Relax Trophy 2019 edition – забави, забави…

Материалът е любезно предоставен от Димитър Тодоров

Practice days

Една година изминава бързо, когато очакваш нещо хубаво. Ето че отново сме пред задъханото и оспорвано състезание на Радута лейк, аз и Петър Вукадинов – нахъсани, нетърпеливи и гладни за адреналин и нов опит. Форматът е отдавна известен – три дена на вода или общо около 30 часа. Всеки тим трябва да представи най-добрите си 5 бели риби. Този път турнирът е в началото на април и първоначалните „50 лодки“ неусетно са порастнали на 65 лодки!  Малко множко за размерите на Езерото, но както казват на запад… „ елате ми повече! “. 

Пролетта нещата се променят бързо. Водата се затопля, рибите преминават от един режим в друг и затова решаваме, че няма особена полза да тренираме твърде рано. Определяме два тренировъчни дена седмица преди събитието, в края на март. Макар и неволно, двата последователни дена се случиха твърде различни по метеоусловия, което ни даде добрата възможност да потренираме в различни модели. Първият е тихичък и обещаващ, слънчев мартенски ден. Намираме езерото Радута в началото на пролетта с малко „зеленичко’“по брега, „кафевият“ цвят е в повече. Водата е силно пречупена, видимост не повече от педя, температурата на повърхността сутрин е 10.5 С, нивото видимо е спаднало с около 50-ина см. Започваме от Бараж ерия традиционно, където констатирам продължаващо изпускане на вода и няколко лодки се мотаят в „спомени“ по бетона на стената. Макар и бавно, играта ни потръгва с първа риба на Петьо на силикон за дроп-шот на Duo, но с лека джиг-глава, после аз свалям прилична риба на сериозен шад 6 инча на Кейтек и колелото се завърта. В края на деня можем да резюмираме, че в тих и топъл ден работи отчетливо “jigging mode“ със силикон (големите шадове се показват добре) и поролон в класически утежнения на главите за работните дълбочини. Не намерихме риби под метър, повечето ни кълванета бяха между 2 и 4 м, на дълбоко не отделихме внимание. Аз лових малко по-добре, Петьо също набоде рибки и дори успяхме да определим нов за нас, добре работещ участък с една идея по-топла вода. Вечерта се усмихваме и пием доволни бира.

Събуждането на другия ден отрезвява. Студено и облачно е, раздухва умерен С (север), който обещава през деня да усили. Излизам лекомислено с водоустойчиво яке на гърба си, но с тънък, памучен панталон на задника и преминаването през големите, открити акватории на северните заливи и неприятната им къса, остра вълна, ме прави мокър като мишка и треперещ от студ! Това май го ядох миналата година?! Заставаме на котва, смачкваме бързо по нещо сладко да си „вдигнем захарта“ и влизаме в режим „търсене на риби във вълна и вятър над 25 км/час“. Не е сред любимите ми моменти от риболова, но който го е страх от мечки, не излиза на вода, а стои дОма и гледа “Fishing&Hunting” ! Ще ви спестя студа, обикалянето и моментите със зацепената в грунта котва сред „зайчетата“ на вълните, просто няма как да предам това през писмо, трябва да опитате тази чаша лично. 😉

Резюмираме в края на деня,че в силен вятър и вълна популярният “jigging mode” работи много слабо или никак, защото аз съм с 0 (нула) риби, докато партньорът ми има с вайбове няколко. Сиреч, в силния вятър и турбулентна вода хищникът си дреме в дълбочина, трудно забелязва сигнала на примамките в плитки води или пък ние нямаме правилния ключ към него, защото ни сработва само агресивен модел като вайбове. Заедно с това, прецизното позициониране с ел-мотора е доста „трики“ – акумулаторът пада за по-малко от три часа в силния вятър. Ползваме котва с лебедка, което означава значително повече усилия и по-лошо пласиране в малки компактни точки, където кротуват рибите в кофти време. В края на деня Петьо е оптимист, а аз съм замислен.  😀

 5 април, петък, Първи ден

Много хора на откриването и жребия! Снимки, прегръдки, усмивки, това си е истински празник и съм благодарен за възможността да присъствам отново! Обикновено аз тегля стартовия номер, този път е 59-ти от 65 лодки, съвсем правилно не играя хазарт.  😉 Сутринта е студена и ветровита, приятелят ни Октавиан казва „ще бъде клинч, облечете си всички дрехи, които имате“. Решавам, че няма да пропусна този добър съвет, затова се намъквам бързо в гащеризона си и водоустойчивото яке, които по-късно през деня, а и през останалите два, ми спестяват много негативни емоции и ни правят наистина мобилни в силни и неприятни моменти на вода. Благодарности отново на Филстар за подкрепата!

Стартираме сред последните, затова не бързаме за никъде и внимателно разглеждаме пътьом кой къде застава в началото и как играе. Все пак изиграваме един танц във вълните и докато стигнем до Бараж ерия, целите сме във вода и зъбките ни тракат. Кой е казал, че ще бъде лесно!  🙂 Учудващо, „нашето“ място в брега е свободно, затова го заемаме и почваме да сменяме примамки в търсене на печеливша карта за деня. Вятърът е И (изток), „умерен“, според метеоролозите към обяд ще стигне 20-ина км/час. Винаги съм се отнасял скептично към терминологията на хора, които стоят на топло, определяйки времето навън.  😀 Минава повече от час в тази позиция, но все пак първата риба идва за Петьо, разбира се, хубава бяла риба над 55-те см на Поларис 4′ с чебурашка шартрьоз 8.0 грама и единична кука. (Обръщам внимание на цвета на чебурашката неслучайно. Според мен в условията на пречупена вода или облачно време, ярки цветове като шартрьоз, оранж, перла, дават по-силна, по-добре видима „цветова двойка“ за хищника!).

Още 30-ина минути без риби, околните също видимо не ловят, затова решавам да се преместим към следващата ни точка по курса – приятна, скрита от случайни очи канавка, на която попаднах, благодарение на Humminbird и тяхната AutochartPro екстра. Отдавна говоря за силата на технологиите днес, но забелязвам с учудване, че масата риболовци не се интересува от това. Какво пък, ще си ловим необезпокоявани по „нашите“ точки. Първо позициониране без риби, второ такова, и на третото пласирам малко „криво“ лодката твърде на плитко в брега, но Петьо казва „почакай ме за един контролен каст“ и докато настройвам сонара си , чувам приятния звук на аванс! Втора добра риба, видимо над 60-те см, на вайб Дуо от дълбоката част на прилежно нарисуваната ни канавка. Още няма 12 часа, а вече сме с две добри риби, кеф!  Обработваме точката още малко време, минава 12:30 и вземам грешното решение да изоставим продуктивния участък и да се отправим на север, като се задържаме малко на всяка оттренирана точка и „събираме риби с подхода“ .

Влизаме в новия ни интересен залив в Прясна ерия. Дълбочини – от 1 до 4 м, много релеф, закачки и..лодки, които щъкат насам-натам във вълните и видимо си пречат. Нашите наработени точки явно не са толкова дискретни, колкото си мисля, защото и по двете има конкуренти. Правя близко до едната пласиране, но вятърът ни снася силно, докато се закотвим добре и позиционирането е криво спрямо вятъра. Отделно, той е силен изток, който е неприятник за залива и прави възможно облавянето на точките само по вятъра, което допълнително ни ограничава.

След два похарчени напразно часа и няколко скъсани примамки, напускаме зоната и продължаваме на север. Отново проверяваме по път добри точки от предишни състезания и тренировки, но с този Изток и 65 (!) лодки на вода нещата са повече от тегави. Влизаме в северните зони и проверяваме последователно няколко силни точки с надежда за нова, трета риба..Уви!  Наветреният за север бряг, който ни сработи добре с вайбове, сега мълчи, макар да виждам риби на сонара. Канавки, джобове, наветрени нослета..тишина, студ и вода в лицето.  🙂

Минава 16 часа, Петьо има две добри риби в началото, а аз не успявам да уловя нищо. Това ме вкарва в кофти настроение!  😀  Решавам, че ще проверим дълбока ямка с приятно, прилежащо платце, което от 2 м в брега плавно слиза до 4 м в основата на ямката. „Имам рецепта за големи бели риби!“, изтърсвам нахъсан, пласираме лодката в основата на платото и подавам поролон към 2-рия метър, където май преди две години отбелязах първата си 60-ка на Езерото. С първата стъпка – боц! – подсичам уставно и рибата тръгва към мен. В началото сравнително леко, после се усеща как забива надолу и почва да прави специфични рънове. В първите 10-ина сек. ме осени надежда за голяма, женска бяла риба и наградата за ‘mai mare’ (трофей в Турнира), но после разпознавам специфичното поведение на г-на отсреща. „Шаран ли..?“, пита Петьо.. „Да, но с доста големи мустаци!“, отговарям кисело аз.  😀  Рецептата ми за големи бели риби не остава незабелязана от сомовете, ако има такива наблизо, а коя е тази бяла риба, която би се изрепчила на сом. Влакното Gosen W8 Casting # 0.8 за пореден път ми сборва силна риба! Хубави кадри и спомени, но още 30-ина „откраднати“ минути, а все още сме само с две риби и аз не съм уловил своите.  🙁

Наближава 17 часа – не повече от 40-ина минути до края, затова водя лодката към точката, която ни спечели предишно състезание и която този ден не работи. Първи каст в брега и остро, празно кълване на поролон. Мамка му! Насочвам вниманието на Петьо към петното и почваме и двамата да „чоплим“ настървено. В следващите 30-ина минути вземам своята единствена рибка – малко над 40-те см на поролон, а Петьо по-добра 56 см риба, отново на Поларис 4” с шартрьоз чебурашка, но колкото и да настояваме, нямаме пета риба..Уви!

Надеждите ни, че „денят е бил лош и за другите“ не се оправдават. В състезание винаги има някой, който играе по-добре от теб. Доста по-добре от теб! Показателно е класирането за деня, в което първият отбор е само с 60-ки и среден резултат от 308 точки/сантиметра! И други отбори са играли силно, а тези от нас, които не са успели да съберат лимита от 5 риби, политат към прахоляка на дъното. При сомовете.. 😀   Tournament rules!

6-ти април, събота, Втори ден

В този ден, благодарение на жребия, тръгваме сред първите, но това не е от голяма полза за нас, защото денят е като предишния. Ветровит и студен, с вятър от изток, който по обед ще стигне до 25-26 км/час, постоянно налягане и постоянни остри вълни, които ме заливат целия, но благодарение на костюмчето си съм сух отвътре.

Започваме в обратен ред от север на юг, с проверка на отдавна наработени точки. Вечерта чух приказки за „риби в малка вода“, затова доближаваме още брега и ловим от 1 м дълбочина и надолу. В началото късо, остро кълване за мен и олеквам с една примамка на 6 lb линия. Щука!? Има такива, миналата година свалих една добра, но този турнир не е за тях. Превръзвам и сменяме точката – проверяваме онази, която вчера сработи твърдо късно с надеждата, че днес пък ще ни сработи рано? И..voila! –  свалям рибка над 40-те см на поролон; второ, остро и празно кълване за мен, а за Петьо маломерна на 3′ Аваруна шад.., и точката замлъква. Още малко и газ – към следващата, после още една, и още една.. „Брегът за вайбове“ пак е с крив вятър и не работи, Петьо закача две платики, едната с достоен размер. Виждам на side imaging-a риба, дълга няколко метра – вероятно голям сом или моруна – и му казвам – „Почини си малко, моля те, и не подавай тук, че нямаме време..“  😀  😉

Влизаме в зона, която иска западен вятър, ние сме с източен, но нямам много идеи, затова пласирам лодката по приятна канавка малко преди друга лодка да влезе на скорост в участъка. Играем едни срещу други, Петьо по вятъра сваля още една бяла риба на Аваруна, но отново е под мярката, аз подавам срещу другата лодка и с малко чалъм им „отмъквам“ хубава бяла риба 54 см на поролон с чебурашка шартрьоз. Кеф!

Минава 14 часа, само с две риби сме, затова отново решавам да сменя радикално зоната и газ! – слизаме в големия открит залив на Прясна. Вятър и вълна, въртя света безплатно, не искам да бъда моряк. 😀  Проверяваме една точка, втора, трета..приклюваме деня само с две риби. Две не са 5, доста тимове са ловили силно, което значи, че ние, видиш ли, не успяваме да съзрем успешния за сезона и езерото модел!?  Движим се активно, облавяме голям брой точки, но далеч не съумяваме да „берем“ риби от всяка втора. Значи нещо трябва да променим, но какво?

В края на деня сме обслужили лодката си, организаторите са ни нахранили с дълга маса и студени бири, пием кафе и умуваме. В класирането сме аут, утре не бързаме за никъде, следователно трябва да играем в радикално различен от нашия модел – да се движим бавно, да внимаваме за уловите на съседните лодки, да открием какво работи в този сезон и условия. Петьо бъбри с неговите познати състезатели, а аз с моите. Важно е да имаш познати лица, с които е приятно да поговориш, и по-важното, които биха говорили искрено с теб. Споделям с един от моите, че съм учуден от силния резултат на двойка, с която се боричкаме често –  Ади и Андрей, и то в двата състезателни дни. „Къде ли са срещнали толкова добри риби“ , невинно питам аз.. „Хм.. – отговаря човека отсреща, ами те днес прекараха цялата сутрин в Баража на една и съща точка, там в брега..“  ..“Където ние ловим ли!?“ , довършвам наум аз..Виж ти, значи има какво да видим утре!

7 април, неделя, Трети ден

Алармата звъни рано в мрака, но ставам бързо и изпълнен с любопитство. Нов ден – нов късмет! На дългата маса за закуска е свободно само челното, „шефско“ място! Разполагам се важен и докато чакам чинията си, оглеждам лицата на concurentilor. Колко ясно се вижда всичко от „централната ложа“!  Водачите във временното класиране са засмени, ядат с апетит и се шегуват помежду си. Те знаят отговори, които останалите все още търсим. Другите играчи, с потъналите кораби на „големи надежди“, са замислени и мълчаливи. Ядат бавно, а ушите им са отворени като на слончета, та да не пропуснат някоя дума, която може да насочи търсенето им. Аз съм спокоен. Ние с Петьо не бързаме за никъде днес, можем само да спечелим нов опит. „Колкото повече – толкова повече!“ 😀

Стартираме сред последните, според временното класиране и след кратък набег свалям газта в залива на Баража. Там е гъсто населено тази сутрин, което ще рече, че вчера е имало силна игра тук. На „нашата“ точка в брега се е разположил екипажът на нахъсаните младоци, за които питах, та е ясно къде са отловили вчера. Закотвени са така, че с ограничението от 40 м (между две лодки) да блокират достъпа на други конкуренти към продуктивния бряг. Една лодка се промъква под 40-тия метър от юг и веднага единият младеж отваря уста и протестира шумно. Ще бъде горещо тук днес!  😀  Ние сме пласирани по-дълбоко от нужното и в рамките на час и половина с Петьо броим рибите на онези в брега без да ловим наши. Към 10 часа решавам, че толкова ни стига и е време да продължим (този път бавно!) по курса си към интересната канавка на изток. Заставам в началото й, после сменям две позиционирания и с Петър подаваме в противоположни направления. Той обработва канавката, а аз ловя с катерене по твърдия склон към структурата. В края на първия ми каст, съвсем близо в брега индикирам остро кълване и вадя половин поролон. Греда! Повтарям каста и ново празно, но отчетливо кълване в това направление.  Вадим котвата с възможно най-малко шум и променяме позицията си, така че да пропадаме бавно и в дълбочина по продуктивния склон. Минава 10.30 часа, двадесетина минути мълчание, което ме навежда на мисълта, че „сутрешното раздаване“ е свършило и пак сме закъснели за „добрата ръка“! Решавам, че няма да бързаме, а ще останем за „още 5 каста“, което впоследствие се оказва правилно решение. При някой от „петте каста“ чувам аванса на партньора си (той лови принципно със значително по-мек аванс от мен) и без много суетня (забелязва се отдалеч, носи нежелано внимание) кепчосвам хубава бяла риба над 50-те см.  Хмм, 1:0 за нас, търпението се възнаграждава.  🙂  Поглеждам в кепа – там стърчи Петьовият Поларис 4” с лека, шартрьоз чебурашка. Даа, време е за изпитани средства, мисля си, и посягам към поролона, а авансът на Петър се обажда отново! Какво стана? Припомпих под лодката и ме взе втора риба. И-де-ал-но! Тази е по-голяма..Моят каст под лодката води до толчок, подсечка и..никой…но е явно, че рибите са се оттеглили в дълбочина и в момента са под лодката. Малко време за дроп-шот, безрезултатно, затова предлагам да задържим позицията дълго и да видим какво ще покаже тази тактика. Междувременно силният екипаж от „нашата точка в брега“ е викнал съдийска лодка, за да отчете „бързи първи 5 риби“ и да спечели лекичко чек за 500 леи. Не е зле, момчета, макар да предпочитам този урок по друг начин. 😀 Наближава обед и стихналият вятър се посъбужда отново, раздухва именно в брега срещу нас и ми мирише на риби! Олекотявам се с още два грама в главата и вече съм с 8 грама чебурашка, 6-те lb линия повишавам до 8 lb и с малко чалъм в техниката увеличавам времето си на пропадане до 2 секунди. Няколко мълчаливи каста и на поредния, докато показвам на Петьо „правилното“ направление на водене, получавам силен удар в ръката и повеждам добра риба. Откога чакам такъв момент! Тази е 62 см, взела с удар-чук от малка дълбочина, „вятърът“ ни я подари, мисля си доволен аз.  😉 Следват още мълчаливи минути, затова припалвам леко и тръгвам към точка в дълбочина, но по пътя променям решението си и проверяваме интересен „джоб“ в брега. Показвам на Петьо направлението му, спрямо нас и това му стига, защото само след два каста чувам пак аванса му с поредна риба. Приятен звук! Тази е 56 см. Излиза, че всъщност цялото ни бързане в предните два дни е било грешка и „много шум за нищо“?!  Нима рибите не се събират като картофи от нивата с „добри точки от миналото“, а трябва да се борим дълго и упорито за тях на малко, но с голям потенциал места?

Минава 14 часа, още само два часа до края – състезателите се размърдват неспокойни. Две лодки минават неприлично между нас и брега – „върху рибите ни“, което възмущава иначе спокойния ми партньор. Поредната лодка, засилила се към нас, получава неласкаво определение 😀 , но аз съм щастлив и припомням на Петър как преминаващите „пасажери“ по Реката размърдват расперите и продуцират кълване. Представи си, казвам, тези глупаци с голямата басова лодката и вълните да ми донесат сега една тлъста риба!  „Внимавай какво си пожелаваш!“

В този момент нещо ме задържа съвсем леко, повдигам интуитивно и повеждам риба! Побързай, нервнича аз, не съм я пробол добре и може да се откачи..Петьо показва майсторлък с кепа и държа най-добрата ни риба в този Турнир – 66 см!  Искам да си дестилирам такива моменти, та да имам за после!  😀  😉 След няколко каста и Петьо повежда риба и аз гребвам неговата – 51 см. Добре сме, има още час до края, а ние направихме практически от една зона с препозициониране между 3 точки – 6 добри риби! Нима това е решението?

Решаваме, че няма да играем до края, защото не се борим за класиране, а на слипа за вадене ще чакаме 60 лодки. Нека събера цирка, казвам аз, после ще направя един последен каст и тръгваме. Стигам до този момент и партньора ми моли –„дай да ти опитам въдицата“ – заповядай, разбира се..Ех, сега да ме клъвне някоя рибка, че да я опитам и откъм чувствителност, мечтае си той. С моя поролон ли си? Значи ще те клъвне..И – хоп!- проскърцва аванс и Петър вади риба! Последната ни риба..Дано е над 51 см, че да подменим някоя от тези (имаме две по 51 см до този момент). Voila! – 56 см – днес Водният Дух на Езерото изпълнява желания! И предните дни е изпълнявал, но явно не сме го помолили правилно. 😀

Класиране за деня: 7-ми от 65 лодки! Не е зле, никак дори. С три такива класирания и си в топ 5 за Турнира, а с малко късмет за някоя друга хубава риба над 65-те може и да се преборим за Топ 3. И това със стационарна игра! Жалко, че имам толкова неспокойни гласове в главата, явно това е нещо, което ще трябва да усъвършенствам в близко бъдеще. За следващия Турнир!

Resume:  Получи се страшно добро състезание! Откъм време, организация, риби, спечелен опит. Класирането ни показва суха цифра – 44 място от 65 лодки, но в листа не пише за адреналина, удоволствието, борбата, безценния и трудно „откраднат“ опит! Искам пак да е пролет, да ме духа вятър и да очаквам остро кълвино! Мисля, че това ще ми предстои още веднъж скоро. 🙂

Благодарности за всички, замесени по някакъв начин с поредната ни авантюра на Радута лейк! Благодарности и на търпеливия читател, който стига винаги до края на материала ми. Изненадващо и остро кълвино ви желая!  Бъдете нащрек!  😉

  • Използвал съм снимки на ‘Spinning Case Study’ с разрешението на Cristi Albu и Петър Вукадинов, за което им благодаря сърдечно!

Цялата галерия от Турнира можете да видите ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *