Материалът е предоставен от Марио Минев.

Затоплянето на времето бавно събужда живота край реките и това кара балканските кралици да поглеждат все повече към повърхността на водата. Летящите насекоми възбуждат апетита на рибите и присъствието им в менюто започва да преобладава все повече и повече. Риболовът на суха муха е изключително емоционален и зареждащ, изискващ от риболовеца много наблюдение и концентрация, както и познания за навиците на рибите и жизнения цикъл на насекомите, с които се хранят. Разбира се, не на последно място по важност се нареждат и изборът на такъм, както и уменията за замятане с муха и шнур.

Един от най-подходящите сезони за риболов на балканска пъстърва е пролетта – сезон, през който нивата на реките значително се покачват и бързата вода носи огромно количество храна под формата на различни нимфи на водни насекоми, както и всякакви видове червейчета, пиявици, охлювчета и т.н. Това активизира метаболизма на балканските кралици и те започват да се хранят активно.

В следващите няколко реда ще опитам да пресъздам магията, която изпитах от първия за годината излет с муха и шнур.

Будилникът ме събуди точно навреме и в обичайното си темпо изпих сутрешната доза кафе, размишлявайки къде да направя първия излет за сезона. Времето навън беше слънчево и тихо за разлика от предходната седмица. Благоприятните атмосферни условия вещаеха само едно – риболов на суха муха. Оставаше само да избера мястото, въпреки че нямах много опции предвид високото ниво на повечето реки вследствие на обилните валежи от последните дни. Честно казано, не ми отне много време да реша и избрах една от големите ни подязовирни реки.

С бързо темпо стегнах такъмите, като този ден заложих на една от любимите ми мухарки, която се справя отлично както с големи, така и с по-малки риби, а именно – Filstar Nomad Fly 8’ #3/4. Мухарка, която с лекота изхвърля шнур предно утежнен #4 клас – Lazer Standart Adventure , какъвто бе и монтиран на макарата. Шнур, донесъл ми доста емоции край водата, който по нищо не отстъпва на двойно или тройно по-скъпите му “събратя”. За повод използвам конусовиден лидер на Lazer в размер 4x, който завършва със сечение 0.18 мм. Към него за типет добавям около петдесет сантиметра монофилно влакно със сечение 0.14 мм за по-деликатно представяне на мухата.

С този такъм ловя както в малки планински реки, така и на големите ни пъстървови такива. Мухарката с лекота изхвърля шнура на дистанция, полагайки го елегантно върху водната повърхност. Справя се отлично и при риболов на речен кефал, разбира се ако не се използват прекалено големи мухи, изработени от микропореста гума, познати сред всички под наименованието “джапанки”.

След като приготвих всичко необходимо за излета, се отправих към реката. Не след дълго пристигнах по тъмно. Чуваха се само песните на ранобудните птици и монотонния ромон на реката. В бързо темпо облякох новия си дишащ гащеризон Кinetic Classic Gaiter Stocking Foot, който притежавам от началото на сезона и за тези няколко месеца, в които го ползвам, мога да кажа, че съм изключително доволен от качеството, което предлага, имайки предвид, че е един бюджетен вариант. След около двадесетина минути бях готов да обловя и първото място за деня. С всяка крачка усещах как адреналинът в мен нарастваше. Очакването за първото замятане, за първата атака на рибата на повърхността, изпълваше гърдите ми с онзи детски ентусиазъм, който само истинските риболовци познават.

Започнах да се придвижвам внимателно край брега, наблюдавайки водата за първи признаци на активност. Слънчевите лъчи бавно пробиваха сутрешната мъгла и оживяваха всичко наоколо. След около половин час обикаляне забелязах първите вдигания – малки, едва забележими кръгчета по повърхността, издаващи присъствието на активни риби. Бързо вързах класическа атракторна суха муха – Adams Dry Fly, една доказала се за мен муха през последните години. Замятах внимателно, стараейки се да не плаша рибата.

 

Мухата се понесе по течението и още при първото преминаване край един въртоп последва рязко вдигане и ясен удар. Рефлексите ми не ме подвеждаха – засечката бе успешна и почувствах първото пулсиращо дърпане на първата за сезона кафява пъстърва, наричана още – “балканка”.

Рибата се бореше енергично, влизаше под течението, опитвайки се да се освободи. Давах ѝ нужното време, водех я внимателно, наслаждавайки се на всяка секунда от тази борба. Тук е моментът да похваля и такъма, който се справи отлично с тласъците и подскоците на рибата. След няколко минути успях да я приближа и уловя – красива балканска пъстърва, изрисувана с онези неповторими точици и оранжеви отблясъци, които никоя снимка не може да предаде напълно.

Пуснах я обратно във водата, а в сърцето ми остана онова специално чувство – връзката с природата, с реката и с древния инстинкт на риболовеца. Нищо друго не може да се сравни с тези моменти. Те са причината, поради която продължаваме да се връщаме отново и отново край реките – в търсене на още една история, още една емоция, още една среща с тези величествени риби. Останах няколко минути неподвижен, гледайки как тя се отдалечава с енергични движения, докато се слива с камъните по дъното.

Това бе онзи специален момент на благодарност и уважение към рибата и реката, който прави излета пълноценен още от самото начало.

Не бързах. Въздухът бе свеж, изпълнен с уханието на мокра трева и разцъфващи дървета. Реших да продължа да обхождам внимателно брега, търсейки нови вдигания. Вниманието ми бе привлечено от едно по-дълбоко и спокойно вирче, където водата сякаш мързеливо се плъзгаше между камъните. Там, в тихата зона под един надвиснал клон, забелязах няколко деликатни вдигания, почти незабележими за невъоръжено око.

Замених Adams-а с по-малка муха – Parachute Fly, вързана на кука размер 18. Исках да поднеса нещо още по-неустоимо, нещо, което да изглежда като лесна плячка в спокойната вода. Замятането трябваше да бъде перфектно – леко, без пръски, с точното количество шнур, за да позволи на мухата да падне без никакво напрежение върху повърхността.

Първият дрифт беше обещаващ. Мухата се понесе естествено над вирчето. И тогава, от сенките под клона, излезе по-едра риба. Вдигането беше бавно, почти церемониално. Засечката този път трябваше да е сдържана, без резки движения. Усетих тежестта на рибата по начина, по който мухарката леко се огъна.

Последва по-продължителна борба. Рибата бе по-умела – използваше всяко предимство на водата, скачаше, опитваше се да се завре под клоните. Преместих се няколко метра встрани, за да не допусна шнурът да се оплете. Дишах спокойно и равномерно, оставяйки инстинктите да водят движенията ми.

След около пет минути рибата се предаде. Още една прекрасна балканка – с по-дълго тяло и интензивни оранжеви петна по хрилете. Без да губя време, внимателно я освободих от куката и върнах във водата. В такива моменти усещаш, че не просто ловиш риба – живееш в пълна хармония с реката и всичко около теб.

Слънцето вече беше високо в небето. Птиците пееха настойчиво, а вятърът носеше аромат на свежа зеленина. Реших да направя кратка пауза – седнах на един голям камък край брега и просто останах така, в тишината, слушайки водата. Излетът беше започнал по най-добрия възможен начин.

Не след дълго отново влязох в реката, този път нагоре по течението, където водата бе по-бърза и пълна с малки джобчета и вирчета – идеални места за укритие на гладни пъстърви. Тук смених подхода: вместо да търся деликатни вдигания, започнах да замятам срещу течението, оставяйки мухата да плува естествено по повърхността.

Постепенно слънцето ставаше по-силно и активността на рибите нарастваше. Вдиганията зачестиха и все по-често виждах как балканските кралици без колебание атакуват мухата още при падането ѝ във водата. Улових още няколко прекрасни риби, всяка със своята индивидуална борба и характер.

Една от тях – по-млада и буйна, успя да изскочи буквално на половин метър над повърхността, преди да се освободи и да отплува в дълбокото. Усмихнах се – понякога дори загубената риба носи най-голямата радост.

Към обяд нивото на реката леко спадна, а с това се промени и поведението на рибите. Стана ясно, че е време да се прибера.

Събрах бавно такъмите, отново изпълнен с онова специално чувство на удовлетворение. За мен риболовът никога не е бил самоцел или бройка. Всеки излет е като нова глава в стара книга – книга, която никога не свършва и която винаги искаш да препрочиташ.

Докато се отдалечавах от реката, си обещах – още много такива утрини да ме очакват.

Защото магията на първия пролетен излет не е просто уловените риби. Тя е онова особено чувство на свобода, същото, което вероятно са изпитвали и първите риболовци преди хиляди години. И което всеки истински мухар носи дълбоко в сърцето си.