По следите на сребърните стрели част 2 – „Скорост’’

Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.

Силните течения, турболентната и разпенена вода са дом на една от най-атрактивните за улов риби в България – царството на негово величество распера! Изключително силна и борбена риба, тя създава незабравими емоции, закачена на въдица.

Разчита на острото си зрение и невъобразима скорост. Ефективен ловец, който използва огромно количество енергия. Именно за това се налага да се храни при всеки удобен момент. Това в никакъв случай не означава, че е лесен улов за нас, рибарите.

За да успеем да надхитрим този хищник, трябва да сме добре прикрити и много много тихи. Ако расперът забележи присъствието ви, той няма да се премести. Напротив, ще се храни пред вас с часове и няма да погледне примамката, каквато и колкото добре да е поднесена тя. Така да се каже – ще ви накаже с апатия, способна да изкара всеки риболовец от кожата му.

Второто по важност нещо са примамките, които ще подберете. Те трябва да са аеродинамични, за да достигат нужния обхват и съответно рибите. Трябва да се справят със силните течения и характерната бърза проводка. Колкото по-минимално е съпротивлението, което правят във водата, толкова по-добре. Играта на примамката се различава през различните сезони, но на това ще се спра малко по-късно.

Трето по важност е правилното разположение и презентация на самата примамка. Тук е въпрос на усет и системно наблюдение. Необходимо е рибарят да познава добре местата, на които е избрал да лови. Замята се на дистанция, така че да прехвърли мястото, където се предполага, че стои риба. Примамката трябва да премине покрай нея, а след това през мястото където излиза да атакува. Един проблясък стига, за да предизвика атака. Препоръчителни са проводки по течението и такива тип ветрило (диагонално извозване през основното течение). Расперът се храни в плитчината на брега, в близост до паднали дървета, върху плитки пясъчни коси или на ръба на основното течение. Това обаче не означава, че той стои там! Както на всеки друг хищник, му е нужно прикритие. Той патрулира в улеи, изкопани от силните течения в близост до местата, на които се храни. Наблюдава жертвите си от долу на горе. Веднъж набелязал пасаж с рибки в плитчините, той го заобикаля, минавайки над тях по посока на водния поток. Избира правилния момент и прави светкавична атака, ползвайки силата на течението.

Началото на месец май започна с летящ старт за мен с няколко страхотни екземпляра. От тогава до сега ходя по веднъж седмично да ги търся по любимата река. От седмица на седмица усещам как страстта ми към този вид се разгаря все повече. Водата се стопля с всеки изминал ден. Условията се променят адски бързо, а с тях и порядките на распера. Човек трябва да е гъвкав, да усеща тези промени, да мисли и експериментира.

Първи излет – 14 май, събота. За трета по ред седмица станах рано, минах през баничарницата. Уважих две кренвиршки или по сливенски “Карандилки”. Заситен, тръгнах към реката. Не бързах, защото бях избрал близък участък, на който се озовах след не повече от 15-тина минути път. Денят беше облачен, подухваше лек ветрец. Всички предпоставки за добър риболов бяха налице. Отново избрах да ловя с вярната си шпага Zodias с тест 4-12 . Слобих я набързо, сложих един Salmo Minnow и слязох към реката. Нагазих няколко метра и започнах да мятам. За около два часа смених доста воблери без никакъв успех. Успях да излъжа само едно дребно кефалче на Salmo Slider 5 см.

Усещах, че съм избрал грешен подход. В началото на месеца нивото беше по-високо, а водата по-студена. Расперите все още бяха мудни и предпочитаха примамки с по-изразена игра  и умерена скорост, като: Salmo Fanatic, Butcher, Minnow и т.н. – умерено темпо на водене и повече отблясъци.

Две седмици по-късно ситуацията беше различна. Нивото спадаше с всеки изминал ден, водата се избистри, а от покачилите се температури, бяха израснали водорасли.

С повишаването на температурата на водата жизнените процеси на распера се ускоряват. Във върхова форма той успява да догони и огледа нормално движеща се примамка. Както вече знаем, распера има отлично зрение и шансът за успех е минимален.

При тази ситуация ми бяха необходими примамки с малко съпротивление във водата, устойчиви на бърза проводка и силно течение, с добър кастинг и максимално сбита игра.

В мислите ми моментално изплува Salmo Thrill. Бързо разрових кутийките и закачих 7-сантиметров в цвят OLB.

Направих няколко каста, като държах примамката точно под повърхността с високо вдигнат връх. На излизане от течението Thrill направи характерното си така да се каже “пропадане” или промяна на играта, което имитира дезориентирана рибка, изхвърлена от силната струя. За секунда видях сребърния отблясък и последва мощен удар. Авансът засвистя и след кратка борба първата риба за деня беше факт!

Снимах го набързо и го върнах обратно във водата.

Преместих се 10-15 метра надолу по течението, на изтичалото на вира. Там попаднах на активна риба, която през няколко минути разпръскваше малките уклеи.  Сложих 5-сантиметров Thrill, за да не задира по дъното и метнах малко над мен. Опитах да извозя примамката на “дъга”, така че да мине по ръба на пясъчния нанос в края на вира. Расперюгата не се поколеба и удари с удивителен пирует над водата.И така на брега излезе тази красива спортна рибка.

Пуснах я и телефонът ми позвъня. Последва кратък разговор, започващ с “Как е? Мориш ли ги?” Позитивният отговор мотивира и без това решилия да ходи за риба Марто. След няма и половин час пристигна, решен да разлови новата си въдица. Отново доверил се на Filstar, в ръце държеше Venom с тест по примамки 1-14 гр и дължина 2,10 м.

Заедно закрачихме по течението на реката. Достигнахме широк разлив с бързо течение. Голяма топола хвърляше сянка в отсрещните плиткажи, където преиграваха рибки. Мятахме от около 10-тина минути, мястото беше надеждно и Марто го затвърди. Едва доволвим пукот и Venom-а се сгъна за пръв път. С удоволствие наблюдавах уменията на рибаря и работата му с въдицата. В края на двубоя асистирах и след минута расперът беше на брега.

Рибата измерихме и върнахме обратно във водата.

Продължихме да мятаме на същото място.

На няколко пъти виждах надигащата се вълна зад примамката ми, но удар не последва. Завъртаха водата около себе си и се връщаха без да докоснат дървените измамни изделия. Очевидно успяваха да огледат и преценят, че има нещо гнило.

Оставихме мястото да почине около 10-на минути. Обсъдихме ситуацията и си разменихме по един 5-сантиметров Thrill. Минахме няколко метра на долу и заметнахме отново. Ключовата дума беше “скорост”! Видях как първият сребърен красавец излезе от сенките и пресрещна бързо движещата се примамка. Станах свидетел на характерния мълниеносен удар, способен да изтръгне пръчката от ръцете на невнимателен рибар.

Докато аз вадех рибата, последва втора атака. Чух плясъка и се обърнах към Марто, който също беше закачил страхотен распер. След кратка борба успях да извадя моя на брега и побързах да помогна на приятеля си.

Неговата риба беше по-едра от моята и беше закачена външно с едното жило на задната тройка. Рискът да се откачи беше голям. Марто отхлаби аванса, а аз се спуснах във водата за да я щипна с грипера. Расперът се приближи към мен. Посягайки към него, примамката се отскубна. В същия момент успях да го защипя за долната челюст. Инфарктен момент, увенчан с успех. Свободата, която ми дава гащеризона, отново изигра важна роля.

Двоен улов и то на распер. Това се случва веднъж в живота, особено по нашите ширини.

72 и 65 см.

Един левашки кадър със самоснимачката и обратно във водата.

Тези риби ни доставиха огромно удоволствие и заслужават да живеят!

Удовлетворени от емоционалната случка, риболовът остана на заден план. Улисани в приказки и лежерна разходка, стигнахме до следващото перспективно място – малък бент, изграден от огромни каменни късове. Разбитата в камъните вода се пенеше и образуваше силни струи, които оформяха обратно течение. На отсрещния бряг имаше плитък залив, а над него стопански двор. Изглежда там малките рибките намираха храна, защото вреше от такива.

С Марто изреждахме различни примамки, коя от коя по-хубави . Беше въпрос на време нервите на сребърния ни опонент да достигнат своя повратен момент.

Ееее така и стана, колегата отново показа своите завидни умения и надхитри прекрасна риба. А новата въдичка се справяше блестящо.

След този распер не успяхме да хванем друг от това място. Обловихме може би два километра по реката до залез слънце. Не успяхме да предизвикаме атака или да видим риба. На връщане се спряхме на същото място, макар и вече да беше тъмно.

Успяхме да хванем още два распера на изпроводяк, аз на Трилче, а Марто на попер.

След тези бонус риби, вече нямаше какво повече да желаем от излета. Прибрахме се предоволни с надеждата следващата сутрин да ни донесе трофей…!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *