Relax Trophy 2018

Репортажът е предоставен от Димитър Тодоров

Месеците минават бързо, когато очакваш нещо хубаво. От миналата пролет чакам с нетърпение тазгодишното издание на Турнира и гадая какво ли ще ни сервират времето и конкурентите. Вторите са малко или повече предвидими, (борили сме се, знаем си зъбките), докато Временцето е хазартна птица и понякога се ухилва лошо. Което прави Играта още по-опасна и завладяваща!

В този Турнир играя с Петьо Вукадинов. Винаги позитивен, зареден с оптимизъм и лови по-добре от мен (!?), не се нуждае от повече представяне. 😀  Правилата са известни отдавна – три дни риболов, 5-те най-добри бели риби (в сантиметри) за всеки ден, само catch&release.

Започнах подготовката от началото на годината. Запазих места в базата на Езерото, осигурих спокойствие без излишни браунови движения, така че да се концентрираме в борбата. Забелязахме нови лица, някои от които, оказа се, ловят доста добре. Прогнозата обещаваше топли, слънчеви и с лек Изток първи два дни, и трети – ветровита неделя с „около 5 м/с Североизток“. Обичайно при топли и тихи слънчеви дни сработва силно модела на „murky waters” (замътените води), с активни бели риби от късната сутрин до ранния следобед. В този модел предимството е на страната на конкурентите, защото познават Езерото и моделите на поведение на хищника по-добре от нас. Те залагат традиционно на статична игра – стоят с часове на позната точка и чакат „заходите“ на рибата, като се надяват да им се паднат силни карти (дълги риби ;)). Във ветровито и лошо (силно време) играта на конкурентите се разваля и ние сме на ход – печелим с често придвижване в търсене на активни риби. Оказа се, че има и трета игра – риболова на пасивни риби, която също може да бъде печеливша, но за това по-късно.

Проведох няколко тренировки след падането на краткия лед тази година. При 4 градуса, при 12 и после при 20. За мен температурата на водата и дължината на слънчевия ден са най-важните фактори в сезонната активност на белите риби, останалите имат само циркадна значимост. И при трите температури отбелязахме сходен модел – пресираните бели риби на известното езеро не харесват агресивни техники и примамки. (Ако мен ме бодат няколко пъти седмично, и аз ще съм скептичен към агресивни..примамки!) Не се представиха добре воблерите, нито цикадите, шадовете с голяма пета и агресивна игра или пък балансьорите.

Затова пък отбелязахме на тежкия метал поролоний, на X-larva-та в 3.5 инча (цвят 024 е чук!), на Мишката на Юри Петраш в 3.5 инча (Петьо лови силно с 021-ви цвят), на моите нови фаворити червеите на Reins Bubbling Shaker 4”- прекрасни за стенд-ъп глави и дроп-шот, както и слагове на Кейтек. Като цяло индикирахме ясна зависимост към пасивни примамки и бавно водене с добре изразени паузи, леки глави (!), към примамки с изразена плаваемост (плаващи червеи и стенд-ъп глави). С две думи, „стоящата вода си е все стояща и дори Вятърът не създава Течение“.

4-ти май, петък, горещ и слънчев с лек Изток.

Изтеглям стартов номер 17, което от 57 лодки е добър старт. Виждам накъде тръгват първата четвърт екипажи и никой не е заел близката ни точка, която сработи много силно на последната тренировка.

Там думнахме с Петьо 4 бързи 50+ за по-малко 20-ина минути в класически „речен“, агресивен заход, макар и, признавам си, малко късно… към 17 часа привечер и без 60-ина лодки наоколо. Това я прави рискована първа позиция, но ни съблазнява наградата за екипаж с „първи 5 риби“, която не е никак малка. Заставаме прецизно на точката (Helix 10 Mega SI G2N е истинско попадение на Humminbird, не случайно се радва на такъв интерес) и започваме концентрирано да подаваме. Толкова съсредоточени, че в първите 5 минути не си говорим, докато аз не улавям с далечен каст…брега!  Напушва ме смях, спомням си вица на Петьо за паяка и богомолката и нещата потръгват. Петьо сваля първа бърза риба 45+ см на традиционно силната X-larva 3.5’’, а аз отразявам ясно празно кълване съвсем в брега, на по-малко от метър дълбочина с червея на Рейнс.

Не се учудвам, защото вятърът в участъка размива пръст и създава примамлива кална ивица в брега. Ако аз бях бяла риба, сутринта щях да посещавам точно този „стол за хранене“.  Обаче…толкова за тук, в следващите 40-ина минути нищо, така че газ и далеч. Намалям скоростта, все още не съм открил начин да преминавам ПРЕЗ стоманени въжета (един самоуверен тип опита миналата година и откина ботуша на мотора си !), та имам време да забележа екипаж, който предава за теглене две риби (втората около 60-ка! ), видимо изчоплени от частично потънало голямо дърво. Интересно, слагам си бележка за проверка.

Следващата канавка е слабо изразена, къса канавка в северната зона, която поради параметрите си е трудна за откриване и тук рядко застават конкуренти. Или когато се мотат такива, то рядко се пласират правилно и не се задържат дълго. Та пускаме котва тук..буквално. (Новата ми придобивка е ел.лебедката на Минкота „Deckhand 40“, но понеже съм лакомо пуйче, се метнах на по-големия модел без да забележа, чеработи с котви от „ 9 килограма нагоре”. Което пък от своя страна доведе до утежняване на нормалната ми „river anchor”, за да вляза в спецификата на лебедката и понеже и аз съм леко пласиран на десен борд, сега лодката ми плава с изразен крен на десен борд, който се опитвам да не забелязвам :D).

Подаваме леко по вятъра и си представям как ме кълве, макар нищо да не се случва. Аз ловя леко и приятно с вятъра, харесвам да гледам линията си с лек корем, това размазва малко техниката ми на водене и дава повече време на капризните риби да решат дали искат да пробват някоя нова примамка. Решавам да размажа още повече играта като слизам до по-лека, моя глава 3.5 грама с кука Гамакацу и Кейтек Секси Импакт в любим цвят „кристал шад“. Петьо ме гъбарка, че съм се развратил през изминалата година като моите „леки“ 10 грама са станали „леки 3 грама“. На което аз отвръщам, че 3.5 грама е любимият грамаж на чичо Майки (Майк Маклеланд), а кой съм аз да споря с чичо Майки, а!? Белите рибки отсреща също мислят като мен, защото на първо подаване, без контакт (като тежест) вземам хубава риба 54 см!  Хмм, чичо Майк ги разбира тия ‘ралти’. В продължението силикона мълчи и за двама ни. Капризната риба ме кара да прибягна до примамка, в която вярвам, затова поролон-бейтс в любим цвят „палаво костуре“ и лека, хмм, 10 грамова глава. Уж съм концентриран, а следващата риба ме изненадва с късо, остро кълване, въдицата се хлъзга по лъскавата повърхност на готините ми „arm shield” ръкавки DUO и..лЕлЕ! Мамка му! Тия кълванета не ги пропускам..принципно.

Ние сме акули, вечно в движение, затова нова точка. Открихме я с Петьо на последната тренировка с две бързи риби, надявам се да сработи и сега. Представлява плато, на което рибите месец назад мръстят и което слиза от метър до 4 метра с множество антропогенни боклуци, които „стопаните“ ги е мързяло да разчистят при завиряването. Чудесно! Белите риби и аз обичаме боклуци. Спазваме часа от деня, който ни сработи на тренировката, нашите приятели са часовници, така че по обед сме пласирани на същото място. Този път нещата се обръщат и Петьо с лекота сваля хубава риба 53 см на поролон (зелен, ако вярвате в цветовете ;)), а аз черно мъжкарче 49 см на Ratta 3.75 инча в приятен цвят, дето наричам „лютеницата“. Колегата ме поправя с наименование в цифри, но кой помни цифри. Аз познавам „лютеницата“, „майонезата“ и „това не помня да съм го ял!“ 😀

От 13 до към 15 часа следва традиционна пауза в активността на рибите, съпроводена с ожесточено бръмчене на лодки по цялата дължина на Езерото. Малко преди 3 следобед кротичко се примъкваме към сладък джоб в Сарулещи ериа, където миналата година свалих сом (още се срамувам от себе си!), а Петьо дебела 60-кг, когато един нахален екипаж с лъскава лодка излиза на скорост иззад ъгъла и предизвикателно ни изпреварва като се намъква точно в „нашия“ джоб! Виждам им доволните физиономии, но решавам, че няма да им правя густо да избягам, затова се оттеглям леко назад по курса си и спирам току върху едно твърдо платце, което слиза леко в дълбочина от 2 на 4 метра. Как решавам, че е твърдо ли? Просто ползвам грамотно екстрите на модела “Helix MEGA” на Humminbird.  😉 Може да ви прозучи като реклама, обаче не е – избрах вместо да тупна 10 килограмовия си топуз-котва на 4 м дълбочина, да включа дискретно ел.мотора си в spot-lock режим. Дъното твърдо, та чак „звъни“ под 10 грамовата чебурашка! Лека заигравка с времето за пауза, удължавам го изкуствено малко с въдицата, и току под лодката – БАМ!- силен удар, наркотика, който обичам, и свалям хубава риба 55 см! Дали ако бях треснал 10-килограмова котва на дъното, само на 4 метра под мен, тази същата риба щеше да ме клъвне на първо подаване, под лодката? Аз не бих. Concurentilor са видимо изнервени, сменят две близки позиции за кратко и изчезват със същата мръсна газ, с която са дошли. Обичам я тази Игра!  😀

Денят започва и приключва на Старта, затова час преди финала завършваме там, където сме започнали. В очакване на обещания от тренировката „заход“ на гъсти бели риби. Те обаче не знаят за това, така че този път само аз вземам една „стандартна“ рибка 44 см на моя стенд-ъп оранжева глава с тънка и остра кука Оунър и плаващия червей на Рейнс Bubbling shaker 4”.

Краят на деня..Нямаме 60-ки, което е важно, за да се борим за трофеи. С пет риби 55-54-53-49-45 и 256 точки сме на..42-ро място, само на 21 точки след бъдещите победители Дору Шомешан и Дан Йеркозан, които с 277 точки са на 13-та позиция след първия кръг. Това говори колко „гъсто“ и оспорвано е класирането. Въпреки това сме изморени и много доволни. Играхме силно и взехме своите 5 риби. Всъщност, повече от 5!

Отпуснах се много в повествованието, защото бих искал да ви направя съпричастни поне малко с борбата и адреналина, в набрания опит с ценни риби и силни емоции. В следващите два дена играхме в коренно различни условия – в събота лек изток и приятно временце, а в неделята при нахлуване със североизточен вятър и вълна 2 бала в откритите части на Езерото. Два бала е сериозна вълна за откритите равнинни езера. В такива дни пия дълги кафета и ловя от брега. Точно в тази неделя обаче, бях капитан на лодката „Backtracker” и посрещнах доста студени вълни с лицето си.

И двата дни успяхме да вземем своите „5 бели риби“. Трудно, но успяхме! Петьо лови по-силно от мен, признавам го с удоволствие, защото радостта за мен е да се учим и предизвикваме взаимно! Само така можем всички да вървим заедно напред.

Стабилността в улова ни и силното време в последния ден (малко екипажи донесоха 5-те си риби! ) ни изкачиха в класирането до 19-та позиция. Мисля,че това е реално и достойно представяне за нас. Играхме силно сред силни екипажи, видяхме къде грешим и какво ни предстои, „откраднахме“ доста опит.  Доволно!  😀

За добрата ни игра спомогнаха всички хубави играчки, които по-рано изброих – сонара, ел.мотора и лебедката, заедно с оптимизма на Петьо и доброто ми чувство за пласиране. Много се забавлявах с близък екипаж, който 40 минути бори сом във втория ден. Казах на партньора си, че от това би излязъл страшен филм. Затова малкия Езерен бог ни „награди“ – мен с дълга, но неброяща се щука, а Петьо с шаран около метър!  Щипка сол в сладкото ни кафе. 🙂

Благодаря на семейството си, на партньора си и приятелите, които мислят за нас.

Благодаря на моите неизменни спонсори през годините – Филстар.

Благодаря и Вас, читателите, които стигате винаги до края на разказите ми!

За всички вас – пожелавам вятър в гърба и Слънце по Пътя, и наслука!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *