Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

Ето че ми остана време и както казах в предходната статия, ще доразкажа за останалата част от джиг риболова .

След първия кръг на състезанието Рибарски Рай се очертаваше и втори такъв. За целта няколко дни преди това със съотборника ми Миро започнахме да „тренираме“.

Температурите навън бяха по-ниски от предишните излети, а водата също беше изстинала. Тези условия ни провокираха да търсим рибите в по-дълбоки места и определено подходихме правилно. Настоявахме на дълбочини над 20 метра. От предходни години знам, че най-отличителният цвят толкова дълбоко под повърхността е синьото. Westin се бяха погрижили за това и аз имах перфектната примамка.

Отново Westin BullTeez Shadtail  показа своите възможности.

Същевременно с големите дълбочини ми асистира и една нова въдица, която тествах на джиг въпреки че я заприходих за съвсем различен риболов. Red Shadow EVO се представи прекрасно още в първите минути на играта.

Миро също улови риба в този момент.

Двамата бяхме доволни от факта, че още с пристигането успяхме да хванем риби.

Въпреки малкия размер усмивките не слизаха от лицата ни.

Рибите искаха само определена примамка, аз бях щастливец, че я имам.

Почти всяко следващо замятане беше удар или хваната риба.

Удовлетворен от факта, не спирах да запращам примамката към водата отново и отново.

Рибите наистина излизаха от големи дълбочини и полагах сериозни усилия за да бъдат пуснати обратно невредими.

На обяд слънцето изпече много приятно, а това за мокрите ми ръце беше удоволствие.

Риболовът си продължаваше успешно, а размерът на рибите беше същия.

Дори  за момент спрях да правя снимки, защото рибите не се отличаваха по размер от предходните. Може би бяхме попаднали в детската градина на белите риби.

Едва накрая улових една малко по-едра рибка, която направи наистина сериозен удар.

Въпреки че отново лових със сериозна въдица, я усетих прекрасно. След нея имах време за още няколко замятания и така направих завършек на деня.

Определено рибите доста си харесаха примамката, а на мен дори не ми се наложи да използвам други примамки.

Като за финал една риба искаше да ми отмъкне талисманчето, но силиконът остана на куката и се прибра вкъщи с мен.

Ето че на следващата седмица състезанието настъпи. Температурите бяха под нулата, а ние се бяхме облекли сериозно и подготовката бе на ниво. След обсъждане на правилата и допустимите размери имахме време да се видим и запознаем с останалите участници.

Сутринта се отправихме към водата и когато пуснахме лодката… закъсахме. Акумулаторът се беше скапал и благодарение на едни добри колеги успяхме да запалим. Подадоха ток и така почти цял ден не гасихме двигателя.  Успешно след влизането улових риба с невиждани размери.

Рибата не фигурираше в нормите на състезанието и сигурно бе най-малката уловена риба от всички участници.

Очаквах риболова да се стече както в предходните дни, но определено нямаше нищо общо с тях. Все едно в язовира нямаше риба. Всички бяхме с празни погледи и без мерни риби.

Около обяд обаче след голямо затишие една риба ме изненада приятно.

Точно на ръба, но влезе в участие. В началото помислих че е по-голяма, защото направи много хубав удар и се бореше доста.

На снимката се вижда че съм удовлетворен от случващото се, но не напълно.

След тази риба ми се случи нещо, което дълго време не бях виждал. За около  три часа имах над десет празни удара без нито една уловена риба. Въпреки това силиконът не се предаваше.

Ето така изглежда Westin BullTeez Shadtail след повече от 20 риби и десетки празни удари.  Наистина изключително здрава и жилава примамка.

Така оставаше малко време и минути преди финала се разписах с още една риба.

На снимката виждате смесени чувства, радост от факта за уловена риба и ярост от факта, че един сантиметър не достига, за да се впише в състезателните таблици.

Така приключи първият ден, класирахме се четвърти и очаквахме следващия ден, за да видим крайните резултати. Сутринта ни посрещна с температури под -15 градуса и колкото и добра да беше екипировката ни, времето определено не беше подходящо за риболов. А още с тръгването започнаха проблемите. Акумулаторът отново бе изтощен и отново се повтаряше картината с кабелите и т. н. Влязохме и си намерихме място за риболов, но електрическата котва също замръзна и нямаше как да я включим. Отне ни повече от, час за да час размразим и още толкова докато отново си намерим подходящо място. Въпреки всичко останахме до края, но аз не успях да уловя повече риби и изостанахме в класацията. Финиширахме на седмо място, а това не бяха очакваните резултати от мен.

След състезанието времето беше доста студено и не бе подходящо за риболов. Пропуснах доста излети, но малко преди забраната успях да направя последен риболов на джиг. Отново с Миро се запътихме към водата, като имах нови примамки за тестване и трябваше задължително да видя как работят.

Рибите се движеха метър над дъното и стратегията ми за изпомпване на силикона високо от дъното сработи.

В комбинация с правилната примамка резултатът бе удовлетворяващ. Риболовът тръгна доста добре, но за жалост отново попаднахме в авария и проблем с двигателя на лодката. Това сложи край на излета и лека полека се прибрахме с недовършен излет, но след забраната определено ще си го завърша.

Така за мен приключи поредният любим джиг сезон и риболов на бяла риба. Като заключение бих казал, че улових немалко риби, а някои от тях с прилични размери. Участвах в две състезания, като в едното успях да се наредя в челната тройка, а на финала спаднах до седмо място, но човек се учи от грешките си.

Вярно до мен през целия сезон за поредна година взе участие моят любим Filstar Venom, а в края на сезона за кратко успях да използвам и Filstar Red Shadow EVO.

Още едно от важните неща, които донесоха успехите ми за този сезон, са примамките Westin. Бих казал едни от най-добрите примамки за този риболов, 95% от рибите, които съм уловил през целия сезон, са благодарение на тях.

Така премина и този сезон, с леки аварии и много приятни емоции.

Пожелавам успешно откриване на колегите, които са привързани към риболова на джиг.