Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.

Имам ли нужда от слънчеви очила? С какво ще допринесат за моето здраве и ще ме направят ли по-успешен риболовец? На тези и още много други въпроси ще се опитам да отговоря в следващите редове.
В началото на летния сезон всеки уважаващ здравето си човек изпитва нужда от слънчеви очила. При нас, риболовците, тази нужда е доста по-обострена и бих казал, че е крайно необходима.
Както в риболова, така и в живота, с каквото и да се занимаваме, безопасността и комфорта ни трябва да са на първо място. Честото излагане на слънце може да доведе до различни заболявания, които не винаги са съпроводени с болезнени или дразнещи симптоми. Вредните слънчеви лъчи са опасни и постоянното им въздействие върху очите ни може да доведе до болести като катаракта, глаукома, мускулна дегенерация, перде на очите и други.
Разбира се, слънцето съвсем не е единственият фактор, от който ни предпазват слънчевите очила. Движението е основна част от спининг риболова. Често бреговете, по които се движим, са силно обрасли и непроходими, а случаите, в които клони се отплесват към лицето ни, са безброй. Песъчинките, носени от вятъра покрай водоема, могат да попаднат в очите ни и също да нанесат сериозни щети. Клоните, песъчинките и вредните слънчеви лъчи са доста неприятно нещо, но истинската опасност се крие в примамките, с които ловим. Една невинна грешка, несъобразено замятане или по-рязко изтегляне би могло да ни нанесе тежка травма!

След безопасността идва ред на ползите. И – ‘Ще ме направят ли очилата по-успешен риболовец?’ Или може би по-правилно е да го назовем по-резултатен?
Отговорът е – Да!
Тези, които ме познават, знаят, че съм изключително твърдоглав човек. Доста години съм ловил риба без очила, гащеризон и всякакви други полезни атрибути, които подобряват ефективността ми.
Но по-добре късно, отколкото никога… След запознанствата ми с редица кадърни спинингисти, в един момент осъзнах, че очилата не са просто аксесоар, а необходим инструмент.
И така, както се казва ‘барабар Петко с мъжете’, се разрових из мрежата, намерих информация и си закупих първите очила на марката Fox. Отидох до реката и гледката беше умопомрачителна. Тук, гледайки от този мост, осъзнах колко всъщност възможности бях изпуснал през годините.

Не след дълго се научих да разпознавам релефа и така наречените “седянки” на рибите. Виждах атаките в зародиш и успявах да презентирам примамката, както и където трябва.

Купих очилата на Fox на достъпна цена (около 50 левчета), а те определено надминаха очакванията ми. За нещастие, няколко месеца по-късно успях и да ги счупя. Предпазиха окото ми от летящата към него примамка! Такива инциденти, приятели, рано или късно се случват на всеки, и повярвайте ми, всяко предупреждение или съвет от колега ветеран трябва да е закон за нас!

Няколко дни след този инцидент, вече запознат с ползите и осъзнал риска, отново се разрових из сайтовете. Желаех да си закупя очила от най-висок клас с максимално добра защита.
Така попаднах на бранд, разработен от група рибари, сблъскали се със същия проблем още през вече далечната 1983 година. Очилата Costa Del Mar, или буквално преведено “бряг на морето”, са разработени така, че да обират максимално слънчевите отблясъци от повърхността на водата. Компанията е фокусирана върху това да подобри водните спортове с един по-добър поглед над нещата, посредством безапелационно качество на образа. А за постигане на тази кристална картина е използвана специална патентована от Costa технология, наречена “580”

Оказа се, че марката предлага богат асортимент от модели с различни лещи.
Стъклените лещи са с обозначение 580G, а поликарбонатните – съответно с 580P.
Да си призная, не съм толкова запознат с предназначението на всичките 8 цвята лещи, но попадайки на тази табличка, успях да се ориентирам бързо какво ще ми свърши работа.

(Линк към файла – ТУК).

В крайна сметка, се спрях на модела Fantail – Matte Black / Green Mirror 580P. Избрах поликарбонатни лещи, тъй като са по-леки, а при целодневно ползване за мен това е от особено значение.

(Линк към файла – ТУК).

Очилата пристигнаха в картонена кутийка, а в нея намерих стилен черен калъф с логото на марката, оцветено в син цвят. Комплектът включваше микрофибърна кърпичка за всекидневна употреба и разбира се, очилата.

Моделът Fantail се оказа изключително изчистен и скромен. Без излишен кич и дразнещи елементи, рамката бе пластмасова с черно матирано покритие. В края на дръжките и около носа висококачествен каучук с грип спомагаше за плътното и сигурно прилепване. Очилата се сляха с лицето ми и до няколко минути буквално забравих, че ги нося. Тук е важно да спомена и каналите за отвеждане на потта и влагата, с които са снабдени гумираните грипове. При много други марки не е помислено за този малък детайл, при чиято липса бихме могли да получим неприятен сърбеж и дори обрив.

Толкова за модела! Преминаваме към приложението и как комфорта ни кара да се отпуснем и насладим на излета си сред природата.
Вече не веднъж споменавам, че съм опак човек по природа и напук на логиката, си закупих очилата в началото на декември. През седмицата ги използвах главно за шофиране и бях изключително учуден от способностите им. Освен че с лекота виждах лицата на хората, отнели ми предимство на пътя, виждах и разликата във фолиото на сменените им прозорци от подобни инциденти.

Първия си излет с Costa Del Mar направих за бели риби от брега на язовир Жребчево. Дата не помня, може би втората събота на месеца. Времето беше облачно, студено и ветровито. Въртях различни силиконови примамки, втренчвайки се с часове във върха на въдицата и отблясъка на вълните. Въпреки че слънце почти през целия ден нямаше, усещах как отблясъците от водната шир напрягаха очите ми. Имах чисто нови очила за тест, нямаше как да пропусна този момент. Веднага след като ги сложих, почувствах как стегнатите до този момент лицеви мускули се отпускат. Облекчение!
Ползи върху самия риболов реално нямаше, ловях на джиг… Но излетът стана далеч по приятен и изкарах на вода по-дълго време без излишно натоварване.
Разбира се, хванах и риби, но този път разказът ми не е насочен към улова им.

Месец по-късно, отегчен от еднообразен риболов, се запътих към реката. Таргет бяха едрите тунджански кефали. Времето отново облачно, дъждовно и без предпоставки за януарски риболов…
Въпреки дъждовните дни реката все още беше бистра, а нивото ниско. Избрах да стартирам със силикон May Fly и лека волфрамова чебурашка.
Макар и слънце отново да липсваше, сложих очилата. Най-малкото, за да огледам подводните препятствия и евентуални закачки. В точно този ден късметът очевидно беше на моя страна. Веднага след поставянето на очилата пред мен освен 80% от дъното, лъснаха и два трофейни кефала, патрулиращи в отсрещните клони.
Последва първо замятане за деня, приводняване на примамката на точното място и първа трофейна риба за годината!

Друг ярък момент, запечатал се в съзнанието ми, беше първият риболов на джърк отново през януари. Там по правило винаги използвам очила. С тях следя примамките си под повърхността на водата и успявам да ги анимирам по-добре. Както повечето от вас знаят, това са примамки без собствена игра и повечето от тях се водят с “walk the dog” проводка. Изненадата обаче дойде от първата провокирана риба. Атаката видях прекрасно и бях в шок, как тези очила подчертаха щуката. Буквално тъмен ореол около светлия силует на зъбатата твар. Интересен 3D ефект, за който дори не подозирах.

Подобни случаи имах и в търсенето на пъстърви преди около месец. Дърветата над плитката планинска рекичка защитаваха нейните обитатели, премрежвайки водата. Като че ли метален отблясък правеше дъното на реката недостъпно за очите ми. За щастие и двамата с моя верен другар Марти бяхме с очилата на Costa. И въпреки че балканките са хитри рибки и лесно се сливат с дъното, ние знаехме къде да ги търсим. С годините всеки въдичар, малко или много, опознава спецификите на отделните видове и любимите им места за почивка, придвижване и хранене. Така и ние сравнително бързо се ориентирахме къде точно да ги търсим. Рибите стояха в каналчета или така наречените улеи по дължината на поточето. Лесно може да ги наблюдаваме с добри полароидни очила. Представляват тъмни “коси” в основното течение на реката. Там рибките са най-спокойни и е достатъчно да задържим примамката в този техен хабитат. Удар следва почти мигновено, а такива моменти не са рядкост!

Въпреки че до обяд нашите петнисти приятелки стояха в близост до дъното и не издаваха присъствието си, в следобедните часове рязко смениха тактиката. С излюпването на така наречените еднодневки, балканките се притаиха в по-спокойни води, чакайки изнемощелите твари да прелетят в близост или директно да цопнат на повърхността на водата. В този момент от деня пред пъстървите се отваря лесен начин да се нахранят и в унес често стават непредпазливи.
Тук на този колаж сами бихте могли да видите и направите разлика. Опитах се да заснема с и без очилата една от многото риби, които успяхме да излъжем.

А ето я и минута по късно, вече уморена след няколкото зрелищни скока.

Тук на следващите колажи също бихте могли да разгледате и прецените сами за себе си. Необходимост ли са очилата?!

Използвам очилата на Costa Del Mar вече 6 месеца и съм видял и две, и двеста през тях. Както знаете, ходя доста често за риба и при мен експлоатацията е така да се каже, ежедневна. Не очаквайте чудеса, те са само по приказките. Costa Del Mar биха ви предложили единствено функционалност и комфорт. Лично аз не усетих съществена разлика в първите минути, но малко по-късно осъзнах, че връщане назад няма да има! Съвършенството е в малките детайли, които ние често пренебрегваме!

Можете да разгледате очилата и аксесоари на Costa del Mar ТУК.