Материалът е предоставен от Виктор Димитров.
През изминалата година направих няколко морски риболова по българското черноморие и имах възможността да посетя Южната съседка, за да направя няколко кратки почивки, придружени с риболов. Тази година определено реших да наблегна на риболова в Гърция, а почивката да е на заден план.
Първоначално целта на пътуванията бяха скатовете, които напоследък доста нашумяха в аудиторията, ходеща на риболов в Южната съседка.
Моят спътник в риболова по Гръцко отново беше колегата Ангел, но този път преценихме да бъдем придружени от нашите половинки. Имахме на разположение около 7 дни за риболов, като за местоположение набелязахме северна Гърция. На 29-ти май се настанихме в Керамоти. Понеже аз първи пристигнах и докато чакам Ангел, отскочих до близкия плаж, за да направя няколко замятания и да опозная ,,терена”.
Намерих малко заливче на плажа и ми се видя доста перспективно място за риболов, спрях се там и направих първите замятания с едно пилкерче Filstar 246-UV. Въдицата, която използвах, е Filstar Black Shadow, като започнах с нея, защото е доста универсална въдица за ,,опипване” на терена, позволява работа с повечето видове примамки (пилкери, силикони , воблери и т.н.) и въпреки малката си акция, има мощ в бланката, която позволява контрол над малко по-едри риби.
След първите замятания не бях особено очарован. Вижте защо…
Улових морска звезда, която абсолютно не беше преследваната цел.
Следващият улов беше малко калмарче, което добави нов вид в моята колекция от уловени риби и мекотели.
След него улових още един, който беше сравнително по-едър.
Вече сложих усмивката на лицето и започнах уверено да замятам пилкера към дълбините. След още няколко проводки хванах още един, още по-голям.
Размерът се покачваше с всеки следващ, а аз не подозирах че най-вероятно съм попаднал на пасаж и просто това бяха няколко късметлийски мекотели.
Последва застой и реших да проверя какво се случва по песъкливото дъно. Нямах почти никакви резултати, докато не наближих големия ръб, който беше пред мен. Последваха няколко празни удара, заметнах отново в близост, след падането на джигчето до дъното последва удар и този път успях да го засека.
Един морски дракон агресивно бе налапал тройката на пилкера.
Както знаете, тези красиви рибки разполагат с отровни шипове на няколко места по тялото и е добре да се пазим от тях. Аз използвах клещи Rapala, за да откача примамката и да освободя рибата невредима.
След още няколко дракона залезът наближаваше и по крайбрежието започнаха да скачат доста рибки. Пред мен мина пасаж с кокали и бързо преминах на по-малка примамка. Сложих пилкер Little Jack Metal Adict – Type 01 и заметнах малко пред пасажа. След две-три придърпвания имах удар и хванах едно кокали, което ме зарадва изключително много.
Забързах се и улових още няколко, след което Ангел и Дебора се обадиха, че са пристигнали, и трябваше да приключа с риболова, за да се срещнем и да ги заведа при мястото за настаняване.
Вечерта седнахме на вечеря и докато нежната част от компанията приготвяше хапването, ние с Ачо обсъдихме и планирахме риболовите в идните дни. На следващия ден отивахме да преследваме дадената цел, скатовете.
Сутринта след кратък риболов, отскочихме до рибарските корабчета, за да си купим стръв. Върнахме се в къщата, приготвихме се и отпътувахме за едно местенце, на което Ангел имаше успехи със скатовете през миналата година.
След кратко пътуване пристигнахме на едно малко плажче, което на пръв поглед изглеждаше много дълбоко. Бързо направихме организацията, сглобихме шатрата, сложихме стойките, разпънахме въдиците и вече бяхме почти готови. Жените се бяха погрижили със студеното фрапе.
Сега оставаше само да направим монтажите и да заметнем въдиците.
Ето и материалите, които ми бяха нужни за направата на монтажите.
Това вече са почти готовите монтажи. Оставаше само да ги закачим на въдиците и да заредим стръв.
Ето ги вече готови. Понеже в този риболов не може да се прави компромис за здравина и фини такъми, сами виждате с колко сериозни въдици, макари,влакна и куки се заредихме.
Заметнахме въдиците и това, което остана, е само да чакаме.
При този вид риболов въдиците се поставят прави на стойки, които са здраво забити в пясъка, наподобяващо поставянето на въдиците, както при риболова на буй. Оловото отдолу се оставя подвижно, а авансите разхлабени почти на макс. Целта на цялата процедура е когато скатът или друг вид риба вземе стръвта, да не усеща съпротивлението на оловото или въдицата, за да не изплюе стръвта.
Докато чакахме нещо да развие аванса, си направихме по няколко снимки и се отдадохме на приятния бриз и разговорите как ще процедираме при улов. Определено се бяхме замечтали под шатрата, но мечтите не се сбъдваха и започнахме лека полека да губим надежда. Аз тъкмо се бях разочаровал и чух медения звук на аванса… ззззззззз, скочих, облякох UV блузата, защото очаквах дълга борба, отидох до въдицата, изчаках противника да налапа хубаво стръвта и последва силна засечка. В началото не усетих нищо сериозно като напън, но като наближи към мен, започнах да се затруднявам. След няколко секунди извадих най-неочакваното. Бях хванал октопод с добри размери, но не бях очарован, защото целта ми беше друга.
Заредих отново въдицата и заметнах. Чакането продължи доста дълго, но без никакви резултати. Поседяхме почти до вечерта, но нямахме успехи със скатовете. Преди да си тръгнем се срещнахме с човек, който ни посъветва, че няма смисъл да си губим времето със скатовете в момента. Каза че започват преходите по-късно през сезона и ако продължаваме, резултатите ще са нулеви.
Прибрахме се в Керамоти и бяхме в дилема дали да почиваме, или да отиваме за риба. Разбира се сами ще се досетите какво избрахме.
Отидохме на пристанището, закачихме по едно малко силиконче и започнахме риболова.
Ачката веднага улови едно морско костурче и последва затишие.
След известно време хванах дракон с доста добри размери.
Преди залез слънце успяхме да уловим няколко кокалита, ето и едно от тях.
Успешната примамка бе силикон за морски риболов Aji Milk Squid. Така приключихме с риболова за деня. На следващата сутрин станахме рано и потеглихме за калмари.
Отидохме на плажа, където имах успех предходните дни, но този път бяхме малко по-подготвени. Уловихме доста калмари с различни размери, изпуснахме адски много и забавлението беше на макс.
С напичането на слънцето калмарите започнаха да се оттеглят към по-дълбокото и активността намаля.
Уловихме още няколко и тотално изчезнаха. Все още беше рано да се прибираме и отидохме на пристанището. Там уловихме доста морски костурчета, но те далеч не бяха целта на излета.
За малките силикончета най-подходящата въдица, която имах, бе Filstar Venom Area. Справяше се доста добре с тях и риболовът с тази въдица беше удоволствие.
С Ангел решихме да отидем до един плаж, който на картата изглеждаше доста перспективен, та се запътихме на там, за да опознаем мястото. Пристигнахме и намерихме едно каналче, което се влива в морето. Ангел поиска да пробва Black Shadow-a и набързо успя да улови малък лаврак.
Продължихме още доста дълго риболова, но повече резултати нямахме. Вечерта отново бяхме на нови места и не успяхме да уловим нищо.
На сутринта се запътихме за калмари, но и там нямахме големи резултати. Уловихме много малко и се прибрахме рано.
През деня решихме да се отдадем на плановете на нашите половинки и плажувахме на близкия плаж.
След изморителния плаж нямахме планове да ходим за риба на далечни места и отново избрахме пристанището.
Отидохме всички заедно, за да направим един групов риболов. За наш късмет там ни посрещнаха доста риби от непознат за нас вид. След няколко кокалита, се появиха малките шарени рибки.
Доста агресивни и борбени, нападаха стръвно силиконите и правеха силни удари, които разтрисаха чувствителния Venom Area.
Това беше перфектният момент половинките да се нарадват на динамичен риболов.
Всички бяхме доволни, а рибите не спираха да кълват.
Всички бяха с различни размери, но дори най-малките се бореха подобаващо.
Всяка следваща риба ни караше да се усмихваме.
Между тях се завъртяха кокали и последва затишие.
Ангел успя да улови доста кокали, а аз се разминах само с един. След известно време отново малките рибоци се завърнах и пак настана ,,сеч”.
Риба след риба, започна да захладнява и на момичета вече не им се седеше.
Въпреки че аз си бях взел столчето и не ми се тръгваше въобще, се наложи да се съобразим с тях. Бяхме си отделили няколко рибки за хапване, но бяхме доста изморени и вечерта нямахме време да ги приготвим.
На следващата вечер с Ангел отново отидохме да се забавляваме на пристанището.
На снимката се вижда колко сме доволни от успешните излети. Този път нямахме много време за снимки и преценихме просто да се забавляваме.
Рибките бяха същите и отново събрани около пристанището.
Направихме доста добър риболов, прибрахме се с широки усмивки и седнахме да вечеряме в компанията на половинките.
Отново подбрахме няколко рибки за хапване, които позираха за групова снимка, а между тях е пакетът с вълшебните силикончета, които допринесоха за добрите резултати в морския риболов на дребни рибки.
Оставихме един ден за почивка и разходка, обиколихме близките села и опитахме някои гръцки ястия, които не бяхме пробвали до сега. Докато обикаляхме, си набелязахме места за риболов през следващите идвания в Гърция. Направихме един плаж и за всеки случай взехме въдиците с нас. Не настоявахме много на риболова, защото нямаше никаква активност и в този момент се отдадохме на снимките.
Въпреки че нямаше активност, имах намерения да настоявам, за да не съм капо.
Имах желание да отърва капото, но се намери кой да досажда на риболовния процес, защото не съм и дал въдица и директно я конфискува, за да може да хвърля тя. Така още няколко часа никой, нищо не успя да улови.
Прибрахме се по-рано, приготвихме се и отидохме на таверна. Разбира се, след като хапнахме се разходихме по пристанището, водата бе обладана от риби. Веднага извадихме въдиците и започнахме да мятаме с пилкери. За жалост не успяхме да уловим рибите, които се хранеха навътре (най-вероятно лефери или лавраци), но за сметка на това няколко морски кефала ни подпалиха авансите.
Рибите бяха около 40-45см и бих казал най-борбените риби, които уловихме за тази почивка. След няколко часа мятане водата се успокои и рибите отплуваха някъде другаде. Без да се усетим беше станало почти 4 ч. сутринта, а ние с Ачката се бяхме разбрали в 5:00 да отиваме на плажа за калмари.
Прибрахме се, изпихме по една бира, починахме около час и се запътихме за плажа. Там ни очакваше супер време, започнахме риболова, Ангел успя да улови няколко калмара, а аз нямах никакви успехи. Дадох му въдицата си Filstar Eclipse Spin, която доста му хареса.
След обяд отново семейно отидохме да плажуваме, мъчихме се да уловим някакви риби, но активност нямаше.
Колегите на заден план ловяха някакви дънни риби и имаха добри резултати, но практикуваха риболов на стръв и може би рибите, които хващаха, не обичаха изкуствените примамки.
Направихме си още няколко снимки.
Прецених да настоявам за калмари и след дълго мятане без резултати, морето ми се отблагодари с едно калмарче.
Този път нямаше бройки, но размерът беше малко по-приличен.
Следващите дни отново резултатите не бяха изключително задоволяващи, липсваха и рибите, и мекотелите.
С доста настояване хващахме по няколко калмара.
Работихме в екип и успяхме да надхитрим малките мекотели.
Така приключихме първия тур от лятното пътуване по Гръцко.
По път към България планувахме следващото пътуване за Гърция. Избрахме си дати, харесахме си място за настаняване и потеглихме отново. Този път бях решил, че ще добавя още една въдица към арсенала. Пътувах към морето и нямах търпение да направя първи тестове. Отново отивахме на Керамоти, но рано сутринта минахме през Порто Лаос, за да покажа на Мария костенурките, които доста често се показват близо до пристанището. Имах време да се порадвам на новата въдица и бързо я извадих от колата.
Сглобих я, сложих макарата, вързах флуорокарбон и започнах да замятам.
Още след първите проводки разбрах, че в ръцете си държа поредното лайт бижу.
Помятах на различни примамки и дори имах късмета да боцна едно кокали.
След това продължихме пътуването си, пихме кафе и се настанихме в хотела.
Вечерта направихме една разходка по пристанището, за да разгледаме как е положението.
Времето беше уникално, а залезът прекрасен. На сутринта реших да пробвам лавраците на плажа, който открихме с Ангел.
Пристигнах рано, а там колегите споменаха, че няма никаква активност.
Времето беше ветровито и не беше много добро за риболов. След неуспех в морето, реших да се преместя в близот до каналчето, което се влива в морето с надежда за някое дребно лавраче. Да, ама не.
Там ме посрещна един раиран бандит, който ни най-малко очаквах. След него помятах още час и се прибрах да почивам. Бях решил след обяд да отивам за скатове. Приготвихме багажите и с огромно желание тръгнахме за плажа. Бях купил стръв и всичко беше наред. Малко преди да пристигнем на плажа обаче… претърпяхме доста тежка катастрофа, с която приключи плануваната почивка и риболов. За жалост не можеше да останем повече и се наложи да се върнем обратно в родината.
Повечето истории са със щастлив край, но не и тази. Важното е, че всичко премина леко и всичко е наред. Може би скатовете ще останат само желание за тази година, но да се надяваме следващата да го осъществим.
Такъмите и примамките, използвани в статията:
Въдици
- Venom – 0.8-10гр.
- Venom – 5-28гр.
- Venom Area – 0.3-5гр.
- Black Shadow – 3-10гр.
- Eclipse Spin – 1.5-14гр.
- Cat Master
Макари
Влакна
- YGK X-Braid Olltolos
- YGK X-Braid Upgrade X8
- Lazer PE Braid Yellow
- Fluorocarbon Toray Solaroam
- Повод Sufix Invisiline
- Повод CZ Predator Z Classic Catfish Leader
Примамки и куки
- Силикон Ajimilk Squid
- Силикон Bait Breath AJ-R
- Силикон Bait Breath U30 Mosya
- Пилкер Little Jack Metal Addict – Type 06
- Пилкер FilStar 246 UV
- Пилкер Little Jack Metal Addict – Type 01
- Куки Maxel – Moon Edge RING SJ-30
Облекло
Добър улов браво!