Риболов на зимни кефали

Материалът е предоставен от Виктор Димитров.

С настъпването на зимата и захлаждането на водата, кефалите се ,,укриват” в така наречените ями. Ямите са вдлъбнатини в дъното на водоема, които осигуряват перфектните условия за зимуване на кефалите, сомовете, белите риби и още други видове. Повечето риби през зимата са доста пасивни и се ловят доста по-трудно, отколкото в топло време. При кефалите също е така, събират се на групи в някоя дупка, а храната, която течението носи, се озовава точно при тях и няма нужда да извършват много движения, за да си набавят храна.

С приятел бяхме планували риболов на бяла и костур от лодка по река Тунджа и в ранната утрин се запътихме към една пресевна, през която преминаваше реката. Към 7:30ч. вече бяхме пристигнали и започнахме да се приготвяме за отплаване. Натоварихме багажите на лодката и потеглихме.

Очаквахме дълбочини от порядъка на 10-20 метра, а реката ни изненада с плиткажи от 1-2 метра. Обикаляхме и търсихме по-дълбоки места, но дълбочините варираха от 2 до 4 метра. Изведнъж се случи чудо и намерихме малко по-дълбоки места. Цели 5 метра. Въпреки разочарованието, спряхме и решихме все пак да опитаме да уловим някакви риби. Аз не очаквах бели риби на тази дълбочина в това време на годината, затова настоявах на костурите. Смених няколко примамки и нямах успех. Времето беше слънчево, а аз реших да сложа едно доста приятно силиконче с брокат. Fox Rage Slick Shad – Ultra UV Pink Candy, доста красив и добре изработен силикон с уникална игра. След няколко замятания имах удар и засякох рибата успешно. Ето че първата риба за деня вече беше на лодката. Костурче със средни размери, което се беше изкушило от примамката.

Доста настоявахме на различни места, но нямахме успех и сменяхме местоположението си постоянно. На едно място попаднахме на големи пасажи от риби, най-вероятно мирни риби. Пробвахме между пасажите, но рибите само се удряха в примамката и влакното и нямаше смисъл да продължаваме.

Продължавахме да се местим упорито и да пробваме други места. Температурата на водата варираше между 5 и 6 градуса. Дълбочината беше със същите цифри. На едно място забелязахме голяма яма и решихме да проверим дали има рибки вътре.

Закотвихме се и започнахме да замятаме. Имах няколко доста плахи и празни удара, но не можех да си обясня защо се получава така. Ударите не бяха след падането на силикона, а докато той се движи. Реших да експериментирам с нещо, което ми е носило успехи точно в такива ситуации. Направих монтаж Отводной и поводок. Примамката се движи свободно над дъното и така се доближава до естествената храна на рибите. Още след първата проводка с този монтаж имах удар и рибата се закачи на куката.

Добър кефал около 35-40см, който беше налапал стръвно една прекрасна примамка – Bait Breath Mosya.

Направих си няколко снимки с рибката и я освободих. Продължих риболова, но реших да опитам в друга посока. Резултатът беше нулев, рибите се бяха групирали на едно място и само там имаше успех.

След като намерихме рибите, настана една ,,сеч”. Почти на всяка проводка се улавяше риба, а удоволствието беше на макс.

Рибите се бореха достойно, а ние бяхме сложили усмивките на лицата и не спирахме да ловим. С Иван няколко пъти улавяхме риби едновременно, а това доставя още по-голямо удоволствие.

Въпреки слънчевото време, температурите бяха много ниски, но това не бе проблем за мен, защото бях екипиран с яке, шапка и ръкавици на FilStar. На краката ми също им беше доста комфортно, защото бяха на топло и меко в ботуши Lemigo.

Също така при слънчево време е много важно носенето на очила. Направете правилния избор, защото при риболов слънцето ни пече от всяка страна, понеже водата го отразява, и по този начин измаря очите доста. Аз бях екипиран с очила на Fox Rage и нямах никакви проблеми.

В същото време рибите не липсваха, ловяхме си доволно.

FilStar Black Shadow 3-10 се справяше отлично, а новата макаричка прецизно свиреше с аванса. Риба след риба се улавяха, а обяд наближаваше.

Рибите си лапаха примамката доста стръвно, понякога дори изваждането беше доста трудно. Рубриката ,,гол след гол” продължаваше.

Рибите напъваха яко, но ние не се давахме.

Извадихме доста добри риби и бързахме все повече и повече, защото времето щеше да се разваля.

Борбата и забавлението продължаваха на макс.

Всичко обаче приключи, след като задуха доста гаден вятър. По най-бързия начин изкарахме лодката от водата, натоварихме я и се отправихме по домовете.

След този вълнуващ излет бях планувал още няколко подобни риболова, но заради високото ниво и мътните водоеми, доста време не успях да осъществя качествен риболов.

Малко преди нова година ми се отвори възможност и реших да разпусна с приятели. Водоемът отново беше Тунджа, а целта ми бяха основно щуките. Въпреки студеното време и ледената вода, грабнах проходилката и отлетях към водоема. Напомпах я, приготвих се и заплавах във водите на реката. Мястото беше типично щукарско и за начало започнах да облавям с клатушка GRBA. Едва след няколко замятания имах удар и риба на куката. Отначало си помислих, че съм уловил добра щука или бяла риба. Не след дълго, рибата вече бе в кепа, преборих я бързо с FilStar Black Shadow 7-28 gr. Бях уловил кефал с прекалено добри размери.

Рибата бе уникална, а в същото време много борбена и с трофейни размери. Не успях да измеря точната дължина на рибата, но определено беше над 50 см.

Кефалът ми донесе голямо удоволствие и след няколко хубави снимки го освободих, защото тези възрастни риби поддържат популацията на кефали в реката.

Остави един незабравим спомен в сърцето ми и отплува спокойно в дълбините на реката.

Аз вече бях доволен от риболова, но продължавах да търся щуките. Изпробвах силикони, воблери, клатушки, но нямах успех и вече се бях разочаровал.

Обикалях къде ли не, но нямах успех. Малко преди края на риболова реших да отида на конкретното място, където улових кефала, да извадя лайта и да си поиграя малко със силикончетата. Понеже конкретното място е малко по-дълбоко, очаквах там да има костури или кефали. Заложих на Bait Breath RushCraw U30 5 см. Монтирах го на офсетна кука и глава тип чебурашка 4 грама.  Силиконът се движеше уникално под водата. Отидох до мястото и започнах да облавям с различни проводки, понеже от предходни години знам, че в такива студени дни рибите искат по-големи паузи. Така и направи, оставях силикона на дъното по 2-3-4 секунди и лекичко го помръдвах. След малко настояване първият удар беше на лице, но не успях да го уловя. Заметнах отново на същото място, ударът се повтори, но този път спешно засякох рибата и започна една доста вълнуваща борба.

Рибата отново беше кефал от подобен размер, но този път аз бях с лайтовата въдичка и удоволствието беше на макс. Кефалът се бори достойно, но аз го надвих в тази битка и успя да позира за няколко снимки.

Тук вече е почти изморен и позира за снимка.

Ето как апетитно бе засмукал рачето.

Ето за финал на риболова една хубава снимка, след която този величествен гигант отплува обратно в реката.

Не след дълго ми стана хладно и реших да приключа с риболова.

След тези вълнуващи риболовчета, постоянно ми се ходеше отново, но времето не позволяваше. Отново след избистрянето на реките се запътих към същото място с основна цел риболов на кефал от проходилка.

Пристигнах рано сутринта, подготвих се и влязох, като започнах риболова със силикони, но експериментирах и с други примамки. За цел си бях наложил да открия още места, на които има групирани кефали и в краен случай да отида на предишното място, където съм ловил. След много обикаляне по доста перспективни места, нямах дори побутване и реших да отида на доброто старо място, за да проверя какво се случва.

Времето беше много студено и мрачно, а аз упорито плавах към мястото. Започнах риболова с воблер, пробвах една малка клатушка, но накрая преминах отново на силикон – същия Bait Breath RushCraw U30 5см, който ми улови риба в предишния излет. Настоявах много и вече се бях отчаял, нямах надежда за улов, а риболова го бях преценил като чисто капо. Реших да направя последно замятане и късмета ми се усмихна. Имах много плах удар, последва засечка и рибата бе на куката.

След не много дълга борба, вече беше в кепа, а аз бях може би най-щастливият човек на реката.

Много добра риба, която ми отмъкна силикончето. Беше се закачила много добре и ми беше доста трудно да я откача.

Направих си няколко снимки с този хубавец и го изпратих отново във водата.

Бях щастлив и доволен от риболова, но студът ми дойде в повече, затова ,,запалих” плавниците към брега и излязох от водата. Изчаках няколко минутки, докато проходилката се изцеди от водата и я сложих в удобната чанта.

Натоварих я в колата и си тръгнах от водоема с добро настроение.

Риболовът на зимни кефали не е толкова лесен, колкото изглежда. Аз се доверих на проходилката и лодката и точно това ми донесе успех. От брега е доста по-трудно, а дълбоките места, където зимуват тези прекрасни риби, понякога се намират на недостижима дистанция от брега. Преди да тръгнете за кефали през зимата, се убедете, че сте подготвени с правилните примамки и отивате на правилното място.

Важно е въдицата да има мощ, защото доста често тези риби зимуват близо до корени и дървета, където бързо могат да влязат и изваждането им става невъзможно.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *