По следите на сребърната стрела

Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.

Распер, Буков, Asp или по граничните североизточни райони Ласпер. Предизвикателство за всеки риболовец! Висш пилотаж в спининга! Риба, която кара кръвта ви да заври, а след успешен риболов да засичате на сън, будейки жената до себе си.

Именно за това расперът привлече и моето внимание. Винаги съм обичал речния риболов. Ловя по река Тунджа вече над 10 години. Хванал съм безброй риби, но този вид винаги ми е убягвал.  От три години насам го търся целенасочено. Разбира се, всяко начало е трудно. Навъртях доста безрибни излети, но малко по малко нещата потръгнаха. Първата година имах два прилични екземпляра, а втората пет. Този сезон тепърва започва, а аз няма какво повече да желая…

Първи май за някого е ден на труда, a за друг – дългоочакваното откриване на распер и щука. В нашите среди си е като ,,малката нова година”. Превъзбуден от предстоящото откриване, не успях да заспя. Към 4:30 не се стърпях и скочих от леглото. Облякох се, закусих и тръгнах към реката сам. Когато пристигнах все още беше тъмно , имах около 15 минути до изгрев слънце. Използвах времето да прегрупирам примамките за деня, сглобих Zodias-a и нахлузих гащеризона. Готов за подвизи, закрачих към реката, беше започнало да се развиделява. От водата излизаше пара, която се разстилаше над реката и близките пасища. Участъкът, в който бях избрал да ловя, беше плитък. Дъното песъчливо, с едри разхвърляни камъни , зад които се рееха водорасли. Тук там се виждаха да преиграват малки рибки. Наличието на храна ми подсказваше, че може би съм на правилното място.

Опитах да обловя мястото с воблери, но се оказа почти невъзможно. Лопатките събираха водорасли почти мигновено. Спрях да замятам за няколко минути. Обмислих ситуацията и се сетих, че имам точната примамка. Бръкнах в една от кутиите си и извадих вече доказалия се боец Salmo Slider 5 см . Заметнах нагоре по течението и започнах да обирам влакното с бързо темпо. В средата на проводката около воблера се разлетяха рибки. Заметнах в същата посока. Проведох примамката през същия участък. Зад нея се надигна вълна и след секунда последва взрив. Засякох, рибата направи няколко мощни удара с глава в опит да се освободи. Водата на това място се разпени. Без да губи време се спусна по течението. След първоначалните тласъци, затегнах леко аванса. Обърнах я към мен и след кратко разиграване успях да я извадя от водата.

Страхотна, дебела риба с дължина 75 см.  Добро начало на сезона!

Върнах я обратно във водата и тръгнах н горе по течението на реката. Минах през няколко страхотни места без никакъв успех. Или бърках някъде, или ми убягваше точната примамка.

Стигнах до перспективно място с голям дънер в средата на реката, който разделяше течението на две силни струи. Застанах малко под него и сложих Salmo Minnow 6 см. Заметнах над дървото и с бързо темпо започнах да свалям воблера. Линията ми го заобикаляше, образувайки дъга. На трето-четвърто замятане психиката на тази така предпазлива риба не издържа. На излизане от течението видях как риба около два килограма всмуква сякаш от място бързо движещата се примамка.

Бързи снимки и обратно във водата.

Тъй като распера излезе без много плясъци и излишен шум, продължих да облавям същото място. Не мина много и третата риба за деня беше факт!

Глътка въздух, снимка и обратно във водата.

Изглежда на това място се хранеха активно. Поседнах на брега и доволен от успеха си изчаках мястото да се успокои. Поиграх си с телефона, пратих няколко снимки на приятели. Стана доста топло, съблякох якето и го оставих го в колата. Минаха около 20-тина минути, върнах се и заметнах отново. Още с първата проводка стройна сребърна стрела се превъртя пред мен и смукна Миноучето.

След тази риба смъкнах и гащеризона. Времето стана тежко затишие пред буря, слънцето прежуряше все по-силно. Качих се още по-нагоре по течението на реката и стигнах до изтичалото на голям бент. Стори ми се твърде надеждно място. Облових го от всеки възможен ъгъл. Не виждах движение на риба около мен, не провокирах и атака. Докато изреждам примамка след примамка, стигнах до една интересна хибридна клатушка, която бях заприходил наскоро – Kuusamo Muikku 17 g. На пръв поглед изключително реалистична примамка, на която би клъвнал всеки риболовец в магазина.

Експериментирах с различни проводки, и наблюдаваха играта при всяка една от тях. Примамката притежава доста добре изразена собствена игра, затова я свалях по течението надолу. На проводка правех по едно или две придърпвания с върха на въдицата, повече не бяха необходими. Клатушката от своя страна проблясваше в зеленикавата вода и хипнотично привличаше погледа. По време на тестовете ми се стори, че нещо проследи примамката. Заметнах отново и прекарах през същото място. Не предизвиках атака. Заметнах трети път и в зоната, която видях рибата, придръпнах рязко. Клатушката проблесна още веднъж и в следващия момент зад нея видях същата сянка. Последва силен удар, авансът прозвъня и борбата започна. Няколко минути по-късно превъзбуденото животинче се успокои и успях да го хвана зад врата.

Бях доволен от себе си!  Полових още около час. Успях да извадя още една риба, която не снимах. Бурята приближи и трябваше да тръгна. Така приключи първият ми ден по реката.

На следващия ден не бях планувал да ходя за риба. От известно време изработвам примамки и тъй като още се уча, трябваше да ги пробвам някъде. Запътих се към възможно най-близката дестинация по реката, на около 7 километра от града. Порутен циментов бент, удобен за тестове.

Воблерчетата се нуждаеха от тройки, затова избрах най-добрите за целта VMC 9651 BN X-Short X-Strong Round Treble в размери № -10, 12 и 14.

Оказа се ,че примамките играят страхотно. Пробвах и настроих успешно всяка една от тях. Докато разучавам играта на едно от миноучетата си, пред мен мина приличен распер. От опит знам , че в бистрата вода е почти невъзможно да излъжеш такава риба, но въпреки това заметнах над него. Направих два резки удара с пръчката и последва светкавична атака. Шок!!! Распер в кристално бистра вода и то на моя примамка.

Макар и рибата да беше забодена само с едно единствено жило, успях да я изкарам без никакви притеснения. Куките спечелиха доверието ми още преди няколко години, когато заменях тройките на купешки воблери с тях.

След слуката сгънах такъма и се прибрах у дома.

Работната седмица беше кратка, избутах я на един дъх. За празниците посрещнахме гости от Силистра. Малкият ми братовчед Марти, познат от корицата на календара на Filstar, беше дошъл с родителите си.

Тъй като щеше да остане само два дни, а за този излет говорехме от месец насам, нямахме време за губене. Нахлупихме рибарските козирки и газ към най-близката баластриера. Сестра ми също прояви желание и дойде с нас.

На водоема бяхме след не повече от 20-тина минути. Дадох на Ани моя щукарски такъм, а Марти сглоби своя – Filstar Finesse Spin 4-15 g. След кратък инструктаж риболовът започна.

…Силно казано риболов. На водоема имаше около 30 души и за шест часа никой не успя да извади риба. Въпреки това младият дух е несломим. Потренирахме замятания и проводки. Научихме по нещо за различните видове примамки и без да се усетим, стана време за вечеря.

Следващият ден беше отреден за негово величество РАСПЕРА. Предвид семейните ангажименти, тръгнахме късно към реката. Тя ни посрещна с добро ниво и цвят. Изкарахме такъмите и се разположихме под бараж, със силно течение и разпенена вода.

Мятахме от близо час, когато Марти закачи и скъса своя Salmo Butcher.  Докато той превърза, аз продължих да мятам на същото място. В средата на проводката усетих силен удар, засякох и изкарах воблера от устата на распера. Заметнах на същото място и рибата  повтори с още по-агресивен удар. С мощни тласъци тръгна надолу, а силното течение и помагаше. На няколко метра под нас имаше паднало дърво. Наложи се да затегна аванса и със сила да я върна обратно. С тази задача Zodias-а се справи блестящо. За моя изненада няколко минути по-късно в краката ми пляскаше не распер, а кефал със завидни размери.

Така наречения “Карабалък” снимах и пуснах моментално. Тази риба все още е в размножителен период и при случаен улов се изисква по-бързо действие.

Докато аз вадех кефала, Марти превърза и сложи двуделен воблер-Salmo Fanatic 7 см.

Заедно се преместихме 30-тина метра надолу по реката. Ловихме рамо до рамо около 10 минути, след което убеден, че съм обловил мястото, спрях да мятам. Минута по-късно силен плясък привлече вниманието ми. Въдицата на Марти се огъваше, а в края на линията беснееше распер. Той успя да докара рибата до брега, а аз я поех с ръка.

Първият распер на 12-годишния ми братовчед. Момент, който вярвам ще помни цял живот. Да излъжеш най-ловкия хищник в реката е майсторлък, който обикновено се придобива след години практика. Респект за упорития младеж!

След пускането на този распер половихме още час. Не удари нищо друго. С по една риба на човек си тръгнахме предоволни от излета.

Така приключи неговото приключение по река Тунджа за този сезон. Радвам се, че успяхме да половим и с нетърпение чакам следващия ни излет заедно!

С това завършва и днешния ми разказ. Тепърва ще настоявам за тези невероятно красиви господари на течението. Олицетворение на финес, скорост и интелект!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *