По следите на сребърните стрели част 3 – Месец на трофеите

Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.

Песента на птиците, разцъфнали дървета и потънали в цвят полета. Влажен въздух и преливащи се аромати ни потапят в магията на месец май. Живот, пропил се от всеки сантиметър на земята. Любим месец за разходки сред природата, къмпингуване и риболов.

Както знаете, от началото на май успях да направя няколко добри излета за распер по река Тунджа. Последната му седмица обаче премина зашеметяващо. За няколко дни  улових риби,  които не съм и сънувал. Трофеи от най-смелите ми мечти. А как се стигна до там ли? С правилна тактика, умения и примамки, на които се спрях в предния си разказ. Но има и нещо друго, нещо, което повечето риболовци пропускат. Нещо, определящо правилата на играта. И това е правилната екипировка. Гащеризон, ботуши, подходящо яке или UV блузка, шапка с козирка и не на последно място добри очила!

В началото на февруари си поръчах  дишащ  гащеризон FilStar 3L Pro Guidе. Пристигна в елегантен черен непромокаем калъф, с текстилни връвки с фиксатори на гърлото. Извадих гащеризона и без да губя време скочих в него. Регулирах презрамките на рамената и пояса. Притесненията от ниския ми ръст отпаднаха. Универсалната му структура дава възможност на хора с различно телосложение да го носят комфортно, като единствено трябва да съобразят размера на ботуша. Бях приятно изненадан от голям вътрешен водонепромокаем джоб, който би спасил телефон, портфейл или други ценни вещи при евентуален инцидент.

За половин година гащеризонът стана неразделна част от екипировката ми. Ниското му тегло ми позволява да ловя по 8-10 часа без да изпитам допълнителна умора. Трислойната дишащата материя предотвратява спарване и осигурява комфорт в топлите месеци.

За който е чел предния ми разказ – “на следващата сутрин”, за който не е  – 15 май-неделя. С моя приятел Вамки тръгнахме на поредна обиколка на избрани места по река Тунджа. Стартирахме на близка до града баластриера, през която преминаваше основното течение на реката. Пълноводната река и силната водна струя през пролетта бяха образували дълга, плитка пясъчна ивица, която се врязваше във водоема.

Без да му мисля много, сглобих такъма и нагазих на около 30 метра от брега. Сложих изпитания през годините Salmo Thrill 7 см в цвят OB и заметнах. Освен че мястото изглеждаше обещаващо, по нищо не личеше присъствието на хищници. След 10-на замятания в средата на проводката имах удар. Изблъскан, Трилът прелетя около метър над водата. При приводняването му вероятно същата риба го смукна и отново бяхме в играта. Распер с приличен размер около 75 см, който довлякох до брега. Моят другар ме снима набързо и върнахме рибата във водата.

Зацопах обратно по пясъчната коса. Следващият успех ме връхлетя почти мигновено. Втора риба със същите размери инхалира воблерчето. Последваха няколко минути на зрелищна борба и аванси. В крайна сметка вторият распер за деня беше факт. А краката ми осезаемо чувствах да треперят.

При третото ми връщане по пясъчния нанос ситуацията ми се стори променена. Мятах около половин час без успех. Противно на разбиранията ми, шумът от извадените риби сякаш беше настървил останалите. На всеки 2-5 минути распер пръскаше уклеите в отсрещния плитък залив. Заложих на Salmo Wave 7 см. Хаотичната игра на повърхността и проблясъците, които прави тази примамка, наподобяват изключително много дезориентирана рибка, бореща се за живота си на повърхността. Заметнах и като че ли знаех, че расперът не би устоял на тази апетитна хапка. Няколко метра след приводняването огромна вълна се засили към плитчините и водата се взриви за пореден път. Пяна, тръскане, тласъци и аванси. Адреналинът ме удари в петите. До брега доведох страхотна риба с дължина 82 см. Щастието е изписано на лицето ми…

След този распер реших да оставя мястото да почине. Преместихме се 15-на километра по реката до места, на които съм имал слука преди време. Пътят ни минаваше покрай стар метален мост. Спрях колата, за да огледам. Първоначално не виждах нищо, но сложих очилата и осъзнах какво предимство ми дават те всъщност.

Тук бихте могли да видите разликата с и без очилата, които ползвам.

FOX RAGE MATT BLACK

Очилата са среден клас на достъпна цена, бих казал, че се справят отлично. Ползвам ги от около година. Все по-често се заглеждам и по очилата на Costa Del Mar, а след днешния ден мисля, че инвестицията би била оправдана.

Слязохме от моста и тръгнахме по реката, замятах на всяко удобно място. С помощта на очилата забелязах приличен распер. Той стоеше в линията на брега под сянката на надвисналите над водата акации. Изглеждаше, че все още не ме е видял, затова приклекнах в тревата и извозих един 5-сантиметров Thrill в близост до него. Рибата прояви интерес, но не удари. Това се случи и в следващите три замятания. Тъй като я виждах съвсем ясно, прекарах примамката зад нея и  подръпнах рязко с върха на пръчката. Воблерът проблесна, а расперът инстинктивно се извъртя и захапа.

Нещо през този ден очевидно беше размърдало сребърните гиганти. Бях повече от доволен, тактиката сработи за пореден път. Продължих да търся рибите по този начин. За отрицателно време хванах втора….

И трета риба!

Сребърни стрели изкачаха от всяко перспективно място. Веднъж провокирани, бяха готови да хванат примамката на всяка цена, колкото и опити да им костваше това. Споделих успеха с Вамки и той също се разписа.

Крайречният път ни отведе до стар, порутен във водата мост. Големите циментови късове и насъбралите се клони над тях препречваха водния поток. Образуваха се две пенести струи, които оформяха голям вир с две пясъчни коси в средата. Чудесно място, обещаващо поредния трофей.

В следващия един час аз и моят приятел Вамки обловихме вира от всеки възможен ъгъл. И въпреки че изредихме почти целия си арсенал от примамки, не предизвикахме атака на риба… Изтичалото на вира беше доста плитко, а силното течението обезсмисляше повечето повърхностни примамки. Разрових из кутиите и се спрях на една доста екстравагантна за нашите ширини примамка Kuusamo Kumma 10 гр . Според мен някаква вариация, наподобяваща tail spinner, НО газеше по-плитко. Заметнах няколко пъти. В една от проводките успях да видя расперче около килограм да следва примамката. Следващите две замятания имах нереализиран удар, може би от същата риба. На една от проводките прекарах Kumma точно по плиткия ръб на вира, като примамката изписа характерната дъга. Тъй като се движеше на около педя под водата, успявах да я проследя с поглед. В средата на проводката видях как огромна черна сянка я пресрещна. Ударът не беше силен, но веднага щом рибата усети измамата, побесня. Подпали аванса и в следващите 20 минути премерихме сили в неравностойната битка. С помощта на Вамки успях да изкарам распера на не по малко от 30 метра надолу по течението. Рибата беше с удивителни размери – 94 сантиметра и за жалост неизвестно тегло.

Kuusamo Kumma се оказа една голяма находка ,на която ще наблегна в следващите си излети. Благодаря на добрите хора от екипа на Filstar за предоставения модел. Надявам се, в близко бъдеще тази уникална примамка да бъде налична и в онлайн магазина им.

След тази риба помятахме до залез. Не се случи нищо интересно, освен  че едно расперче около два килограма успя да ми отнеме любимата примамка.

На следващия ден разгледах малко по-обстойно линията си и забелязах, че има протрити участъци по влакното. Очевидно това беше причината за загубата на последния “бияч”. По най-бързия начин отскочих до рибарския магазин и заприходих едно ново за мен влакно.

Gosen SP 8 Egibito Special. В размер #0,8

Прибрах се, навих го и без много да му мисля, тръгнах самичък за реката по познатите вече места с изпитани примамки и тактика.

Рибки отново имаше. Макар и не гъсти и не едри.

Разпуснах страхотно покрай любимата река. Успях да тествам и влакното, което ме впечатли със своята фина изработка, далечен кастинг и здравина. Интересен факт е, че запази цвета си на 100%, което се случва рядко.

Така да се каже денят премина по мед и масло.

За тези  няколко часа по реката си направих равносметка за изминалия сезон. Успях да реализирам 28 распера. Някои от които бяха с внушителни размери. Определено най-силният ми сезон до сега. Всички до един върнах невредими във водата.

Последната риба хванах малко преди залез слънце. Седем-сантиметровият Salmo Thrill отново свърши добра работа.

Сетих за един от моите кумири в риболова, с когото се бях чул преди няколко дни по телефона – дядо Данко.

Взех тази последна рибка в негова чест. Вечерта я хапнах със семейството си, а от тогава вече месец и половина не съм стъпвал по тези места. Надявам се следващата година да се срещна отново с някоя от тези завладяващи риби.

Благодаря на всеки,  отделил 10 минутки и споделил емоциите ми. Желая ви повече свободно време за любимото хоби и наслука!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *