Лайт забавления в компанията на Venom

Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.

Летните безкрайно дълги дни и жарко слънце са към своя край. Тревите жълтеят и съхнат, а посевите вече са прилежно събрани. Щурците пеят все по-слабо. Нощите стават все по-хладни, а лятното маловодие приключва с появата на първите есенни бури.

От месеци насам риболов има, но слаб. Времето ми за риболов е съкратено. Успявам да измъкна по някой свободен час през обедната почивка или след работа. Поради тази причина се насочих към лайт риболова и по-масовите риби.

Замечтах се за подходяща нова въдичка, която да удвои удоволствието от иначе малолетните рибки. До момента чудесна работа ми вършеше добрият стар Black Shadow от 1 до 7 г. Хората, които ме познават, знаят, че през последните 3 години тази пръчка се беше превърнала в продължение на ръката ми. Позитиви за нея мога да редя до безкрай, но не тя е тема на днешния разказ.

Впечатленията, които събрах през годините бяха достатъчен довод отново да се доверя на FilStar и флагмана им Venom. Сметнах, че за риболов по река Тунджа нямам нужда от по-фин такъм, затова избрах варианта с дължина 2,04 м и тест по примамки 0,7-7 г. Елегантна и приятна въдичка с не много бърз строй. Имах възможността да я тествам с три различни макари. Балансира се добре в диапазона от 170 до 210 грама. С влакната все още експериментирам, но с #0,6 според мен не може да развие пълния си потенциал.

Както вече споменах, имах възможността да половя с три различни макари. Що се отнася до тях, рядко поглеждам към непознати брандове, но този път направих изключение и реших да дам шанс на небезизвестните Okuma. Модела, който избрах, се казва Ceymar, в  размер 20. От къде идва тази тяхна подредба на големините не знам, но 20 и 2000 очевидно не са това което си представях аз…

Бях приятно изненадан, когато в кутийката намерих и резервна шпула. Нещо страхотно, което се среща все по-рядко. Макарата въртеше добре, със сведени до минимум луфтове. Бях любопитен как ще се представи, затова без много да му мисля, навих влакно и тръгнах към най-близката баластриера.

Веднага щом сглобих въдицата, се спуснах към водата. Времето приятно, облачно, със съвсем лек ветрец. Всички предпоставки за добър риболов и тест на чисто нов такъм. Започнах риболова с 4-грамова Чебурашка и малко силиконче.

Не след дълго се показа и първият раиран бандит. Бях впечатлен какво удоволствие може да достави една такава малка рибка с подходящ такъм .

Веднага след него хванах и втори, и трети…

Първоначално костурите стояха в близост до брега и не обръщах особено внимание на  кастинга. Извадих 4-5 и не след дълго се отдръпнаха. Започнах опити да ги достигна, но без успех. Очевидно грешният подбор на макара и влакно спъваха целия риболов. Дистанцията, на която замятах, бе нищожна, а чувствителността се губеше някъде по трасето…

Докато мятах и размишлявах над проблемите, които очевидно трябваше да отстраня, ме изненада бебе бяла рибка.

Бях твърдо решен да дам последен шанс на Ceymar преди да се сбогувам с нея, затова се преместих на реката. До свечеряване успях да излъжа едно не лошо кефалче на Bait Breath Mosya. И така приключи първият излет от разказа ми.

На следващия ден се свързах с екипа на Filstar. Обясних за грешката с модела, която съм допуснал. Служител ме изслуша любезно и предложи да върна и заменя макарата с друга по мой избор. Прегледах отново сайта и се спрях на Okuma Alaris. Поръчах го и някак си ми олекна. Проблемът изглеждаше решен.

И тъй като през остатъка от деня бях свободен, изкарах друга макара от гардероба. Стегнах кутийката с примамки и след 15-тина минутки отново бях на водоема. Навих чисто ново влакно-YGK X-Braid Upgrade X8. По неволя отново в размер #0,6. (пак от гардероба)

Получи се красив, високо технологичен, безкомпромисен такъм, който определено ловеше окото.

Без да губя време започнах да обхождам брега в търсене на риби. Не след дълго ток прозвъня по линията и първата бяла рибка за деня бе факт. Макар и с минималистични размери рибката направи страхотен удар, та дори и опита да окаже някакво съпротивление след това. Venom се справяше блестящо до момента, но все още имаше какво да се желае!

Разбира се, пуснах сулката и продължих обиколката си. Бях тръгнал за костур, но белите рибки ме преследваха почти през целия ден. Това, разбира се, можеше само да ме радва, защото когато те пораснат, удоволствието от улова им ще е на съвсем друго ниво.

От снимки на еднообразни рибета мисля че няма нужда, затова ще обобщя. За целия следобед улових 10-тина от същия размер, а примамката, която видимо  предпочитаха, бе BB Fish Curly. Монтирана с 4 грама глава и офсетна кука, преодоляваше препятствията и съблазняваше всичко по пътя си.

Минути преди залез все пак успях да хвана и костур. Много над дъното и на постоянна проводка. Още беше рано и го знаех, но меракът за проба на новите придобивки надделя за пореден път.

На следващия ден изчаках куриерската служба да отвори и взех новата Okuma Alaris в размер 20. Без да губя време, се запътих към реката. Спрях на произволно, удобно за отдих място, където да разгледам макарата и сглобя такъма.

Необходимо беше и влакно, но този път навих Lazer в размер #0,5.

Alaris макар и в същия размер “20” нямаше много сходства с предходния Ceymar, с който въртях предния ден. Това дължа на различното предназначение на отделните модели, с които е редно човек да се запознае преди да поръча. Alaris ме впечатли с безупречен дизайн, фиксирана фрезована дръжка с удобен гумиран кноб. Една идея по-висока и широка шпула, предоставяща по-далечно замятане и прецизен аванс, който някои от по-високите класове макари не притежават!

Абе, макара, та дрънка и то за 70 левчета. Както вече казах, съм резервиран към по-евтините такъми, но чакръчето наистина ми хареса. 😅

Влакното в размер #0,5 нави страхотно и след като приключих с цялата хамалогия на брега, най-сетне дойде време и за риболов. Сложих едно мъничко силиконче, позиционирах се зад падналата в близост върба и зачоплих ситен костурец.

Рибките бяха дребни, но чести. Зажаднялата за риболов душа се радва на такива моменти, но и бързо претръпва. Хвана 5-10 рибки и тръгнах на горе по течението. Там румоляха плитки бързеи, а кефалчета се стрелкаха към падащите във водата насекоми. Използвах момента да подметна някой от бестселърите на Salmo, а именно Hornet 2 и Tiny.

Освен кефалчета на бързея стояха и лакоми костури, а за капак миниатюрно щукле си тръгна с единственото ми останало Hornet-че.

Обиколих не малко места, но бистрата вода в слънчевият ден определено потискаше едрите и хитри риби.

Около час преди залез се позиционирах под перспективен бараж, където още с първото замятане приличен костур отнесе рачето на ВВ без да се замисли.

Слънцето неусетно се скри зад планината. Видимостта намаля и тъй като нищо вече не поглеждаше силикончетата, които подмятах до момента, сложих воблер.

Salmo Ratlin Hornet моментално изкара от равновесие среден по размер кефал и предизвика атака в краката ми.

След снимка-две рибата отплува, а аз продължих на подмятам и сменям примамки. На едно от може би последните провеждания за деня реката ме възнагради и с трофей. Първата едра риба на новия Venom!

Тежкият удар на трофеен кефал е нещо, което оставя трайна следа в съзнанието на всеки спинингист. Този беше такъв! Брутален удар, съчетан с епична борба в силното течение. Накратко голЕм кеф!

След тези силни емоции сгънах такъма и се прибрах. Бях доволен, че най-накрая всичко си дойде на мястото и Venom разви пълния си потенциал.

През следващите две-три седмици бях решил да обърна внимание на щуките и риболова с по-едри примамки. Направих серия от разнообразни и не до там задоволителни излети, които биха станали тема на следващ, по-различен разказ. В един от последните ударих така да се каже “греда”.

Тошето успя да се разпише още в първите минути на риболова, а аз останах без риба до обяд.

Бързо разбрах, че не сме случили на ден, но времето беше прекрасно. Предпочетох да остана в лодката, като оставя “голямата кошница” в колата и взема лайта. Сглобих го набързо. Сложих рачето на Bait Breath и резултата не закъсня. В трудни моменти Rush Craw определено ми е коз в ръкава.

Имах десетки удари, успях да уловя няколко костура, но празните кълванета бяха над 90%. След 10-тина изядени силикона предполагаемият шарен виновник се появи. Слънчевките макар и доста стръвни имат малка уста и доста силни челюсти.

В един момент костурите се отдръпнаха и останаха само тези малки натрапници.

Всички тези празни удари и липса на добра риба, отново сломиха духа. След една от монотонните вече засечки, които правех в жаркия следобед, почувствах съпротива. Примамката застина, а в следващия момент пръчката се сгъна. Костур с прилични размери си бе харесал BB Rush Craw  и въпреки усилията, които положи, не успя да ми го отмъкне.

Снимах го, пуснах го и обнадежден продължих да мятам. До късния следобед успях да извадя още доста костури и още някоя слънчевка. Нищо особено…

В най-приятното време за риболов, на залез, ни заваля пороен дъжд. Упорствах до колкото е възможно. Улових огромна мутирала слънчевка на BB Virtual Craw и с нея приключи този странен и тегав излет.

Седмица по-късно с моя добър приятел Марто отново бяхме на път. Този път нашата цeл бе друг, прекрасен микро язовир в близост до града.

На водоема пристигнахме доста рано. Сглобих Venom-а и минути преди изгрев слънце, вече обстрелвах водното огледало. Сутрешна активност като че ли нямаше. Първата риба извадих около 09:00 часа. A Bait Breath Rush Craw отново спаси положението.

Успях да дръпна още два добри костура на същото раче . След което смених с едно ново за мен силиконче Westin Stickleback Shadtail. Направих няколко замятания с него и успехът не закъсня. Светкавичен удар разтресе Toray бланката на Venom. Последваха мощни тласъци и няколко метра аванс. Успях да отклоня рибата от каменистия назъбен ръб пред мен и след около минутка огромната “бучка” вече шляпаше безпомощна в краката ми. Това е един от най-едрите костури, които съм улавял и виждал през живота си.

След пускането на тази невероятна риба вероятно пасажът се премести и не последва друго кълване. Започнах да сменям примамки, обикалях по бреговата ивица и търсене активни риби. След около час се сетих за малките спинърчета на Westin. Монтирах 13-грамовото на линията и заметнах. Примамката освен със смайващ външен вид ме впечатли и с нехарактерните си движения. Освен че лопатката развърта мигновено при досег с вода, тя кара малкото волфрамово телце да трепти, наподобяващо цикада. Накратко – хареса ми и продължих да облавям с нея средните слоеве на водата.

С малко упорство и доста инат намерих костурите.

Успях да си хвана и още един кандидат-трофей.

А след връщането му обратно, и една любопитна щука, излезе да види що е то drop bite.

За пореден път се убеждавам, че продуктите на Westin са на много високо ниво. А скандинавските им проектанти определено знаят как да създадат перфектната хапка за всеки вид хищник.

Истината е, че след скромните резултати в предходните излети размишлявах, разглеждах, търсех и се спрях на примамка, която би свършила добра работа.  Дадох си сметка, че водата не е изстинала достатъчно и рибите все още не са в придънния слой. Така и се сдобих и с двата  броя Westin Westin DropBite Tungsten Spin Tail Jig.

Това е последният излет, който исках да ви споделя. Топлата есен и маловодието направиха риболова доста труден. Движение на риби почти нямаше, но все пак задачата ми бе да събера достатъчно впечатление за новият Venom, които обективно да споделя с вас.

Имам цял щукарски сезон, който с нетърпение чака да бъде разказан, а зимните емоции тепърва предстоят. Бъдете здрави, ценете семействата си и през свободните часове се наслаждавайте на любимото хоби.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *