Материалът е предоставен от Виктор Димитров.
Привет на всички колеги, честита нова година с пожелание за много здраве и слука през 2024г.
В предишните ми разкази за морски риболов всичко се развиваше през лятото в търсене на предимно дребни риби.
Този път реших да посетя южната ни съседка Гърция през зимата в търсене на по-едри риби. Избрах да ловя предимно на воблери и така наречения шор джиг. За целта презаредих арсенала с няколко примамки, подходящи за този риболов.
Основно наблегнах на примамки Filstar, Sea Buzz, Little Jack,Rapala и Westin. За този риболов ми трябваше и още една въдица в арсенала, която бе със специално предназначение за шор джиг.
Въдицата Filstar Mediterraneo Shore Game бе моят избор. Това е въдица с дължина 3 метра и акция от 40 до 100 грама, предназначена за риболов с пилкери от брега. Дължината на въдицата позволява замятане на примамките на голяма дистанция, а в комбинация със здравината в бланката помага при изморяването на морските хищници. Общо взето бях подготвен до някаква минимална степен, но за начало и навлизане в един непознат за мен риболов, подготовката според мен бе на ниво.
След дълъг и изморителен ден не ми остана време за сън и потеглихме към границата, минахме без да чакаме много и се запътихме към пристанището, за да хванем първия ферибот за деня. В 6:10 бяхме на ферибота, а умората каза своята дума и ме събори.
Без да имам сила да сляза от колата, се събудих на твърда земя. Бързахме да пристигнем на мястото, предназначено за първия риболов, за да хванем сутрешния заход на рибите. Още с първото замятане Ангел улови добър паламуд и след това нямахме никакви резултати. Обиколихме още малко в търсене на октоподи, а аз използвах новата въдица,защото не бях взел друга, подходяща за целта.
Улових едно малко октоподче, което след няколко снимки пуснах отново в морето и тръгнахме към мястото за настаняване. Настанихме се в хотела и потеглихме на разходка из острова. По път видяхме една работеща таверна и седнахме за обяд.
Посрещнаха ни с усмивка, обядвахме вкусна храна и заредени с енергия, отпътувахме към едни красиви местенца.
Пристигнахме, а гледките бяха зашеметяващи.
Местата бяха уникални, но успех в риболова нямахме. След доста мятане на най-различни примамки, се запътихме към пристанището, като за цел имахме паламуди и баракуди, евентуално и някакви мекотели. Няколко часа изреждане на воблери и над 15 риболовеца, завъртяхме едно капо и никой не улови риба. Тази липса на риби ме наведе на мисълта, че калмарите са наоколо. Сложих калмарка DTD и започнах да замятам. Жорката ми се смееше и не вярваше че ще уловя калмар, но постоянството ми ме възнагради с едно мекотело, с което доказах, че ще уловя.
Усмивката на лицето ми показва колко доволен бях от факта за успешен улов. Благодарение на естествения цвят на калмарката, имах още няколко изтървани и това вдъхна доверие на Жоро. Дадох му калмарка Filstar QC-DB, която също бе с естествен цвят, но в по-голям размер. След няколко замятания, въдицата на Жорката се сгъна от дръжката. Той вадеше нещо сериозно и всички се събрахме около него, за да видим какво ще излезе от дълбините. Не след дълго се показа гооолям калмар и го вдигнахме на бетона. Уловът бе уникален и това е най-големият калмар, който съм виждал на живо. Мекотелото беше с размери над 50 см и тегло над 1 кг.
Той беше изключително доволен от улова и сложи усмивката на лицето. Ангел също закачи калмар и успяхме да направим приятен риболов на мекотели за кратко време. Потеглихме към хотела, защото силите ми бяха на предела си. След повече от 40 часа безсъние имах крещяща нужда от сън. Въпреки това си направихме вечеря от пресни калмари, които Никола приготви. След като хапнахме, директно се запътих към леглото. Сами се досещате дали на следващия ден се събудих за сутрешното кълване.
След като се успах качествено, си направих топло кафе и изчаках другите да се завърнат от риболов, за да споделят успехите или неуспехите си. Определено не бях изтървал много, никой не беше уловил риба, но аз поне си бях починал. Тъй като денят определено не тръгна добре с риболова, го отдадохме на разходка по красиви места с леки елементи на риболов.
Обикаляхме по скалите, а настроението бе уникално. Прекарахме си един страхотен ден, след който всички имахме нужда от добра вечеря.
Отново ни нагостиха добре, хапнахме чудесно и се забавлявахме през цялата вечер.
За кратко след вечеря се отбихме на пристанището да помятаме, но се разминахме само с празни удари и се прибрахме по-раничко, за да починем добре. Сутринта в 4:30 бях на крак, незнайно как се озовах на пристанището с един Filstar Venom в ръка и готов за подвизи, въпреки че бях сънен. Видяхме джуруми навътре и бързо чувството за сън избяга от мен. Сложих един уникален воблер, с доста добра разцветка за тъмната част на деня. Бързах да направя няколко замятания докато рибите са там, още с първите проводки имах удар и борбата започна. Извадих неочаквана за мен риба, точно на пристанището.
Малко маятико атакува стръвно воблера Sea Buzz Terminator MG Minow 130 F в цвят 084-CHRR. Съвкупност от фактори попречи за хубава снимка, бях сънен, камерата на телефона е счупена, светлината ужасна, вълнение и бързане за следваща проводка, докато рибите все още не са изчезнали. Въпреки всичко щракнах една снимка, защото това е първата ми риба от този вид. Въпреки не завидните размери, бе уникално красива.
След доста настояване, не успях да уловя друга риба и се запътихме към едни скали в близост. Там отново избрах да ловя с Filstar Venom и направих грешка. Надцених новото и здраво влакно Lazer L8 Evolution, рибата се оказа доста хитра и протри влакното в скалите. Беше прилична риба, но така и не разбрах каква. Честно казано се бях изнервил доста, заради моето невежество и надценяване на такъма. Имахме възможността да останем още около час, но нямахме повече кълванета.
Часът беше около 8:30, а жените бяха направили топло кафе, което изпихме набързо и тръгнахме за следващата дестинация. След около час пристигнахме на избраното от нас място за риболов, а там отново гледките бяха зашеметяващи. Тръгнахме за там с големи надежди и предимно да наблегнем на шор джиг риболова. Повървяхме доста, докато си намерим подходящо място за замятане, но си заслужаваше. Определено не беше много дълбоко и аз избрах да ловя с пилкер SeaBuzz 345 UV в разцветка 003 и 30 гр тегло. След доста замятания се наложи да си почина малко, защото това е доста тежък риболов и определено те изтощава физически, но за сметка на това зарежда психически. Отпих глътка вода и след десетина минути започнах отново да замятам примамката в далечините. Въпреки дебелината на влакното 3 по японската номерация, дистанцията бе от порядъка 90 – 110 метра, което наистина беше зашеметяващо. Докато си туичвах Ангел се провикна, обърнах се към него и видях че въдицата му беше сгъната. Изключително радостен от факта, започнах да замятам още по-нахъсан. След две проводки имах удар, който не успях да уловя, но за моя радост ударът се повтори и направих силна засечка, която успешно закова куката в твърдата уста на рибата. Започна се доста достойна борба, а когато рибата наближи брега, започна да се навира под острите скали, за щастие използвах доста здрав флуорокарбон на Sufix Invisiline в размер 0.44 мм, който спаси линията от протриване и успешно успях да извадя рибата.
Въпреки че рибата не е изключително голяма, борбата е неописуема. Никога преди не съм вярвал, че толкова малка риба може да има толкова много сила. Въдицата се справи добре и всичко това ме направи изключително щастлив от самия факт за успешния улов.
Въпреки малките размери, рибата беше изключително красива и определено заслужаваше няколко снимки.
След този улов настоявах доста, но така и нямах повече успех на това място. Продължихме разходката и сменихме още много скали, които изглеждаха подходящи, но не успяхме да уловим друга риба. Това ни правеше още по-мотивирани и не спирахме да замятаме най-различни примамки към дълбините. След няколко часа седнахме за почивка и направихме план за риболова в идните часове.
Останахме до залез, изпратихме красивото слънце, но не успяхме да хванем друга риба.
Риболовът след залез продължи по няколко пристанища, на които не успяхме да уловим нищо. По път за хотела спряхме до близкото пристанище за последни проводки. Там слязох от колата с уговорката, че ако уловя риба, ще дам на Мария да я извади. Видях пасаж с риби, който се движеше в средния слой на водата, и бързо замених воблера с пилкер. Заметнах след пасажа и започнах равномерна проводка с леки придърпвания. За късмет на Мария имах удар и последва борба. Обещаното си е обещано и аз оставих въдицата в нейните ръце. Тя определено остана стъписана и доста притеснена, адреналинът беше на макс и с малко помощ от мен и Ангел, успя да извади рибата. Цялата трепереше от адреналин и беше с усмивка до ушите с думите ,,Искам пак, Искам пак”. Определено всеки след борба с такава риба иска пак, което е съвсем нормално. Та изненадата на вечерта, рибата не беше каква да е, а отново маятико. Останах изненадан, защото сутринта улових маятико на пристанище, а вечерта отново, което не е много типично за тези риби. Те предимно обичат скалисти и спокойни места. Незнайно какво ги беше вкарало в пристанището, но вариантите определено не са много. Или са намерили укритие от големите риби, или са намерили подходяща храна, но по темата все още размишлявам.
Успешната примамка бе едно доста успешно за мен пилкерче Filstar 246 B в цвят 001. Доста добра примамка, която ми е носила добри резултати и в сладководния риболов, а наистина е бюджетна.
Продължихме риболова около час след това, но нямахме други резултати и се прибрахме за почивка. За жалост това беше последната нощувка и събрахме багажите с уговорката, че рано сутринта ще направим още един риболов. Така и стана.
Отново по тъмно бяхме на пристанището с въдици в ръка, но активността не беше на лице. Около 20 човека замятахме най-различни примамки и никой нямаше успех. Докато обикалях, видях нещо да мърда между камъните, предположих че е октопод и му пуснах една калмарка. Не след дълго я обгърна и аз го засякох. Излезе едно малко октоподче, което позира за бърда снимка и замина към водата.
Калмарката QC – DB отново се представи добре и определено ще намери достойно място в кутията за морски риболов.
Така или иначе нямаше активност на пристанището и отскочихме до мястото, където имах късане, за няколко замятания. Там отново нямахме успех.
Въпреки че това бе последният риболов, си тръгнахме с усмивки на лицата.
Хванахме ферибота и отпътувахме. Определено бих се върнал за още няколко дни риболов, но се надявам това да се случи доста скоро. Обещавам, че ако имам успехи, ще споделя отново с вас.
Така приключи моето кратко морско приключение.
Пожелавам на всички колеги успех през новата година.