Salmo Thrill

Материал предоставен с любезното съдействие на колегата Димитър Тодоров.

salmo_thrill_6

Исторически погледнато “Thrill“-ът на Салмо се появи сравнително скоро – през близката 2007-ма година, но бидейки замислен и създаден като типична расперова примамка, дори за това кратко време, той успя да спечели своите фенове. Днес Thrill присъства в комплектите с примамки на мнозина грамотни спинингисти, но още повече са тези, които се питат “А дали наистина лови този воблер без игра или всичко е поредната порция реклама?“ Нека опитам да повдигна завесата или поне да представя моя поглед върху тази различна примамка.При мен всичко започна лесно и бързо. Бяха изминали две години от появата на Thrill и през маловодното лято на 2009-та, непосредствено след пролетната забрана, в началото на юни се появих на любимо място на Дунав с нова въдица и надежда. А мястото бе характерно с това, че правейки десен завой реката бе отмила и оформила причудлив участък. Плитък, каменист бряг, бързо течение, малко островче изразен “островен канал“, ясно оформени граници на теченията и тихо място непосредствено зад острова. И всички тези екстри, достижими при риболов от брега!

В риболовния магазин видях, че предлагат и двата размера и без много да му мисля, купих по-големия и по-тежък – 9см/22 грама. Обикновено по тези места търсим голяма дистанция и моят приятел риболуваше с  “желязо“ (кастмастер 28гр), но аз подходих “хазартно“ и започнах с непознатия Thrill. Веднага ми направи впечатление, че играта му е слабо изразена и съответно това предполага по-бързо водене, но при преминаването му през, “граница на течение“ (от бърза в по-тиха вода) се наблюдава характерна промяна в играта, едно такова “пропадане“, което на руски се нарича “сбой“, и симулира объркана малка рибка, изпаднала от силното течение.

salmo_thrill_1

Това поведение винаги провокира распера, без значение дали ползваме воблер или блесна, затова без колебание застанах под опашката на островчето, там където се събират двете течения, и заметнах силно напреки на струята. Бях се заговорил с приятеля ми, когато съвсем скоро, на трето или четвърто подаване, усетих силен удар! – като че ли някой искаше да ми вземе въдицата от ръцете – и след няколко минути в краката ми лежеше сребърен красавец, распер над 3-те килограма. Моят другар с недоверие изгледа воблера в ръцете ми, като че ли се опитвам да играя нечестно, а после каза само…“Хмм“. Обикновено първата уловена риба е достатъчна, за да повярваме в нова примамка, но тогава не спрях дотам. Обичам промяната и когато уловя риба винаги променям нещо – място, примамка, техника, за да проверя какво още може да се случи. Затова отстъпих мястото на колегата, а аз слязох малко по-надолу по течението, в още по-плитък участък с бърза вода, не повече от метър дълбочина, където воблерът ми често причукваше в разпилените по дъното камъни. Едно такова, “причукване“ ми се стори по-различно, затова повторих замятането в същата посока – късо, остро кълване и след минута налята бяла риба около килограм и половина.

salmo_thrill_2

Целият излет трая едва два часа – в “златните“ часове преди залез – от седем и половина до девет и половина вечерта, но напълно достатъчни два часа, за да повярвам безрезервно в новия Salmo Thrill!

salmo_thrill_3

При повечето колеги началото едва ли е толкова лесно, затова се иска малко повече желание и упорство от тяхна страна. А именно, да положат труд и да се запознаят с навиците на ловуване на распера, както и с параметрите на примамката. Относно примамката, нещата са ясни: предлага се в два размера – 7 и 9 см, и към днешна дата, в шест цвята. Разликата между по-малката и по-голямата примамка не се изразява единствено в теглото. Дори, за да бъда откровен, разликата между двете (13 и 25 грама) в постиганите дистанции не е голяма. Разликата е преди всичко в силата на “сигнала“  , вибрацията, която създават във водата, и оттам, симулацията за по-малка и по-голяма рибка. Предпочитам по-малкия Thrill в по-плитки места, в по-бистра и топла вода, или в спокойно време. И обратно, избирам да ползвам големия във ветровито време и вълна, когато расперът не иска да се качва в горните водни слоеве, или през есента, когато вече предпочита по-едра плячка, повече калории пред идващата зима, или дори само заради това, че по-големият Thrill отсява безбройните “скумрийки“, (дребни расперчета) и носи по-редки, но достойни и борбени екземпляри. Относно разцветките, мнението ми е изцяло лично и субективно, но нека все пак го споделя в този материал. През последните години теорията ми за цветовете и рибите търпи развитие, но все още аз съм привърженик на “естествеността“. Това означава, че в бистри води и висока осветеност предпочитам по-тъмни разцветки, а в пречупена вода и по-слаба осветеност избирам по-ярки разцветки. От тази гледна точка, мои фаворити са холо-разцветката HBL и имитацията на уклейка RBL (Real Bleak) .Последната беше цветът, на който ми клъвна за пръв път, а след това ми е носила достатъчно распери и бели риби, затова вярвам в нея безрезервно и я слагам в трудни моменти. От друга страна, моя приятел и добър спинингист Ники Корморана ползва изключително тъмната OB (Olive Bleak) и благодарение на изключителното си упорство, винаги лови с една риба повече от мен. А разцветката, която най-малко ми допада – лъскавата, огледална BMB (Black Metallic Bleak), която аз имам, но не ползвам никога донесе на мой приятел труден распер на есенна Тунджа и престижно класиране в състезание! Така че с цветовете – на който, както му харесват.

salmo_thrill_4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За воденето и играта на примамката. Предвид факта, че Thrill-ът е тежка, компактна и потъваща примамка, със слабо изразена игра аз винаги предпочитам бързото му водене. Понякога се шегувам, че никоя скорост не е  достатъчно висока за активния речен корсар – распера, но това ми мнение, достатъчно често се потвърждава от хищника. Единственото нещо, което трябва да добавим за успех е тази “дреболия“, този детайл в техниката на водене, който провокира атака. Това може да бъде водене промяна в скоростта на примамката, която се постига като се стремим траекторията ни на водене да пресича водни слоеве с различна скорост на течението (популярните “граници на теченията“). Можем да го постигнем като редуваме бързо водене с внезапни, кратки паузи, в които воблерът рязко пропада.

Поляците практикуват дори и водене на воблера “на изтичане“ – с бавно обиране и придърпвания, последвани от кратки паузи, с която техника изкушават с успех капризните летни распери. Една или друга, при избор на техниката на водене трябва да се водим на първо място от нейната “естественост“.От това, доколко воденият воблер повтаря естествения ход на дребните рибки в конкретното място и сезон. Расперът има свой маниер на движение и лов, който се променя според речното ниво и сезона – още едно нещо, което следва да имаме предвид. Пролетта, при високи води и стръмни брегове, хищникът патрулира съвсем в брега, току на метър от нас. През маловодието в горещото лято и плитки, полегати брегове, той предпочита обходите на значителна дистанция от брега, която често излиза от нашите възможности за риболов от брега.

Според това, пролетта предпочитам да ловя “близки“ распери с внимателно подаване на късо, с водене по течението и срещу рибите, които патрулират досами брега, така те не могат да ни видят. През късното лято и есента и при особено топла вода предпочитам да ловя в силно течение, там концентрацията на кислород е по-висока и расперът обича такива места.Също така, в бърза вода расперът има по-малко време за реакция и кълве по-уверено. За сравнение, същият този хищник става крайно придирчив в стояща вода или в пясъчните разливи и да се излъже там е истинско изкуство.

salmo_thrill_5

Може би създадох в известна степен погрешното впечатление, като споменавам твърде често распера. Макар, примамката да е създадена именно за този речен хищник на нея с успех могат да се ловят и други хищници, на първо място – бялата риба. Двата вида често се появяват в топлите летни вечери на едни и същи места, но в различно време. Ако расперът предпочита часовете непосредствено преди залез, то бялата риба излиза със залеза и пика на активността й в горещите летни нощи е именно времето от залез до час след пълното стъмване. Тагове (синоними), описващи характерните места за тези два хищника са: плитки, бързи участъци с прилежащи дълбочини наблизо… твърдо дъно и разпилени камъни… буни и заливи с обратно течение… залята водна растителност и пясъчни коси с изразени прагове и склонове по тях..

Предвид моя афинитет към бързо водене на Salmo Thrill, воблетър може би изглежда несъвместим с хищници като щуката, която по думите на мнозина, предпочита по-бавното водене. Днес вярвам, че това не е точно така, още повече след разказите на грамотен колега за това, как лови щуки по Дунав в островните канали, или пък след скорошната ми екскурзия до Белград, където единствената ми капризна пролетна щучка клъвна на бързо воден малък Thrill в холо-разцветка. Щуката обича засадите, но също така и новите, непознати й примамки, така че защо не след бавните въртележки или мързеливият силикон на лека глава,  един бърз… Salmo Thrill!?

Прочетох веднъж в една книга за спининга, че ако човек иска да изучи наистина добре една техника или примамка той трябва да вземе със себе си на риболов само една въдица и една примамка – тези, в които иска да повярва. Доверието означава много и в риболова, както и в живота.

Повярвайте в различния Thrill, дайте му шанс да ви зарадва!

3 thoughts on “Salmo Thrill

  1. FilStar

    Цитат на коментар от Димитър Тодоров по темата Salmo Thrill от форум Fishing Mania:

    Привет,

    Благодаря за адмирациите,но не си прав,че Трил ,,няма успехите на тясна река като Тунджа,,. Според мен,това се дължи единствено на това,че риболовците по Тунджа (а и на други реки в страната) не го познават достатъчно добре. Характерните места,в които работи добре Трила са шаблон,който се среща често и в малка река, и в голяма река.
    Спомням си ясно как колега от Пловдив твърдеше убедено,че Трил не работи в Тунджа по време на едно от есенните състезания.Бях застанал на малък завой на реката със силно течение,който после се разливаше в по-бавен вир. Нещо като втичало на поток. Аз,разбира се,бях убеден в обратното и след няколко замятания го доказах с кефал!
    Колегата остана учуден..

    Първоначалното ми впечатление е ,че новият цвят BF в действителност се различава от картинката в сайта на Салмо.Там наподобява HBL (Holo Bleak) ,но на практика бих го оприличил повече на ,,огледалния,, BMB (Black Metallic Bleak). В тази връзка,мисля,че препоръчително е воденето му с много висока скорост и/или при ниска видимост/осветеност.При мен сутринта същият лъскав BF 7-ка ми донесе едно остро,празно кълване на бяла рибка на близка дистанция,от което воблера изхвърча към мен и за малко не ме улучи в главата.
    Прилагам снимка на този цвят BF ,заедно с други цветове за сравнение :

    Reply
  2. FilStar

    Цитат на коментар от Димитър Тодоров по темата Salmo Thrill от форум Fishing Mania:

    И тъй като съм отворил дума за Трил,да продължа с любопитна новина.
    Salmo явно са достатъчно гъвкави в продуктовата си политика и ,,по молба на трудещите се,, са пуснали на пазара по-малък размер, вече и на 5 -сантиметра.
    Това ме изненада приятно,защото в горещите летни дни расперите са капризни и силно придирчиви към размера на примамките,а една такава – малка и относително тежка примамка ,идва съвсем на място!
    На горната снимка отляво-надясно съм наредил 5, 7 и 9 см. , а по-долу ще покажа и разцветките.

    Поздрави!

    Reply
  3. FilStar

    Цитат на коментар от Fisherman по темата Salmo Thrill от форум Fishing Mania:

    Здравей Митак,снимката в сайта на Салмо е същата с артикула който притежавам и е като сиамски близнак на HBL ,само че е издържан в синьо.

    Според скромния ми опит при ниска осветеност цветът няма значение а по-скоро размера на примамката.Мисля съм го коментирал че тогава работят отлично 9 см. трилове,вече при добра видимост ползвам 7 см-разликата в ударите е осезаема.Попитах те, защото при активни риби BF не искат да го погледнат,а при смяна с HBL примерно веднага има резултат /при аналогични условия за момента/.
    SGH също не ми вдъхва доверие,преди време си правих експеримент-една и съща примамка в различни цветове и само на бялото нямаше активност.
    Това с 5-те сантиметра е добра новина,само дано вносителя реагира по-скоро че на моменти малките примамки вършат чудеса.

    Поздрави!

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *