Материалът е предоставен от Ивелин Гановски.
България е една малка и уникална по рода си страна. Имаме късмета да живеем на толкова древна и пълна с история и дадености земя. Природните красоти и тайни са неизброими – от огромните и внушителни планински масиви, през многобройните живописни езера и реки, величествено раздиращи като кръвоносни съдове нашата територия, та чак до морската шир на Черно море. На нашата територия се срещат много видове животни, някои типични само за тези ширини. Богато е и рибното ни разнообразие, намиращо се в добре разпределената вода на територията ни. Но ще спра до тук с лиричните си отклонения и познанията по география, защото целта на тази статия е един много непознат и мистичен вид риба, който за щастие се среща и у нас – расперът. Първо да разясним какво представлява тази риба.
Това е вид сладководна шаранова риба, допълваща огромното семейство на „Шарковците”. За разлика от повечето в това семейство, той е изцяло хищен вид и налита само на „мръвка”. Смята се , че е най-бързата риба в България, която е с мощно издължено тяло и много голям и внушителен плавник. На вид прилича на речния кефал, но е с по-масивно и не толкова вретеновидно тяло. Докато кефалът проявява всеяден характер, то тук имаме един брутален и много ловък убиец. Лишен от каквито и да било зъби, той се справя с плячката, като я зашеметява със силен удар с опашката и я поглъща цяла.
Изключително хитра риба, с отлично зрение, която се усъмнява и в най-малкото и надлъгването с нея става много трудно. Доста колеги се опитват да я хванат с години, но без успех.
Познаването на нейните хабитати и поведение са ключови за успешния ѝ улов. Тъй като 1-ви май наближава, а с него идва и краят на забраната за улов на този ловък хищник, се заех с написването на тази статия, опитвайки се да бъда полезен на колегите, които ще предприемат неговото целенасочено търсене.
Къде да го търсим?
Отговорът на този въпрос е от главно значение, за да го открием и надхитрим. Расперът обожава теченията, бързата вода и кислорода. Не е почитател на застоялата и заблатена вода за разлика от повечето си събратя от семейството (шаранови). Тялото му е изключително масивно, мускулесто и стреловидно. Благодарение на огромния си опашен плавник е способен да се справя с много силни течения и да развива огромни скорости.
За съжаление, расперът у нас не се среща масово навсякъде. Има го предимно в Дунав, Тунджа, Марица и надолу по Струма, но там е по-скоро на гръцка територия. В Гърция се наблюдава и много ясно изразена популация в езерото Киркини (Бутковско езеро), където съм наблюдавал някои характерни и различни черти спрямо речните. Там е малко по-къс, набит и с по-затъпена глава, докато речният е с остра, стреловидна глава, което е продиктувано от силните течения, с които се справя по реките, а в езерото такова течение липсва.
И след като сме на някое от гореспоменатите места, остава да успеем да разчетем водната повърхност и да разберем къде евентуално може да се крие този интересен вид хищник.
Ще се спрем на речните распери, защото именно те са най-трудната плячка за нас рибарите.
Расперите не са навсякъде в реките, а обичат да обикалят и патрулират определени райони, които периодично „преслушват”, правейки нещо като заходи. Наблюдавайте разхождайки се покрай реката за тяхното присъствие. Те го издават през топлите месеци с много типични за тях избухвания (бухане) над водата. Това са много силни плясъци, издаващи расперите, които наподобяват хвърлен огромен плосък камък във водата. Понякога тези бухания са толкова силни, че може да изкарат акъла на човек, особено когато сме се замислили и сме се отпуснали сред течащата вода в краката ни. Това го правят с голяма засилка и в момента, в който наближат малките уплашени рибки, изпляскват силно с опашката, забивайки им такъв мигновен шамар, че ги парализират и обезвреждат, веднага след което се обръщат и в суматохата, която са създали, поглъщат всичко, което е зашеметено. Поради липсата на каквито и да е зъби, те са се адаптирали и специализирали по такъв съвършен начин да ловуват, че хищници със завидни и остри зъби като щуката могат да завидят. След такова пляскане, се виждат как буквално летят, навсякъде над водата, зашеметени рибки. Расперите се хранят много успешно и не дават никакъв шанс на плячката, затова и растат много бързо и наддават доста на тегло. Там, където чуете и видите, че гони распер, мигновено атакувайте с примамките. Силните плясъци се чуват на големи разстояния, така че това ще ви помогне да се ориентирате и да се насочите към ловното им място.
До тук с лесната част – ако си издадат присъствието, вече знаете къде гонят и къде е ловната им територия. Но … има едно голямо НО … какво правим, ако не виждаме активност на повърхността?
Тук вече ще трябва да се ориентираме по водата и релефа на реката. Търсим бентове, падаща вода, острови, покрай които се сливат две течения. Търсим водовъртежи, смяна на посоката на течението, пясъчни островчета, които изплитняват реката по средата или в краищата. Всяка промяна на релефа и течението е потенциална седянка на расперите. Много често, когато имаме прекалено силно течение, те си пестят силите, скрити зад някой дънер по средата на реката или паднало и запречено дърво, голям камък или друго препятствие.
Облавяйте винаги такива места, защото са изключително перспективни.
Какъв тъкъм е подходящ?
Подходящото риболовно оборудване в случая е не по-малко важно. Въдицата трябва да бъде бърза, но не прекалено, защото неопитният рибар и недобре настроен аванс на макарата може да доведат до изпускане на рибата или дори до по-лоши последствия. Въдица с „Фаст” (бърз) строй е перфектна за този хищник. Тестът по примамки е индивидуален, но най-общо бих казал, че до 30 грама е идеалната среда. Повечето расперски примамки не надвишават 10-15 грама, затова няма нужда от прекалено презапасяване.
Дължината е според вида на водоема, на който ще се лови. За река Дунав се изискват понякога големи дистанции, за да бъдат достигнати рибите, затова въдица 2,70, че дори и над 3 метра е абсолютно адекватна. За по по-малките реки не е нужна чак толкова дълга въдица в повечето случаи, а и много често се налага да се провираме между гъстата растителност по бреговете, така че за оптимална дължина бих посочил – 2.20-2.40 метра.
Въдицата, която използвам аз е Filstar Venom SJ с тест 5-28 гр. и дължина 2,40 метра. Това е една от най-чувствителните бланки, които съм ползвал някога и е много жива и красива пръчка. Изработена от най –висок клас Toray карбон с титаниеви водачи … истинско бижу.
Макарата е нужно да бъде в размер 3000-4000, като разбира се това е мое мнение. Може да се позволи и бързообортна (5:8 , 6:1), защото така или иначе воденето на примамките за распер се извършва бързо. От изключителна важност е правилното настройване на аванса преди всеки излет. Ударът е много рязък и силен, което при много стегнат аванс води до късане, изправяне на тройката или изпускане на рибата. Аз предпочитам да ловя със стандартна предавка – най-често с 5:3:1, но всеки сам си преценява. Макарата, която използвам в последно време е Okuma ITX в размер 3000.
Влакното е желателно да бъде плетено, като аз предпочитам да използвам осемнишковото на YGK X-braid. Размерът е от 0,8 до 1.5 по японската номерация.
Винаги се използва и флуорокарбон за повод, защото както споменах по-горе, имаме работа с много мнителен и виждащ хищник. Флуорото, което аз използвам е в размер 0,34 мм и е на марката Lazer. Изключително меко, здраво и висококачествено.
Избирайте здрави и надеждни карабинки за завършек на линията, защото неведнъж ми се е случвало да се отворят още при удара и да загубя рибата.
Никога не подценявайте този хищник, изключително борбен е и има много силен първоначален удар.
Какви примамки да използваме?
Поредната важна точка, която искам да засегна е на какво да търсим расперите. Тъй като естествената им храна са предимно малки рибки – уклей, кефалчета… логично е да се опитваме да му предоставим най-близкото до неговото меню като визия изкуствено „лакомство”.
Распер се лови успешно на всякакви блесни – въртележки, клатушки като условието е те да могат да държат на много силно течение. Такива блесни са Mepps aglia long , Mepps Aglia Long Cast, с които се постигат огромни дистанции и които държат на всякакво течение. Има ли активен распер, няма да им устои.
При клатушките нещата са малко по-претенциозни, защото те трудно държат на течение и с тях трябва доста да се подбират местата. Могат да се използват при преходна вода от бърза към по-бавна или дори в бърза, като се замята леко срещу течението по диагонал и се извозва надолу ветрилообразно самата клатушка, стараейки се да не превърта, а да се поклаща. Лично аз не препоръчвам този вид примамка в търсенето на расперите от начинаещи, заради спецификата си и ограничения набор от типове водене в течение. В случай, че все пак решите да заложите на такъв тип примамка, като една от най-добрите и работещи бих посочил без да се замисля Mepps Syclops в размер 1 и 2. Това е един универсален инструмент за влудяване на всякакви хищници.
И дойде ред на най-хубавите, интересни, разнообразни и работещи примамки – воблерите.
Тук изборът е огромен, като най-добре се справят воблерите тип миноу и кранк с размери около 5-7 см.
Важно условие е да се подчертае, че не всички воблери от този тип държат на бързо водене срещу силно течение, затова внимавайте какво избирате. При мен едни от най-работещите воблери са:
Rapala Elite Countdown 55 – изключително красива изработка, брутален кастинг за размера си и невероятна игра. Държи на най-силното течение.
Може би най-познатият воблер, проектиран и създаден изцяло за распер. Това нещо как лети… може да убие човек на отсрещния бряг. Държи на всякакво течение, с много лека поклащаща игра. Воденето се извършва с високо вдигнат връх и много бързо навиване с макарата.
Salmo Butcher – воблерът, без който не тръгвам никъде. Изключително резултатен кранк, който се доказа дори по Дунав.
И най-зрелищни си остават повърхностните примамки, където ударът се разиграва пред очите ни, изпълвайки ни с адреналин. Тук имам два фаворита:
Salmo Slider 5, който си е тип джърк, но понеже се води много близо до повърхността го слагам в тази графа. Това е невероятно изобретение от Salmo. Лети и играе като лудо… Направо ги влудява с хаотичната си и агресивна игра.
Sea Buzz Panic Tail – eдин невероятен уоукър, който се води с лекота и хвърчи на много големи разстояния. Ударите тук са зашеметяващи и спиращи дъха.
Има разбира се още много примамки, които мога да изреждам, но няма кой да ми прочете статията до края. Ловят се и на главиняри, джигове, пилкери, силикони и т.н.
Бъдете много предпазливи и подхождайте тихо към местата, където стоят расперите. Устройството на главата им е такова, че виждат много добре враговете на брега. Особено през маловодните месеци, когато водата е бистра като сълза и с ниско ниво, бъдете много внимателни при пристигането на мястото. Правете точни замятания, до самите укрития и закачки. Пазите ли си примамките от скъсване, резултатите са незадоволителни. Понякога искат да им падне точно пред очите. Това е трудна риба и изисква специално отношение и много настояване. Не се отказвайте, когато не успеете да хванете така желания распер – върнете се друг ден и настоявайте отново, променяйте тактиките, самоусъвършенствайте се. Повяврвайте ми, всеки ден, час и усилие ще се осмислят след хващането на трофеен распер. Това е риба, която носи изключително голям адреналин и наслада. Пожеалвам успех на всички колеги през новия расперски сезон!
Завършвам тази статия с няколко трофейни риби, защото това ще ви подейства още по-стимулиращо!
Наслука, колеги!
