Летни лайт забавления – част 1

Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

С настъпването на студените дни ми остана време да разкажа за част от летните си приключения. Топлите дни носеха мисълта за приятни лайт излети с приятели под горещите лъчи на жаркото слънце. А тази мисъл беше доста добра идея – един топъл ден да си направя една разходка по река Тунджа в непознат за мен участък. С колегата Никола обикаляхме по брега на реката и облавяхме най-различни места, но явно жегата влияеше на рибите и те бяха доста пасивни. Търсихме предимно кефали на малки воблерчета, но резултатът беше нулев. Точно преди да се отправим към автомобила, минавахме по един мост, а аз като всички рибари, от любопитство реших да надника в реката. Там видях един пасаж групирани кефали, скрити под едно дърво, и опитах да излъжа някоя рибка. Резултат нямах, но точно преди да се откажа, в кутията видях една примамка, която доста наподобява естествената им храна по това време на годината и я закачих на карабинката. Още с първото подаване видях голям интерес от страна на рибите и реших, че ще мъча до последно на това място. В този момент дойде и трудната част. Трябваше да подам примамката точно под клоните на едно дърво, а имаше неприятен вятър и примамката бе много лека за целта. С много старание и опити успях да подам и презентирам по точния начин силикончето и имах удар с изтървана риба. Повторих същото действие още веднъж и имах успех. Доста добро кефалче сгъна пръчката.

Сега идваше още една трудна част. Трябваше да извадя рибата, а нямаше как да я повдигна от водата, понеже размера не позволяваше. Тук се справих с помощта на колегата и уникалния кеп Snowbee. Рибата вече беше при мен, а аз бях доволен от факта, че най-после излъгах една риба.

След няколко снимки освободих рибата и тя отплува в течението. Примамката, която не за пръв път ме спасява от капото е медения червей на Fabio Zeni цвят 35. Силиконова примамка, предназначена за риболов на пъстърва, но се справя добре и в риболова на други капризни риби.

Аз имам най-добри резултати, като я поднасям с малка волфрамова глава и я оставям да пропада бавно. Докато пропада, я туичвам леко с върха на въдицата и обикновено ударите са в паузата след туичването.

През лятото никой не може да отрече, че му е хубаво да нагази в реката и да лови с лайта. Поне на мен това ми е един от любимите риболови и обичам точно тези приятни излети. Така и направих в един леко ветровит ден. Имах свободно време и реших да отскоча до едно близко местенце, за да проверя активността на рибките. Отидох „на сляпо“ да помятам, а късметът бе на моя страна. Започнах да облавям с една от любимите ми примамки и още с първите проводки имах успех.

Хванах една малка бяла рибка, която ми достави удоволствие с борбата си в течението въпреки малките размери.

Силикончето, на което клъвна, е Bait Breath Rush Craw с офсетна кука VMC и глава тип чебурашка 4 грама.

Продължих риболова, но доста време нямах никакви удари и реших да сменя цвета на  примамката.

Сложих същия силикон, но в по-светъл цвят и резултатът не закъсня. Излъгах няколко костурчета с малки размери, но един бандит ми изглеждаше доста фотогеничен и щракнах няколко снимки.

И така, продължавах да ловя спортни костурчета. Докато хващах дребосъците, имах доста силен удар, който ми се стори странен. Заметнах на същото място и ударът се повтори, но с успешна засечка, разбрах, че си имам работа с по-сериозна риба, но не след дълго Black Shadow-а се справи и извадих рибата. Точно поради тази причина обичам твърдите и мощни въдици, защото при изненади с по-едри екземпляри имам контрол над рибата.

Отново асистент ми беше кепът Snowbee.

С тази прекрасна рибка приключих риболова.

След няколко дни имах възможност за риболов на кльонк и след риболова ми остана време за няколко замятания с лайта от брега. На мястото видях доста активни костури и реших да ги пробвам набързо с очаквания за някое по-едро рибе. Сложих силикончето от предишния риболов и веднага имах резултат. Хванах няколко костуретки с този размер:

Помятах още малко, но рибките бяха доста дребни и не си заслужаваше да отнасям толкова ухапвания от комари, заради тези бебешоци.

След толкова лайт излети щукарското в мен се пробуди и реших, че ще ходя за щуки. Отидох на водоема, слънцето още не беше изгряло, а аз помпех проходилката. Влязох с надежда за големи риби, но след няколко часа мятане на големи примамки, бях привлечен от подгонванията на костурите и си казах защо пък да не половя малко костурчета?

Извадих кутията с малките силикончета и започнах да мятам. Доста време нямах никакви успехи, но намерих едно ръбче и всичко се промени. Хванах няколко риби една след друга и бях доволен, че спасих капото.

Рибите не бяха с кой знае какви размери, но доставяха удоволствие.

След няколко поредни рибки активността намаля и ударите спряха. Преместих се на друго място и там успях да уловя още няколко костурчета.

Слънцето напече доста и започна да става доста горещо. Излязох на брега, намерих си едно местенце на сянка и помятах още час. Нямах никакви резултати и тогава съжалявах, че не съм останал във водата с проходилката. Зачудих се дали да не вляза пак да хвана още някой костурец, но времето накъсяваше и отидох да хапна. След обяда ме домързя да се връщам за костури и реших да се прибирам.

Докато пътувах, ми дойде някаква муза да се отбия до едно местенце за кефали. Не се зачудих много и отбих до реката. Взех кутията с малките воблерчета и тръгнах по реката. Още с първите замятания имах резултати на едно много добро воблерче на Storm, което много успешно лови кефали в течение. Ето я и първата рибка.

Добро кефалче, което беше с наранено око. Както се казва, „хванах кьоравото“.

Продължих нагоре по течението и забелязах, че рибите са се укрили под дебелите сенки на дърветата и чакаха някое насекомо да падне от клоните.

Насекомото обаче се оказа красивото воблерче на Storm, което с искрящите си цветове изкушаваше рибите и те кълвяха без да се замислят.

Рибите удряха още с цопването на примамката и риболовът се превърна в голям екшън. Почти на всяка проводка имах уловена риба, а на празните проводки имах по няколко удара. Рибите бяха с различни размери, вариращи между 20 см и 40 см.

Не успях да снимам всички риби, защото ми оставаше малко време за риболов, а и някои риби ги откачах още във водата с кохера.

Направих още няколко снимки и последните минути от риболова ги посветих на бързина и точни замятания под клоните.

Така полових още може би половин час и се запътих към колата. По път реших, че малкото воблерче, което беше най-успешната примамка за деня, заслужава една снимка, до достойната си помощничка в риболова, а именно прекрасната въдичка Filstar Black Shadow.

Доста наранено от камъните и зъбите на някои риби, продължава да ми служи вярно в риболова, но както се казва, ,, Юнак без рани, не може”.

Така приключих излета, а докато се преобличах, един приятел кърлеж бе полазил кракъа ми и търсеше подходящо място за хапване, но за моя радост не успя да стигне крайната точка. Качих се в колата, доволен от добрия излет и потеглих към дома.

Така съвсем не приключвам летните си лайт риболови. Очаквайте скоро втора част.

Наслука, колеги!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *