Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

Ето че най-после намерих време да разкажа за джиг приключенията ми през изминалия сезон.

След цяло лято, прекарано в търсене на митичните сомове, настъпи есента и прохладните нощи подсказваха, че времето за силиконови примамки наближава.

Очаквах с нетърпение момента в който ще извадя моя Filstar Venom, ще заметна някое симпатично силиконче, а на ръката ми ще трепти вибрацията от танца на примамката. Чаках, чаках, та дочаках.

Датата беше първи oктомври, лодката закачена, кафето топло,куките наточени, компанията приятна, оставаше само да стигнем до водоема и силиконите да полетят към водата. На изгрев направихме първите проводки с надежда да хванем захода на белите риби, но явно не бяхме на правилното място в правилното време. Не успяхме да пожънем успехи и започнахме да обикаляме водоема, за да открием рибите. Беше станало обяд, а ние още не бяхме уловили риба и докато оглеждахме места аз пуснах зад лодката едно воблерче Salmo Squarebill и не след дълго ме споходи слука.

Улових щука с прилични размери и вече бях доволен, че не съм капо, но целта беше друга.

Скрихме се в един залив и започнахме да облавяме перспективните места. Там също успях да уловя едно малко щукле, което бе изключително агресивно и борбено.

Продължихме с търсенето на места и минути преди залез се установихме близо до каменист бряг, който беше и последната ни дестинация. Направих няколко проводки и имах удар. Ударът този път със сигурност не беше на щука, а на рибата, за която бях тръгнал. Малка бяла отнесе примамката, а аз бях изключително доволен от факта, че изпълних мисията и открих джиг сезона успешно.

Така приключих излета с усмивка до уши, знаейки че стартът е даден и имам цяла зима време за риболови.

Докато си поръчвах доказани примамки за зареждане на кутиите, случайно в раздела ,,НОВИ’’ видях едни доста добре изглеждащи силиконови примамки и реших да им дам шанс.

Westin HypoTeez Shadtail

Много красиви, с изключителен дизайн и супер реалистични.

Заедно с тях си взех още малко нужни бойци, които са се доказали с времето в очите ми.

Имах голямо желание да видя работата на вода на Westin-а, но не ми достигаше време.

Една сутрин преди работа бях твърдо решен, че ще ловя риби и отпътувах към водоема. С пристигането прегледах примамките и сложих една от тях (сами ще се досетите коя). Направих няколко замятания и вече имах резултат.

Прилична бяла риба, която безмилостно атакува силикона.

Още  на старта примамката ме очарова, а тепърва очаквах да разбера какво следва.

Точно след 30 минути имах удар и улових още една бяла с по-малки размери.

Вече разбрах, че първата риба не е била случайност, а примамката си е казала нейното.

На пръв поглед във водата се движи много гъвкаво и приятно, а опашката прави перлени отблясъци, които явно предизвикват рибите да атакуват.

Приключих риболова, но мислите за бели риби ме преследваха през целия ден.

На следващия ден след работа меракът за риболов пренебрегна умората. Натоварих багажа в риболовната кола, заедно с него и един добър приятел и потеглихме към водоема.

На него му беше първи риболов и беше доста развълнуван. Когато пристигнахме, на него определено му хареса и си направи една добра разходка. Докато той търчеше по брега, аз изчоплих една риба и вече бях сигурен, че силиконът на Westin ще присъства в риболовите ми през сезона.

Вече дори беше останал без едно око, но това не го спираше да провокира рибите.

През това време Цезар се сля тотално с обстановката и седеше зад мен като публика, наблюдаваше от първия ред.

Останахме до тъмно, за да се позабавляваме още малко и ето че не беше на празно.

Поредната риба на Westin HypoTeez Shadtail  беше факт. След този риболов разбрах, че тези риби не са случайни.

Реших да дам шанс на примамката в риболова от лодка. Е, там отново се представихме на ниво.

Определено с тази примамка вече вървяхме ,,ръка за ръка’’, докато 10 минути след тази риба не ми я скъса друга бяла, а аз се убедих за пореден път, че никога не се купува само по една примамка. След като ми скъса, риболовът продължи още няколко часа, а аз не успях да уловя риби на други примамки.

Направих кратка пауза с риболовите и когато времето започна още да захладнява, отново бях на вода.  След доста настояване резултатите не бяха очарователни, имаше огромно затишие и никой не ловеше. Възползвах се от слънчевото време и сложих един ярък цвят на Bait Breath TT Shad, той ме спаси от капото и улових цяла една риба.

Вече минаваше обяд, вятърът се усилваше, а риби нямаше. Лодките започнаха да излизат от водоема заради лошото време, та решихме и ние да се запътим към брега. По път обаче намерихме едно подветрено място и спряхме за проверка. На сонара се виждаха риби и с надежда започнахме да облавяме наоколо. След 10-15 минути престой имах зверски удар и последва брутална засечка, рибата беше на куката и борбата започна. След 3-4 минути вече я държах в ръце и се възхищавах. Най-после улових бяла риба със завидни размери.

Примаката е Bait Breath TT Shad, силкон с достойнство и много риби зад гърба си. Просто уникална примамка и абсолютен фаворит в моите очи.

След тази уникална риба хванах още няколко с по-малки размери, които бледнееха пред голямата баба.

Времето за риболов приключи и се наложи да отпътуваме към града. На следващия ден бях рожденик и по традиция последните 7-8 години на всеки рожден ден съм за риба, не пропуснах и този!

След работа потеглихме към водоема и имахме не повече от 2 часа време за риболов. Въпреки всичко направихме прекрасен излет с повече от 18 уловени риби.

Размерът не беше трофеен, но бройките компенсираха. Ловихме предимно на тъмни цветове с брокат в тях.

Почти на всяка проводка имахме удари и бяхме изключително доволни.

Жорката беше първенец за риболова, имаше най-много уловени риби, но то само по себе си усмивката му го показваше.

След него по стълбичката се наредих аз, а след мен – дамата на борда.

Мария имаше честта да лови с Filstar Black Shadow и бе изключително доволна от факта.

Всеки беше доволен от излета и отново се прибрахме с усмивки до уши.

Риболовният туризъм след работа обаче не свърши до тук. След тази бяла риба Мария искаше да лови още и още и се наложи след няколко дни отново да сме по водоемите. Този път отидохме за малко по-дребни рибки. Тя искаше да лови с Venom-a, а аз съм късметлия, че имам два броя и можеше двамата да се наслаждаваме на тази уникална въдица. Понеже целта бяха по-дребни рибки, заложих на по-малки примамки, а именно Bait Breath Mosya. Още с пристигането имахме късмета да уловим няколко рибки, които да ни държат усмихнати през целия риболов.

Предимно ловяхме малки костурчета, а край тях се завърташе и по някоя дребна бялка и по-едър костур.

Отново се прибрахме доволни от резултатите, а на другия ден пак полетяхме към водоема.

Беше настъпило късметлийско време и капо не си тръгвахме.

Така приключи и този риболов, много усмивки и добри моменти.

Следващият риболов беше плануван след няколко дни, дори не беше просто риболов, а участие в състезание. Получи се много труден кръг, а рибите адски капризни. Успях да се запиша само с един костур, който улових на Bait Breath TT Shad.

Не улових повече риби и така завърших състезанието.

На следващия ден бях свободен  и с Жорката отскочихме до водоема за бърза проверка. Имахме малко време  за риболов и заложих на сигурното. Bait Breath TT Shad отново спаси капото и бързо показа своите възможности.

Надхитрих тази красавица и малко след това се наложи да прекратим риболова. Направихме бърз и успешен риболов, а настроението отново беше на ниво.

Идният излет бе идея на моя приятел Радослав, той ни покани на риболов по неговите местенца, а ние с Ангел, Жорката и Дебора се съгласихме.

Аз се приготвих от вечерта.

Времето беше студено, а тази важна сгряваща напитка бе задължителна част от риболова.

Потеглихме рано сутринта с по чаша топло кафе към водоема и с нетърпение очаквахме да видим водата. Отивахме на място напълно непознато за нас и разчитахме единствено на Радо и нашия усет.

Успешно пуснахме лодката и започнахме риболова. Първите няколко часа не успяхме да уловим риби и усетихме, че грешим в нещо. Започнахме да търсим други места и сменяхме примамките, тогава нещата се промениха.

Улових една дребна бяла, която удари доста леко.

Времето беше мрачно, нямаше вятър… всичко по реда си, но рибите определено липсваха. Примирихме се с факта, че ще ловим мудни риби и сменяхме примамки и места постоянно. Тук-там някой успяваше да улови по някоя дребна риба и нищо повече.

На сонара видяхме пасаж с костури и спряхме, за да ги пробваме. Успяхме  да уловим  няколко едри раирани бандити.

Излязоха няколко прилични риби и явно изплашихме пасажа. Тогава всичко приключи и започнахме отново да търсим риби.

Напече слънце и рибите се раздвижиха.

Всички хванахме по няколко риби  и отново последва затишие.

Беше станало обяд и се събрахме с екипажа на другата лодка, за да обсъдим успехите и да хапнем.

Получи се прекрасен обяд, обменихме информация за успешните методи и примамки и отново потеглихме по следите на рибите.

Активността тотално намаля и нямахме почти никакви успехи. Стана време да се прибираме и потеглихме към брега. Имахме няколко минути до пълен мрак и спряхме близо до мястото, от което пуснахме лодката, за още няколко проводки.

Може би на късмет уцелихме хранещи се риби и отново уловихме няколко дребни бялки.

Така сложихме край на излета и потеглихме обратно към дома. Общо взето се получи доста труден риболов, но с подходящите примамки успяхме да постигнем резултати.

Прибрахме се успешно и замисляхме друг излет, но определено скоро нямаше да сме на вода. Възползвах се от този факт и прегледах липсите в кутиите. Общо взето почти всичко си беше на място, но имах нужда от още няколко топ примамки. Без да се бавя много напазарувах най-нужното.

Наредих ги по кутиите и чакаха като войници следващия излет.

Аз отделих малко време в риболова на мирни риби, тъй като в годината обичам няколко пъти да се забавлявам с уклеи. Тези дребни сребърни стрелички правят излетите на плувка доста динамични, а именно тази динамика ме дърпа към тях.

След доста време, прекарано на топло вкъщи, дойде моментът за риболов на джиг и с голямо удоволствие грабнах въдицата и хванах пътя към водоема. Времето беше прекрасно, нямаше вятър, доста слънчево и приятно, общо взето водоемът ни посрещна в настроение.  Доста време се помотахме във водата, докато открием къде са рибите. Може би повече от месец не бяхме ходили, а рибите бяха променили навиците и местата си доста. Чак на обяд се появи активност и Жорката ,,поведе хорото”, улови риба с доста добри размери и сложихме усмивките на лицата.

Определено рибата беше клъвнала доста агресивно, което беше учудващо за слабата активност.

Отново последваха няколко часа в които не видяхме риба, а този факт не беше никак приятен. Въпреки това Жоро отново успя да надхитри една по-малка бяла.

Успех имаше на Bait Breath TT Shad  тъмен цвят с доста златист брокат, който се указа доста влиятелен цвят за изминалия сезон.

Отново измина време, в което рибите липсваха, но в края на риболова аз също имах късмета да надхитря една риба.

Беше доста нахранена и от устата и се показваше сдъвкана малка рибка. Въпреки това не успя да устои на Bait Breath TT Shad.

След този риболов активността определено спадаше и направихме няколко излета, в които рибите бяха мираж.

Преценихме, че времето за размножаване е настъпило и те имат нужда от спокойствие. Оставихме ги да си вършат работата, но доста колеги продължаваха да кръстосват язовира, и да замерят водата с примамки. Искам да направя един призив. Нека ги оставяме на спокойствие поне месец преди забраната, за да могат спокойно да направят гнезда за хайвера.

Бъдете съвестни!

Дойде последната дата за риболов на бяла риба, а ние направихме едно успешно закриване на джиг риболова.

Общо взето влязохме за няколко часа, за да се видим с колеги, да си пожелаем успешен следващ сезон и да направим една разходка.  За всеки случай такъмът беше с мен и за мой късмет улових една риба.

Женска бяла, видимо пълна с хайвер.

Позира за няколко снимки, получи една целувка и отпътува към дълбините, за да създаде едно  ново начало.

С Жорката бяхме изключително доволни от излета и се запътихме към домовете.

Закрихме успешно!

Така за нас приключи един невероятен джиг сезон с доста емоции и добри излети. Пожелавам на всички успех по водоемите, пазете се, пазете околните и рибите.

След този риболов екипа на Филстар ме покани на едно събитие с колеги. Успях да присъствам и определено се радвам за което.

Получи се невероятно събиране, с невероятни хора, на невероятно място. Радвам се че съм част от вас и ви познавам.

Екипът на Filstar ви пожелава  повече време на вода, и повече успешни излети.

НАСЛУКА!