Материалът е предоставен от Виктор Димитров.
С настъпването на студените дни ми остана време да разкажа за част от летните си приключения. Топлите дни носеха мисълта за приятни лайт излети с приятели под горещите лъчи на жаркото слънце. А тази мисъл беше доста добра идея – един топъл ден да си направя една разходка по река Тунджа в непознат за мен участък. С колегата Никола обикаляхме по брега на реката и облавяхме най-различни места, но явно жегата влияеше на рибите и те бяха доста пасивни. Търсихме предимно кефали на малки воблерчета, но резултатът беше нулев. Точно преди да се отправим към автомобила, минавахме по един мост, а аз като всички рибари, от любопитство реших да надника в реката. Там видях един пасаж групирани кефали, скрити под едно дърво, и опитах да излъжа някоя рибка. Резултат нямах, но точно преди да се откажа, в кутията видях една примамка, която доста наподобява естествената им храна по това време на годината и я закачих на карабинката. Още с първото подаване видях голям интерес от страна на рибите и реших, че ще мъча до последно на това място. В този момент дойде и трудната част. Трябваше да подам примамката точно под клоните на едно дърво, а имаше неприятен вятър и примамката бе много лека за целта. С много старание и опити успях да подам и презентирам по точния начин силикончето и имах удар с изтървана риба. Повторих същото действие още веднъж и имах успех. Доста добро кефалче сгъна пръчката. Continue reading
