Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

С настъпването на есента мислите за риболова на силикон започват да надделяват и идва моментът, в който подреждам кутиите с меки примамки и допълвам липсите, за да съм напълно подготвен за идния сезон.

Малко преди подготовката обаче не издържах и отидох да помятам на реката без големи очаквания за слука. Получи се точно обратното. Имах удар на прилична бяла риба, която се бори достойно за размерите си.

След тази риба мисълта за джиг риболова ме преследваше навсякъде.  Направих няколко риболова с лодката, но определено активността не беше на ниво. Улавяха се случайни риби, които провокирахме много трудно.

С нетърпение очаквах водата да застудее и да започне разгара на риболова.  Всичко вървеше по план, докато не се наложи да напусна родината по работа. През цялото време, докато не бях в България, се чувах с приятели и те ме информираха как протича риболова по родните водоеми.

Точно в разгара на сезона аз се завърнах и първата ми работа бе да кача въдиците в колата, за да отида на риболов.

Избърсах праха от моя любим Filstar Venom и се запътих към градското езеро Загорка. Имах около 3 часа за риболов, като в началото наблегнах на щуките, но риболовът с клатушки през декември ми се струваше скучен и извадих силиконите.

След десетина проводки имах удар и разбрах че си имам работа със сериозен опонент, но определено не се бореше като щука или бяла риба. След 2-3 минути борба бях изненадан. Един много красив шаран беше налетял на примамката, а на мен понеже не ми е за пръв път, започнах да се замислям върху факта че наистина клонят към всеядните.

Кепът на Snowbee отново ми послужи вярно и ми асистира с поредната риба.

След два дни ме очакваше риболов с Жорката на язовир Студен кладенец, който планувахме още като пристигнах в България.

Попътувахме доста, времето беше мъгливо и още с пускането на лодката спряхме да направим няколко проводки.

След няколко минути въдицата на Жоро се сгъна и след кратка борба на лодката си имахме един слузест приятел.

Тази риба ми вдъхна голяма надежда и определено мислех, че днешния ден ще има голяма активност.

Да ама не, след дълго търсене на риби и смяна на места, намерихме хубав ръб и спряхме да го тестваме.

Там имах слука с няколко костура, които удряха на дълбочини над 20 метра.

Продължихме риболова и до края на деня нямахме никакви други успехи.

Следващият риболов планувахме да е на Жребчево, за да проверим активността и там.

Още с влизането отново стартирах с костур.

Новите силикони GT Bio ме очароваха още с първите проводки, но исках да провокирам белите риби и започнахме да търсим по-подходящи места.

Чак в края на деня успяхме да намерим белките, които са били точно на пускалото.

Първата риба улових на тъмен цвят силикон Bait Breath TT Shad, а с намаляването на светлина избрах един от ярките цветове на GT Bio, който провокира и следващата риба.

Така приключихме излета, а аз бях изключително доволен от първите бели риби за зимата.

Не издържах и на следващия ден отидох с моята лодка с надежда за голяма активност, но времето беше коренно различно и явно повлия на активността. Улових само едно бебе бяла, което беше с размери, сходни на примамката.

През седмицата имах свободно време и реших отново да пробвам щуките. За жалост успех с риби нямах, но времето беше доста приятно.

Като бонус набрах малко гъбки.

Поради липса на торба кепът отново ми показа колко полезен е дори когато няма риби.

През уикенда прогнозата за времето беше много приятна и планувахме да се разкараме с лодките.

Още от сутринта печеше слънце и нямаше вятър, удоволствието беше на макс. Малко след като бяхме на вода, Жорката също се присъедини към нашата компания и паркирахме лодките близо една до друга, така можехме спокойно да ловим без да си пречим и същевременно да си говорим.

Не след дълго улових една доста приятна рибка, с която дадохме старт на риболова.

Всички бяхме щастливи, а не след дълго Дончо също успя да улови риба.

След него и аз се разписах отново, а след мен отново той.

Направихме си по няколко снимки и така продължихме риболова почти до залез слънце. Взехме две от уловените риби, за да направим една приятна вечеря, понеже както знаете, вкусовите качества на бялата риба са уникални, а ние се възползвахме от тази възможност.

Голяма роля в кухнята изиграха ножчетата. Ножът Filstar, предназначен за филетиране, ми помогна при изваждането на филетата, а изключително острото керамично ножче на Rapala ми асистираше в премахването на ненужните части.

След този риболов лодката имаше нужда да претърпи някои козметични добавки и пропуснахме повече от една седмица, но след това се завърнахме с пълна сила.

Още в първите минути на риболова Миро се записа с добра бяла риба.

Успешната примамка бе силикон Storm Jointed Minow, която с времето се доказа като една успешна и универсална примамка, служеща добре в риболова на всички видове.

След тази риба аз също се записах с една по-малка, но красива бяла.

По усмивката може да разберете колко съм доволен от излета.

Още няколко рибки си харесаха силиконите, но не успяха да позират за снимки. Вместо това, ние позирахме.

Изключително доволни от случващото се, пиехме топло кафе и се наслаждавахме на риболова. Излети като този не се забравят, а за да има повече такива риболови, подбирайте добре компанията и мястото за риболов.

Следващия излет направихме неочаквано с Миро, като времето беше под всякаква критика. Въпреки това нищо не ни попречи да сме на вода с въдица в ръка.

Миро се записа с 2 бързи риби, а аз само гледах от първия ред.

За кратко напече слънце и Storm Jointed Minow отново показа какво може. Не след дълго и аз най-после имах удар и се записах с рибка.

Малко се срамувах от улова си, но трябваше да го заснема, за да е документирано, че не съм капо.

Обмисляхме да продължим излета, но времето определено не беше на наша страна и се наложи да излезем от водата, за да не стане някоя бела. Бяхме единствената лодка и при злополука едва ли щеше да свърши добре. Нека всички колеги, които са на вода да се съобразяват с времето и се пазят, защото здравето е на първо място. Никоя риба не е по-важна от нашия живот!

Времето се пооправи и имах гости от Първомай, които дойдоха, за да се видим и същевременно да направим един съвместен излет. Заведох ги на местата, в които преобладаваха риби и още с първото хвърляне хванах доста добра бялка.

Доверих се на силиконите Sea Buzz и резултатът не закъсня. Момчетата уловиха над 8 риби, а аз пиех кафе и се наслаждавах на щастието им. Помятах още малко и хванах още един вид риба, който ме преследва навсякъде.

Едно костурче, което си хареса Bait Breath TT Shad. Така приключих риболова и слязох от лодката, защото имах малко работа, а момчетата останаха на вода, за да продължат излета.

Следващият риболов се стече много внезапно през седмицата, но определено рибите липсваха. Над 8 часа на вода и само аз успях да уловя риба, благодарение на Sea Buzz Crystal Shad.

Въпреки липсата на риби отново си прекарахме чудесно и се забавлявахме.

Поради тази липса на активност в следващия излет решихме да сменим доста места и да подходим малко по- различно към рибите.

Така и се случи. Още с влизането стартирахме добре, като аз не успявах да уловя риба, но предчувствах, че в този ден ще хващам малко по-качествена риба.  Момчетата улавяха риба след риба, а аз очаквах подходящия момент.

Миро отново беше първенец за деня, но Павката също не изоставаше.

Чак в края на деня, когато започвах да губя надежда, смених мястото за последен път, дадох срок от 30-40 минути и обмисляхме да тръгваме. Да, ама НЕ.

Удар, борба и уау, най-голямата ми риба за сезона стана факт.

Бях изключително доволен от тази дебелана, която сложи усмивката на лицето ми отново.

Така пихме по едно кафе на водоема, като завършек на риболова и отпътувахме към дома.

Ето го и термоса, който поддържа тонизиращите напитки топли. Изключително добра изработка, здраво затваряне и по моя преценка задържа първоначалната температура повече от  10 часа.

За известно време се отдадох на различни видове риболов и малко позабравих джиг излетите, но когато се завърнах, рибите вече бяха стартирали любовните сеанси.

Определено оставиха храненето на втори план и обърнаха внимание на любовта. Бяха станали по-мнителни, а излетите ставаха по-трудни. Въпреки всичко от време на време се записвах с някоя друга рибка.

Ето и един мъжкар, който се подготвяше за големите женски, които вече бяха пълни с хайвер.

Въпреки липсата на риби, ние се наслаждавахме на излетите.

Времето ставаше все по-топло, а това явно накара рибите да сменят предпочитанията си и последните риби улових на меките примамки от скандинавската марка Westin.

Десетина дни преди забраната с Жорката се отдадохме на последния джиг риболов на бяла риба.

Имах късмета да уловя две риби, с които казах край на джиг сезона.

Колкото и да не бяха гладни, нямаше как да откажат на Westin.

С тези прекрасни рибки оставих излетите за бяла риба на заден план, а със затоплянето отново мисля да наблегна на един малко по-различен риболов – риболовът на сом и търсенето на големия трофей. Дано тази година успея да се похваля с големия митичен сом.

Пожелавам на всички колеги успешен летен сезон, а аз ще ви държа в течение с моите риболовни подвизи.