Разцепване на повърхността

Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

Лятото беше в разгара си, а аз получих предложение за риболов от приятел, не се поколебах и веднага се съгласих. Бяхме решили да ловим щуки и се очакваше интересен риболов.

Пристигнахме на водоема, пуснахме лодката, приготвихме такъмите и потеглихме. Още в началото той започна да облавя с повърхностни примамки, а аз си мятах на други примамки, защото никога не бях имал успех с повърхностните примамки. Наблюдавах го внимателно какво прави и реших да опитам и аз. Сложих едно уолкърче и още с първото замятане имах брутален удар, но не успях да го реализирам. Заметнах отново в същата посока, случката се повтори, но този път рибата беше на куката. След засечката нещо се случи и щуката си отиде с примамката в уста. Бях много разочарован, защото това беше първата ми щука на този тип примамка. Живко ми даде една от неговите примамки и така прекарахме един страхотен риболов. Уловихме доста риби с не много големи размери, но тръпката беше уникална. Разбира се, имахме мнооого изтървани риби и празни атаки, което е много обичайно за този тип примамки, но резултатите бяха повече от добри.

След този риболов нещо в мен не издържаше, а очите ми искаха отново да виждат подобни гледки със скачащи риби и брутални атаки. Бях много любопитен, та реших да понауча това-онова за риболова с повърхностни примамки. След доста четене и усвояване започнах да търся подходящите за целта примамки и попаднах на Storm Arashi Top Walker. Без много да се колебая, се сдобих с няколко и бях готов за ,,бой”.

Избрах да ловя с по-малкия размер на примамката, но по грешка бях взел и по-голям. Подмених го и след това имах два боеца по 11 см.

За този тип риболов си трябваше сериозна и стегната въдица със здрава макара, а за мое щастие разполагах с точно това. Уникалното бижу Black Shadow, а в комплект с него Shimano Stradic FL.

Посрещнах доста изгреви без реализирана риба, но не се отказвах до последно. Няколко дни подред посещавах различни водоеми, подходящи за целта, но нямах никакъв резултат. След няколко неуспешни риболова на река Тунджа, реших, че ще опитам още веднъж за последно и повече няма да настоявам. Отново бях на реката рано сутринта. Посрещайки изгрева, аз надувах проходилката и се приготвях за отплаване. Не след дълго вече бях на вода и мятах усилено. Чуваха се пляскания от атаки на риби, но при мен сякаш рибите не искаха да атакуват. Търсих причината, но не намирах такава.

Докато си почивах, реката ме отпрати в един тих залив, а аз реших да настоявам там, без много да се местя. Направих около 20 проводки, но без успех. Докато се придвижвах леко, видях вълна във водата и реших бързо да изпратя примамката в нейна посока. Няколко навивания след замятането примамката бе изстреляна във въздуха от жесток удар, но за жалост ударът беше празен. След толкова излети без успех това ми вдъхна някаква надежда за успех и ме накара да настоявам още. След около половин час киснене и мятане на същото място точно преди да се откажа, видях как нещо следи примамката, спрях я за секунда и станах свидетел на една атрактивна атака, която ми вдигна адреналина на макс. Този път рибата беше добре закачена, а аз се наслаждавах на всяка секунда от борбата с този уникален хищник, който с много усилия надхитрих.

Въпреки скромните размери, рибата се бореше достойно до края.

Ако примамката беше с 2 куки, отново щях да остана разочарован, но благодарение на средната тройка, рибата бе уловена.

След като откачих тази малка красавица, я пуснах с послание ,, да доведе баба си”. Така в очакване на бабата преминаха няколко часа облавяне, но без резултат.

До един остров от водорасли водата се раздвижи и заметнах натам. Имах доста сериозен удар, но рибата не успя да се закачи.

Времето напредваше, а риби нямаше. Реших да обловя един малък учатък с лайта и набързо хванах две лайтови рибки.

Успешната примамка беше Bait Breath Mosya. Така да се каже, едно от любимите ми силикончета.

Приключих риболова и се прибрах доволен, че най-после успях да надхитря щуката на повърхностна примамка. Докато ровех в телефона, видях и най-необичайния ми улов за деня –

това малко любопитно приятелче, което откачих и освободих внимателно. Явно тази уникална примамка бе привлякла любопитството му и случайно го бях закачил.

Следващият риболов реших отново да е на река Тунджа. Отново бях на реката рано сутринта, беше доста студено и дори се чудех дали да помпя проходилката. Замислих се и реших, че ще го направя. Приготвих се, обух гащеризона, огледах добре терена и начертах стратегия. Бях избрал място с доста по-голямо течение от предходните места и реших да влезна в горната част, а течението да ме носи надолу и така да облавям подходящите места. Имаше доста трудности по трасето, но благодарение на маневрената и стабилна проходилка Snowbee, се справях с тях безпроблемно.

Отново бях решил да търся щука на повърхността и отново заложих на Storm Arashi Top Walker.

Риболовът на повърхността в тиха вода на изгрев слънце е една от най-красивите гледки в спининга. Доста проводки без успех направих, но се чувствах уникално, защото гледката ме зареждаше на макс.

Докато плавах в едно затишие близо до тръстиките, видях движение и реших да си пробвам късмета. Заметнах няколко пъти, но не където трябва. Рибата пляскаше много и създаваше голямо неспокойствие във водата. Аз си мислех, че е щука и след успешно подаване и проводка, удар и риба на куката. Голяма изненада за мен. Рибата, която най-малко съм очаквал да хвана точно на тази примамка.

Гледах и не вярвах на очите си. Бях уловил кефалче със сходни размери на примамката. Точно този дребосък ми даде надежда, че ще извадя и нещо по-добро. Настоявах на повърхността до последно, но малко преди да си тръгна, реших да направя няколко проводки с лайта, понеже имах информация за наличие на костур на конкретното място.

Отново сложих Bait Breath MOSYA и започнах да облавям. Имах няколко слаби удара, но без успех. Заметнах в течението и не след дълго нещо удари брутално. Първо ми мина през главата, че си имам работа с някоя щука и че ще прегризе линията, но след достойна борба видях рибата, а тя беше кефал, с доста добри размери.

Уникална риба, която ми достави уникално удоволствие. Направих няколко снимки и я пуснах на свобода, защото тази риба наистина заслужава да броди в дълбините на реката.

След още няколко опита да уловя риба на повърхността, жегата ме отказа и реших да изляза и да ловя от брега по течението на реката. Улових доста дребни кефалчета и се прибрах.

Седейки вкъщи, нещо в мен чоплеше и постоянно мислех за сериозен и успешен риболов на повърхността. Знаех перфектното място и перфектното време, трябваше само компания. Ето че и бързо я намерих.

На изгрев слънце натоварихме лодката и потеглихме, пътувахме, обсъждайки тактиката на риболов и местата, които ще облавяме. Когато пристигнахме, водоема сияеше, а ние бяхме готови за нови приключения. Бързо разтоварихме лодката, сложихме двигателя, натоварихме багажите и потеглихме. Аз знаех, че се очертава красив риболов и си бях приготвил екшън камерата, която бе в готовност да заснеме бруталните удари на повърхността. Така и стана, заснех доста интересни кадри, които ще сглобя в едно видео и ще споделя с вас. А сега ще ви споделя как протече риболова.

Понеже сутрин активността на повърхността е голяма, не се поколебах и започнах риболова със Storm Arashi Top Walker. Още на първата проводка имах удар, който заснех, но не успях да уловя. Заметнах няколко пъти в същата посока, но явно рибата се беше отказала и не пожела да атакува уолкъра. Ние не се отказвахме и настоятелно продължавахме да облавяме различни места. Позиционирахме се на място, което беше перфектно за риболов на повърхността. Един огромен плиткаж с много водорасли, които бяха укритие за рибата, а с друга примамка е почти невъзможно да се облавя такова място. Аз бях сигурен, че Storm Arashi Top Walker ще ми донесе успех и ще успея да реализирам някоя риба. Докато мятах безуспешно, видях два острова от водорасли във водата, а между тях имаше разстояние около един метър. Реших, че ще прокарам примамката от там и нищо и никой нямаше силата да промени това мое решение. Заметнах и внимателно водех примамката с готовност за засечка. Примамката премина през разстоянието между двете островчета и малко след тях имах атака, веднага спрях примамката и бях в готовност рибата да удари отново. Туичнах 2-3 пъти примамката и спрях отново. Веднага след паузата последва удар и рибата вече бе на куката. След кратка борба рибата бе на борда, а аз бях щастлив, защото най-после успях да излъжа този хищник. Ето я и нея:

Рибата беше сериозно закачена от острите куки на примамката и откачането беше малко трудоемко, но за моя радост разполагах с прекрасен инструмент клещи  Rapala 15cm, който много улеснява точно тази част и спокойно откачих рибата от жилата на уолкъра.

Направих кратка фото сесия и освободих рибката. Продължих със замятанията, имах доста удари и изтървани риби до лодката, но това е неизбежно. Забелязах перспективно място, прицелих се добре, заметнах и започнах да прибирам примамката с нервни туичове. Една щука не можа да устои на тази апетитна хапка и я атакува. Веднага бе заловена в престъпление за нападение над безпомощна жертва и бе заловена от острите куки. Бореше се достойно, но въпреки това успя да позира за снимки.

След нужните снимки за протокола, получи прошка и я отпратих във вечните дълбини.

Риболовът продължаваше с пълна сила, много откачени риби до лодката, много празни удари, времето обаче също напредваше и малко помалко активността намаляваше. В един момент ударите на повърхността просто намаляха драстично и не след дълго просто всичко спря. Тествахме всякакъв вид примамки и търсехме рибите във всеки слой на водата. Нямаше ги на дъното, същото беше положението и в средния слой. Не ми оставаше избор и отново се върнах на повърхностните примамки.

Отново си намерихме плиткаж и настоявах доста. Забелязах раздвижване на водата и заметнах натам без да се колебая. Точно на мястото, където бе раздвижена водата, имах удар и реализирах риба. Отново рибата се бе уловила, благодарение на средната тройка.

Красива рибка със скромни размери, която даде край на риболова на повърхността. Просто температурата се вдигна много, а активността спадна до минимум. Колкото и да настоявах, почти нямах риба. Няколко празни удара и нищо повече. Но риболовът за мен не беше приключил. Тогава решихме, да търсим рибите в дълбоката част на водоема, а аз имах точното оръжие за целта – Bait Breath TT shad, но за продължението на риболова ще споделя в друг репортаж, защото ще се отклоня от темата за повърхността. Само ще загатна със снимка и продължавам темата с повърхностните примамки.

Та така, след доста трудни риболовчета, ще споделя с вас какво научих и усвоих и ще се радвам да улесня вашата работа с тези примамки.

Като за начало, за успешна проводка е нужна стегната въдица (Fast/ Extra Fast), за целта аз използвах Filstar Black Shadow 7-28 гр, 2.44 м.

Вършеше ми много добра работа, бих казал доста универсална въдица, перфектна за джиг и почти всички видове спинингов риболов.

Най-важното нещо при риболова с тези примамки е линията да бъде постоянно опъната, защото при провисване примамката се оплита в лидера и проводката се обезсмисля. А сега, малко повече за начина на водене на тези примамки. След цопването на примамката веднага обирате влакното и започвате с темпо да навивате, а в същото време с китката правите равномерни туичове. Примамката трябва да се движи зигзагообразно във водата. Сутрин рано, когато рибите са активни, при мен сработваше бърза проводка с  агресивно туичване, така доста добре се чува и звука от тракалките в примамката. Също така правих кратки паузи на перспективните места и доста от ударите се случваха точно в този момент.

С напичането на слънцето и вдигането на температурата, рибите стават доста по-капризни, и тогава водех примамката доста по-бавно с повече паузи, ударите бяха точно след паузите или по време на паузите, а сутрините имах атаки и по време на движение. Когато водим примамката и имаме атака, спираме примамката за една-две секунди, и рибата удря отново. В повечето случаи, когато движим примамката, рибата прави празни атаки, защото не успява да уцели примамката, а когато примамката е в покой, рибата спокойно я налапва и точно тогава е моментът, в който се улавя.

Хубавото на повърхностните примамки е това, че те могат да ловят на места, където много малко други примамки могат да се водят. Това са предимно плиткажи, места с доста растителност над водата, места, където растителността е точно под водата и т.н.

Според мен повърхностните примамки са едни от примамките, с които адреналинът е на макс, защото виждаме удара на рибата, а в повечето случаи ударите са много стръвни и гледката е уникална. Всичко става за секунди, но се запаметява дълго в нашата памет и има какво да разказваме на приятели.

Определено повърхностните примамки заемат първо място за най-атрактивни примамки.

Очаквайте скоро видео, в което ще видите нагледно как се водят примамките и колко красиви са атаките на рибите.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *