивица от водорасли и смених примамката заедно с тежестта. Отново се върнах на първото силиконче и започнах да го изстрелвам в различни посоки. Нямах никакъв успех и реших да го прокарвам успоредно на растителността, колкото може по-близо до нея. Още с първото подаване улових риба, която отново бе дребен красавец.

След него улових още доста такива, отново в близост до ивицата от водорасли.

Видях движение в повърхностния слой на водата и без много да се замисля, изстрелях клатушка Game Laboratorio FOGLIA METALLICA в един доста красив цвят Laura. Още с цопването имах удар и рибата беше на куката.

Установих, че с напичането на слънцето и вдигането на температурата, рибите се отдръпнаха от плиткажите и без много да се бавя, отплавах към стената, където бе най-дълбоката част от водоема. Това може би бе най-правилното решение за деня. Още с пристигането улових няколко риби близо до брега.

Заложих на Bait Breath U30 MOSYA и бавно започнах да плавам към по-дълбоката част.

Ето че още след първите подавания в по-големите дълбочини, размерът на рибите се увеличи, макар и малко.

Ето я и първата по-качествена риба за деня. Аз вече бях доволен от постижението, най-после да уловя костурче над 15 см. Имах чувството, че съм поставил рекорд след толкова много малки риби, тази ми даде надежда за улов на нещо поне малко по-едро. Разбира се, не спираме до тук. Ето че още на следващото замятане улових отново добър екземпляр:

Сами може да видите състоянието на силикона, едвам се държи на куката, но продължава безотказно да провокира рибите. Следващите няколко риби бяха отново с малко по-прилични размери, което ми донесе уникално удоволствие от последните мигове на риболова.

Рибките атакуваха стръвно примамката и я налапваха смело, ударите бяха по-силни и без колебание и нямаше празни удари.

Вече бях доволен от резултата и знаейки че края на риболова наближава, реших да намаля снимките и да се насладя на последните мигове за излета.

Ето и още няколко малчугана:

Този ми донесе уникално изживяване. Докато вадех силикона от дъното, за да заметна отново, точно преди силикона да напусне водата, видях този костурец и пуснах силикона надолу, разклатих, а той ми удари, но не успя да се закачи, повдигнах примамката и точно преди да я изкарам от водата, той я атакува и се прободи. Всеки, който е бил свидетел на такава сцена, знае че удоволствието от екшъна е уникално.

След него улових още няколко рибки.

Искаше ми се да продължа още, но слънцето напече доста, а и имах лични ангажименти и си казах ,,хайде, още една последна риба и си тръгвам“, доста колеги рибари редовно си го казват, макар и да казваме последна риба или последно замятане за деня, никога не е последно. Въпреки това аз се въздържах и след като улових последното костурче за деня, отплавах към брега.

Жаркото слънце вдигна доста температурите и докато прибера багажите в колата, жегата стана непоносима. Прибрах се доволен от риболова и със сигурност ще продължа да настоявам на конкретния водоем, за да проверя дали наистина слуховете за големи костури са истина, или са просто мит.

Искам да споделя няколко думи за примамките, които използвах, а по-конкретно силиконите на една от любимите ми марки – Bait Breath.

След като направих няколко риболова с пасивните примамки на марката и останах с добри впечатления, бих изказал мнение относно примамките.

На пръв поглед – нормален пасивен силикон, доста мек и много хора ще си помислят,  „щом е мек, ще се къса лесно“. Да, ама НЕ – силиконът е направен от изключително качествен материал, който е мек и същевременно жилав. Мекотата допринася за реалистичната игра във водата, а това, че е жилав, го прави изключително здрав и не позволява на рибите лесно да го късат и изнизват от куката.

Играта на силикона и проводките, които използвах:

След контакта с вода, силиконът става като жив и доста сполучливо имитира многокраките водни организми, а червейчето се гърчи като живо.

Екпериментирах с най-различни проводки:

Тътрих силикона по дъното, нормална джигова проводка, опитах да облавям повърхността и лека глава, водех силикона в средния слой на водата, пусках го до дъното и изтеглях рязко нагоре. Импровизирах с доста проводки, от които почти всички ми донесоха резултат. Най-успешната проводка за конкретния водоем бе нормална джигова проводка (два оборота, пауза), като докато навивах, тресях доста агресивно върха на въдицата. Явно това успя най-добре да агресира рибите и да ги предизвика да атакуват примамката.

Монтажите:

Най-добри резултати постигнах с шарнирен монтаж на силикона, който се състоеше от чебурашка, права или офсетна кука. Така силиконът се усеща ,,по-жив“, докато ако е с фиксиран монтаж, като обикновена джиг глава, примамката малко от малко намаля своето движение.

На конкретния водоем ловях с куки 6-4-ти номер, прави и офсетни, чебурашки от 1 до 5 грама, според зависимост от дължината. Използвах кръгли и издължени чебурашки, като не намирах много разлика.

Едно от най-голямите предимства на силиконовите примамки  Bait Breath, е тяхната съедобност. Перфектно ароматизирани и овкусени с кристални соли, те са едни от най-успешните силикони. Това тяхно качество допринася за повече удари на рибите, а когато ударят, те притискат силикона и от него се отделя част от солта, която притежава. При контакта на вкусовите рецептори на рибата със солта, рибата повтаря удара, защото не иска да изпусне толкова вкусна хапка. Точно това допринася за повече уловени риби и повтаряне на ударите.

С удоволствие ще продължавам да ловя с примамките на Bait Breath и скоро ще добавя още модели към арсенала, за да имам още по-добри успехи при риболова на лайт джигинг.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *