Статията е любезно предоставена от Генади Алтънов.
Здравейте, приятели и колеги!
Миналият уикенд направих два страхотни излета на река Марица и имах отлична слука на кефали, подплатена с няколко бонуса. Тези добри слуки ми дадоха повод за написването на този фото разказ, който ще е малко дълъг и затова ви съветвам да го прочетете в извънработно време. 🙂
Надвечер решихме да направим съвместен излет с братовчед ми Мишо, който покрай мен много се запали по спининговия риболов в последната една година и се явява един вид мой падуан. 🙂 Към 18 часа вече замятахме примамките по бреговете на един затворен водоем в търсене на щуки и костури. За наше огромно съжаление риболовът тръгна накриво откъм слука. Вече малко над един час търсехме хищниците, но от тях нямаше и следа. Липсваше каквато и да е активност и по всичко личеше, че това нямаше да се промени до залеза. Предложих да се отправим към средното течение на река Марица, като поне да избегнем капото с по някой кефал. Решихме, че идеята е добра и се насочихме към един от моите любими вирове. Пристигайки там, заварихме доста навалица от рибари, практикуващи риболов на дъно и спинингов риболов. Огледахме за кратко каква е обстановката – дали някой „вади нещо“, играят ли рибите и евентуално къде бихме могли да помятаме. Слука при колегите нямаше никаква, риби не скачаха, а място за мятане – ехее цяла река има. Е, така и така вече бяхме там, а и нямаше много време да се ходи другаде, та решихме да си пробваме късмета. Първоначално се насочих към едно перспективно място, на което сметнах, че може да има хранещи се риби по това време на деня. Два големи потока се сливаха в един голям поток, който впоследствие се разливаше на около 50 метра от бряг до бряг. Направих няколко контролни замятания с въртяща блесна, а след това с тумбест кефалотрепач, но нямах късмет. Реших с „балетна стъпка“ бавно да се отправя към разлива и на моето място застана Мишо, който току-що си бе сглобил спининга. След 2 минути, докато въртях и се озъртах наоколо, видях как въдицата му се сгъна и той успя да улови първия кефал за деня. Поздравих го радостно за слуката, след което той пусна на свобода рибата. При следващото замятане той отново улови кефал, а след това удари и костур, който този път реши да снима с телефона! Брее на каква ли примамка ги беше набарал братовчеда? Отивам при него и гледам, че бе сложил Salmo Minnow 5S в цвят HP (HPH по новата класификация). Преди няколко месеца му бях препоръчал да си вземе точно този модел, тъй като много успешно лови при мен в течение и спокойна вода.
Мишо пусна и тази риба, след което имаше няколко ударчета и хвана още един кефал – супер! Ето, че рибите са били там, където предполагах, но просто са искали да похапнат примамка с малко по-друг профил. 🙂 Оставих го на „дашното място“, което почти с лека ръка бях подминал и се разходих до разлива, търсейки някаква активност на повърхността, в спокойната част на реката. За съжаление нищо не се случи и се върнах обратно до братовчеда, който през това време бе дръпнал още три кефала на малки воблерчета от далечния Китай. Сложих на линията си един японски миноу, който е много популярен при риболов на кефал в течение. Дръпнах първия си кефал, но резултата при следващите проводки за мен не бе задоволителен, поради това, че Мишо бе сменил отново на Salmo Minnow 5S и имаше пак ударчета, макар и да не ги бе отразил успешно. Нямаше как да не остана по-назад и смених японския миноу със Salmo Minnow 5S в цвят HPH. 🙂 Иии като се почна една плеяда от удари и хоп ето го първия кефал на Salmo-то:
Рибите взимаха на около 15-тина метра от брега, като предпочитаха воблера да се води в по-горния слой и да се провежда по течението или напречно на него. Гледам младия падуан „върти с кеф меча и сече яко кефали“, та рекох да го щракна. 🙂
Почти 5 минути след това, докато си вадеше воблера от водата, защото щеше да се забие в дървото пред него, видях как някаква мустаката риба изскочи под дървото и буквално във въздуха му грабна примамката обратно във водата. Мишо леко се стресна, но отрази успешно атаката и ето че прибави към слуката си със Salmo Minnow 5S и малко сомче!
Изненадата откъм слука на речни хищници бе пълна – наред с кефала, се хванаха сом и костур (единични бройки, но въпреки това си бе голям успех). Какво ли още щяхме да уловим до стъмване на Salmo Minnow 5S?
Направихме видео с пускането на малкия мустакатко и продължихме с риболова. Да не си мислите, че през това време съм снимал само Мишо? Напротив, и аз ловях! 😀
Преди 15-тина минути слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и срещу нас се изправиха побеснели орди от гладни комари, които почнаха да ни ръфат там където не се бяхме намазали с репелент. Въпреки това продължихме с успешния риболов, като имахме по още няколко ударчета, някои от които уловихме и се оказаха кефали, а наред с тях пък хванах и тази бяла рибка, която вече ми бе трудно да заснема, защото обектива ми не е светлосилен, а със светкавица ще изглежда, така че все едно съм я уловил през нощта и ще създам грешни впечатления у съвестните читатели риболовци! Отново подчертавам, че всичкият този екшън се случи само на Salmo Minnow 5S в цвят HPH. 😉
И така за над един час успяхме да напипаме активни риби по Марица, направихме един динамичен и отличен риболов и останахме радостни от добрата слука, знаейки колко обезрибена е на места реката. Към 20:40 решихме да приключваме с излета, защото комарите много ни нападнаха и спасението беше само едно – да си ходим, а и освен това вече навлизахме в забранената за риболов част от денонощието, която обаче на някои рибари не им пречи и продължават да си ловят. 😉 Еми всичко е въпрос до самосъзнание и риболовна култура у хората – у някои ги има, у други не.
На следващия ден рано сутринта реших да посетя същото място, въпреки че бяхме изпонаболи доста от рибките. Този път бях сам, тъй като братовчедът бе на работа. Малко след 06:00 часа вече правих първите замятания. Докато не се показа слънцето над хоризонта, нямах пипане. Въпреки това, аз настоявах на своето и взех, че го получих. 🙂
Ето че с първите усмивки на августовското слънце удари и първия кефал, който направи много як удар навътре в реката и сгъна доста лайтовия спининг.
Рибата бе малко над 30 сантиметра и видимо бе отишла в бързея да се храни. Такъв удар ми направи, че ме накара да се зачудя дали не бях хванал нещо „по-така“.
От този момент нататък риболова потръгна отлично и ударите зачестиха. Слънцето обаче се скри зад гъстата облачна система и от време на време росеше дъждец, който направи излета още по-приятен, защото с този динамичен риболов, който се получи, човек направо щеше да прегрее.
Наред с дебелите батьовци започнаха да налитат и дребните кефалчета, като освен това имаше още доста ударчета и няколко гелета.
Лудницата стана пълна, когато при поредното замятане в течението Salmo Minnow 5S бе избухан на повърхността от по-едра риба още с приводняването си. Поведох рибата и си казах, че на такава мигновена реакция с такова яростно избухване е способен да направи само един маришки хищник – распера!
Направо му бях подал „закуската“ в устата при приводняването на воблера. 🙂
Ето, че записах още един хищник на сметката на Salmo Minnow 5S, който от доста време не ме бе навестявал на спининга! Расперът бе на дължина около 40 см.
Пощраках го още малко и го върнах обратно, за да довърши сутрешната си закуска.
Закономерно последва кратко затишие, защото при ваденето распера доста се разбесня. Реших за себе си да направя експеримент и смених цвета на от HPH на HBL. При една от проводките край самия бряг ме стресна ей този дебелак, който с невиждана злоба атакува малкото воблерче:
Хубав маришки кефал малко над 30 сантиметра.
Пуснах го и продължих отново уверено риболова, залагайки само на Salmo Minnow 5S!
За мое огромно съжаление риболовът рязко приключи към 08:40 часа не защото рибите спряха да кълват, а защото на реката дойдоха на водопой „маришките бизони“, които жадно нагазиха около мен. Първо довтасаха над мен, а след това и под мен.
Стадо от около 60 глави ме заобгради от всички страни, като се оказах в центъра им и риболовът стана невъзможен. Зарязах излета и започнах да чакам да се махнат. То да чакаш 5 минутки добре, ама на мен ми се изчака чакането. Освен, че ми изгубиха над 20 минути, докато се разотидат, ме накараха да изрека на висок глас и няколко благи думички по адрес на майка им, защото няколко от тях отидоха да ближат стъклата и капака на автомобила и трябваше да се разправям с тях, като пъдар. 🙂 Разбира се, нахоках и чобаните, защото не си гледаха стадото. Цялата патърдия свърши малко след 09:00 часа и след като се разотидоха животните замятанията продължиха. След толкова много пляскане и прочие ударите закономерно се разредиха и темпото на дърпане на риби спадна. Все пак имах още няколко ударчета, но не бяха толкова чести, както преди това. Успях да излъжа общо пет риби на същото място, като две от тях бяха кефалски гелета, които ми се откачиха преди снимките.
Малко преди 10:00 часа приключих излета, защото вече се усещаше, че рибите бяха офейкали, а и значителна част от тях вече бях набол и нямаше да се покажат за втори дубъл. Освен това вече се бях наловил достатъчно! 😀
И така фото разказът е към своя край. Остават само леки финални щрихи той да бъде завършен. Salmo Minnow 5S ни донесе разнообразна слука и приятни изненади на една от най-големите ни вътрешни реки – Марица, която според мен не е в съвсем „добро здраве“ откъм рибни ресурси в последното десетилетие, поради засилване на негативното влияние на различни човешки фактори. Успяхме за два излета да уловим на Salmo Minnow 5S общо 5 различни вида дребни хищници с лайтовите въдици, което само по себе си говори за едно отлично представяне от страна на примамката и успеваемост в надлъгването с малките маришки зверчета. Със сигурност това е добър довод да похвалим примамката и да я препоръчаме на колегите спинингисти, които все още се чудят дали да пробват една класика, която от 1991 година насам не е спирана от производство и все още продължава да носи положителни емоции на начинаещи, напреднали и професионални риболовци.
Прекарах си два страхотни излета по Марица, които се надявам да повторим отново с Мишо, защото очакваме, че рибките, които хванахме и пуснахме обратно ще ни чакат пак там за нов екшън, снимки и фото разкази. Това е и финалът на днешния материал, драги колеги. Надявам се, да сте се нахъсали за предстоящия уикенд и да ги разбиете рибоците така, както ние го направихме с Мишо! Пожелавам ви много успехи и все положителни емоции с любимото хоби!
Благодарим и на Михаил Гиков за предоставените от него снимки за статията.
Pingback: Със Salmo Thrill на Марица - FilStar блог
Pingback: Salmo Minnow 5S – класика за малки хищници и не само (част 2) - FilStar блог