Джърк риболов – зъбати неволи

Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.

Заредиха се няколко мрачни, влажни и не до там приветливи дни. Многоцветните листенца, отнесени от вятъра, отдавна вече са по земята. Минорни нюанси обгръщат полезрението ни. Падането на температурите и по-късият ден се отразяват негативно на всеки един от нас. Лютата гостенка освен всичко наоколо успява да вледени и сърцата ни. Това е само началото на най-суровия сезон по нашите географски ширини-зимата.

В такива дни мен успяват да ме стоплят само две неща: семейното гнездо и безбройните риболовни подвизи от изминалата вече година. Близките хора никога не бива да бъдат пренебрегвани, но това е риболовен блог и темата на днешния разказ би следвало да е такава.

Днес съм решил да ви занимая с нейно величество щуката. Свиреп хищник, със страховити остри зъби и непредвидим нрав. Широко разпространен у нас, този вид привлича вниманието на стотици въдичари. Щука може да уловим по два начина – с помощта на жива рибка или изкуствена примамка. Тъй като аз най-често практикувам спининг риболов, тема на днешния разказ ще е “риболовът на щука с изкуствени примамки”(област, в която не съм много вещ).

Да си призная това лято не обърнах достатъчно внимание на тези красиви риби.  Първият си целенасочен излет направих чак в средата на месец юни, подтикнат от появата на едни нови за българския пазар клатушки – Kuusamo от Финландия. Доста красиви и с причудливи форми, тези блесни лесно успяха да ме съблазнят и побързах да си заприходя.

Веднага след пристигането им стегнах чантичката и отскочих за час-два до най-близката баластриера. Там, без да губя време, сглобих такъма, вързах един метален повод и закрачих към първата ниша в шавара. Мястото не изглеждаше дълбоко, затова избрах да стартирам с по-леката Kuusamo Taimen Super. Последваха първи замятания и първа риба за 17-грамовата клатушка.

Както и предполагах, примамката оживя във водата с ритмични движения в ляво и дясно. При по-висока скорост играта се отваряше със страхотни отблясъци във всички посоки, като в същото време успяваше да не се разбалансира. Без да я оставям да пропадне, с нормално темпо слизаше до около 1,5 м. За краткото време, което прекарах на водоема, реализирах два от три удара на Taimen Super.

Месец по-късно приех покана за джърк риболов от един изключителен спинингист, мой учител и приятел Станимир Атанасов, специализиран в търсенето на трофейни щуки с големи примамки. Безкрайно интересно и така да се каже екзотично направление в спининга.

Два дни след разговора ни развълнуван отпътувах от Сливен. Последва двучасово пътуване, след което пристигнах на водоема.  Там вече ме чакаше Станимир с пълен багажник оборудване за разтоварване. Както винаги, подготвен за всяка възможна ситуация.

До изгрев слънце успяхме да пуснем лодката, сглобихме такъмите и се впуснахме към непознатите за мен места. Предвид наглед дивия водоем, избрах да стартирам с най-обемната примамка, която притежавам – Salmo Fatso F 14 см, 85 гр. С надежда да събуди интереса на някоя едра красавица, започнах да обстрелвам крайбрежните тръстики.

За моя най-голяма изненада имах атака още в първата проводка. За жалост щуката не се закачи, но остави дълбоки резки върху девствената все още примамка. Последва второ замятане и първият улов за деня беше факт.

Стамбето ме снима, върнахме рибата обратно и продължих да мятам. Въпреки летящия старт, с който започнах, активността беше слаба. Около два часа въртяхме и сменяхме различни места без успех.  Докато изреждам примамки, моят наставник също се записа с не лоша риба, която за съжаление не успях да снимам. С американски произход, създадени за мъскита, очевидно тези Дайвери намират приложение и у нас. Смятам че едрите примамки тепърва ще набират популярност и у нас, а определено Westin и Salmo имат какво да ни предложат.

С покачването на температурата и издигането на слънцето по небосвода надеждите ни за успешен риболов започнаха да се изпаряват. Въпреки това не спирах да експериментирам с различни проводки, докато в крайна сметка не провокирах първото бебе щукле.

Може би се усетих навреме за правилната “схема” в жегата, защото следващият удар последва почти веднага. С невероятна агресия, този път по-сериозна щука захапа Слайдера на Salmo.

След  нея сложих същия Slider 10, но в най-неподходящия за тези условия цвят – GT. Не след дълго разлових и него, което значеше само едно. Не цвета, а проводката бе важна в този момент.

Ключова бе скоростта! Бързото темпо, съчетано с ритмични къси удари на пръчката, очевидно изкарваше всяка риба в близост от равновесие.

 

Щуки се ловяха регулярно на всеки 5-10 минути, а от време на време имаше и “дубъли”.

Стандартните рибите бяха активни в най-голямата жега и очаквано или не, с развалата на времето след обяд се разредиха. Аз успях да излъжа едно последно щукле на по-бавна проводка със Salmo Sweeper 12 см.

А гуруто на щуките се разписа с класна дебела риба, малко над 3-те килограма. Успешната примамка бе огромен спинърбейт.

Асистенцията от моя страна се случи бързо и лесно.  Огромният кеп на Filstar-Square Midi Net превърна задачата ми в детска игра.

Веднага след тази снимка рибата бе върната там, от където е дошла, а нашият излет приключи. За около 10 часа успяхме да извадим рекордните 52 щуки. Това определено бе най-резултатният ми щукарски излет.

След него се наложи да поработя повечко и нямах възможност да стигна до водоем. Пропуснах около две седмици, но натрупалото се желание в един момент изби. Намерих кратка пролука и мигновено се озовах на “гьола”. Нямах много време, затова трябваше бързо да се ориентирам в обстановката. Пробвах големите силикони, спинъри и няколко типа джъркове. За около час нямах ни един удар.

Изреждайки примамките в кофичката си стигнах до Westin Swim 10 см в най-предизвикателния му цвят. Помятах го и него около 10-тина минути, а резултатът си оставаше все същия. Времето ми изтичаше, а аз виждах на къде отиват нещата. Духът ми се прекърши необичайно бързо. Джърковата уморителна проводка бе изместена от безцелно равномерно темпо. Чаках оставащите ми минути на водоема да изтекат. Междувременно забелязах, че наглед небрежната ми сравнително бърза проводка кара Swim-чето да се премята бясно ту в ляво, ту в дясно.

Заметнах го доста далеч и продължих да го придвижвам по същия начин. В средата на проводката направих пауза и водата мигновено избухна. Последваха спиращи дъха зрелищни лупинги. Не след дълго от водата извадих пъргавата щучка. По окомер около килограм и половина.

След като пуснах рибата, продължих да замятам на същото място. Няколко движения по-късно успях да реализирам и втора прилична риба.

А след нейното освобождаване и трета, така наречена “писалка”.

Очевидно тази тактиката сработи много добре. Бързо равномерно темпо с пауза към средата, колко просто….Westin Swim не просто им привлече вниманието, а пробуди невероятна агресия у тях.

Брутални атаки от риби, които цял след обяд подминаваха примамките ми с апатия.

В последните минути изпробвах натуралния цвят Crystal Perch, който също успя да се запише с една щука.

А с нея и излетът приключи. Да, не успях да разбера дали цвета беше ключов в случая, но новооткритата проводка определено ги подразни. С 6 риби в актива, си тръгнах предоволен от водоема.

След този излет отново пропуснах седмица, но този път знаех , че ще си наваксам. Бях си взел тридневен отпуск, отреден само за риболов. За този период имах и гост-Тошето, който също като мен бе чакал тези дни от края на лятото с голямо нетърпение.

Сутринта станахме рано и зажаднели за риболов, като деца за “игра на топка”, се втурнахме към водата. Минути преди изгрев успяхме да надуем лодката и натоварим избрания багаж. Тази задача се оказа не лека, предвид малкото ни руско превозно средство с меко дъно. С малко закъснение успяхме да се топнем, нарушавайки покоя на водното огледало.

Закъснялото приводняване не беше повод за притеснение. Вече познавах водоема доста добре и противно на всички правила на него, сутрин отчитахме слаба или дори нулева активност. Този ден също не беше изключение. С издигането на слънцето по небосвода хладната, приятна утрин се превърна в горещ и безветрен ден. До този момент с Тошето имахме по един нереализиран удар, но много скоро нещата си дойдоха на мястото.

Първата риба за деня улових на вече доказалия се в боя Salmo Slider 10 S.

След пускането и извадих втора и трета на същата примамка.

Приканвах Тошето да сложи същата, но той както винаги на инат  ми отказа. В крайна сметка след известно лутане той също намери вървежна примамка и настана сеч!

Разбира се, не минахме без дубъл.

Престраших се да разловя дори юбилейния цвят на Salmo.

А най-интересната слука бе щука около 50 см уловена на 22 сантиметров Westin ShadTeez Slim с идентична окраска.

След тази риба джърк пръчката ми се изхлузи от лодката и цопна във водата. Половин час по-късно макарата очевидно изсъхна, започна да ромоли и издава странни пискливи звуци. Предвид нискобюджетния ми първи мултипликатор предположих, че водата е отмила смазката и няма смисъл да го тормозя повече.

Последва кратка разходка до колата, подмяна на такъма и боя можеше да продължи! Целите сковани от неудобното “корито” реших, че няма да е зле да се разтъпчем и помятаме малко от брега.

Разбира се, Venom винаги до сега ми е бил на кадем. След няколко замятания брутален удар разтресе нежната бланка. Щука около 2 килограма бе връхлетяла новонанизания Westin Ricky the Roach.

Връщайки се във водата продължих с експериментите и сложих клатушка на Kuusamo. Разбира се, успя да се запише с една рибка, но определено в този ден щуките предпочитаха едри примамки.

Продължих да настоявам на джъркове, а риби наистина имаше…

Красиви пируети над водата, жестоки удари и какво ли още не. Пореден незабравим ден!

Минути преди залез улових последната зелена красавица, която сложи край на това вълнуващо приключение.

В следващите дни се забавлявахме с риболов на друг вид риби, които вече бяха и темата на миналия разказ.

До сега не съм си позволявал да пиша за спининг риболова на щука, тъй като тази тема ми е малко непонятна. Признавам, не успях да си хвана трофейна щука, но този така динамичен и интензивен риболов ми достави неповторимо удоволствие! Все още имам много какво да уча и ще се радвам в някой по-следващ разказ да я продължа. Благодаря на отбор #СамоЙедри и капитана им С. Атанасов за предадените уроци!

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *