Материалът е предоставен от Ивелин Гановски (Voivoda Fishing).
Ето че се престраших и аз да напиша една кратка статия за нашето любимо хоби и в частност за един от най-мечтаните сладководни хищници – сомът.
Беше месец февруари и навсякъде цареше странна зима, нетипично топла, без никакви валежи, слънцето печеше ли печеше, а моето съзнание отново беше заето с риби. Близостта на река Марица до дома не ми влияеше никак здравословно, защото исках да бъда непрекъснато на нея, а когато това нещо беше невъзможно я бленувах. Привидно пролетното време не ми даваше мира и знаех, че със задържането на тези температури и нивото на водата сравнително постоянно това ще подлъже сомовете и ще ги активизира.
Звъннах на моя добър приятел и колега по хоби Калоян и споделих своите трепети. За щастие той беше от хората, които споделят същата страст към риболова и никога не му омръзваше да търси хищниците. Разбрахме се за ранен час и на следващия ден в уреченото време той вече беше долу пред блока и ме чакаше. Взехме по едно кафе от близката кафемашина, натоварих своите такъми и поехме към дестинацията, която Калоян беше избрал.
Пътят ми се стори познат, но скоро се отбихме и поехме по черен път, по който никога не бях стъпвал. Маршрутът започна обещаващо, но скоро нещата придобиха съвсем друг облик – всичко заприлича на военно поле, навсякъде имаше кални локви, дупки и жестоки коловози от някакви селскостопански машини. Калата караше изключително внимателно, но на моменти автомобилът забоксуваше в лепкавата кал и излизането от коловозите беше доста драматично. Горката кола се носеше наляво-надясно, хвърляйки пръски кал навсякъде, а Калоян се опитваше да озапти превозното средство и да не му позволи да падне в дълбоките дири. Едно грешно движение и щяхме да закъсаме и да търсим трактор, за да ни измъкне. Този път ни се видя прекалено тежък и на двамата, имах чувството, че пътувахме цяла вечност до заветното място. Все пак благодарение на самообладанието на Калата, успяхме да пристигнем до място, което сякаш беше забравено от Бога. Всичко изглеждаше така, сякаш никога не беше стъпвал човешки крак. На няколко пъти пред колата излизаха стадо сърни, а межу дърветата беше пълно с фазани и яребици. Все едно бяхме в друг свят, пълен с живот, непокътната природа.
Реката беше спокойна и широко разлята, осеяна с малки островчета по средата. Имаше много паднали дървета, които бяха естествен заслон на рибите. Бреговете бяха обсипани с дървета и храсти, наподобяващи истинска джунгла. От някъде се чуваха крясъците на мъжките фазани, а във водата плуваха двойка диви патици, които ни гледаха така, сякаш за първи път виждат хора. Местата изглеждаха обещаващи, а моят пулс нетърпеливо се засилваше чакайки вече да заметна примамката. Калата допуши своята цигара, изпихме малкото кафе, което ни беше останало и започнахме да се приготвяме за излета. Бях взел със себе си моите любими въдици – FIlstar Venom SJ 5-28 g и Venom 1-14 g.
Сложих новите ботуши до таза FilStar PVC Delux, отново на FilStar, които впечатляваха със своята елегантност, удобство, здравина и бързина на обуване.
Забелязах първата пролука, на която реших да пробвам и нагазих навътре във водата, за да мога да направя по-удобен и далечен кастинг. Тъй като зимата водата е достатъчно изстинала, не се чудех на какво да заложа, а направо се ориентирах към кутията със силикони. Реших да не си играя, а да заложа на по-сериозния такъм и затова избрах да започна с 5-28 g. И този път се спрях на познатия и любим Storm Jointed Minnow в размер 9 cm. Водата беше с доста бистър цвят и реших да започна с естествени и ненатрапчиви цветове.
Още с първото замятане се случи нещо, което накара сърцето ми да се оживи. Хората, които са гледали моите видеа в канала Voivoda Fishing знаят, че моето водене е по-специфично от типично джиговото. Аз водя силикона близо до дъното с леки придърпвания и по-равномерна проводка. Така сякаш „картографирам“ дъното и успявам да усетя всяка една неравност по дънния релеф. Естествено, че така закачам и по-често, но няма как – без жертви, няма успех. Именно тази проводка направих и при това първо замятане и не след дълго, по средата на реката, усетих как силиконът ми се спря разко и моментално засякох. Усетих рибата на линията и веднага се откачи. Когато извадих силикона, забелязах слуз по флуорокарбона. Веднага ми стана ясно, че ще има екшън съвсем скоро. Направих още няколко безуспешни замятания във всички посоки, но нищо повече не се случи. Ентусиазмът ми бавно започна да затихва, но не губех надежда.
Чух стъпки и пукащи клонки зад себе си, което ме накара моментално и инстинктивно да се обърна. Беше Калата носейки хубаво сомче около 3-4 kg, ухилен до ушите. Беше го хванал на силикон Fox Zander, но 7 cm.Според него рибите предпочитат малки силикони. Направих му няколко хубави снимки и го пуснахме да си ходи по живо по здраво.
Аз смених силикона с малкия Zander в цвят „hot olive“. Няколко замятания и заветният удар беше на лице – толкова силно и отчетлво се усещаще всяко докосване по съвършената бланка на тази въдица. Само като си спомня, че едно време лично аз бях скептично настроен към въпросната пръчка без дори да съм я хващал в ръка ….
Мигновено направих рязка засечка и усетих съпротивата отсреща. Усетих, че рибата не е много голяма, но определено беше сом. Напънах я смело, знаейки, че за влакното ми YGK X-Braid 1.2 това не би било никакъв проблем. След кратка схватка на брега до мен се озова сомче с тегло около 3 kg. Изглеждаше толкова жизнено и силно. Направих му няколко снимки и веднага го пуснах да си ходи.
Вече доволен, че няма да съм валат започнах да облавям всички страни изреждайки силиконите от кутията. Сложих отново 9 сантиметровия Storm в цвят „ONO“ и заметнах силно, колкото се можеше по-навътре. Силиконът успя да достигне близо до острова, който лежеше по средата на реката. Именно там усетих, че има рязък праг по дъното и след него започва дълбочина. Примамката стържеше по дъното, а аз бавно, с плавни изтегляния го движех напред. Въдицата „пееше“ в ръката, индикирайки всяко докосване до камъче или неравност по пясъчното дъно. В един момент усетих, че дъното вече го няма, защото бланката утихна и много отчетливо почувствах пропадането на примамката в някаква дупка.
Точно тук, в този момент, последва яростен и брутален удар, удар, който ще помня дълго време. Предимството на този силикон е, че опашката му е специфично нарязана и оребрена, а това му дава много жива и дразнеща игра при пропадането. Точно това вероятно е провокирало този така яростен удар в конкретния момент.
Пръчката ми се сгъна от здравата захапка на рибата и аз направих силно засичане. Усетих как линията рязко натежа и върхът се сви заплашително. Беше сом, но не знаех колко голям, защото веднага след като го засякох той се насочи стремглаво към мен, а аз се опитвах да наваксам и да обера влакното максимално бързо. Не след дълго, явно се усети какво се случва и рязко обърна посоката надолу по течението. Това беше моментът, в който усетих силата и тежестта на рибата. Опитваше се всячески да ми изтръгне въдицата от ръцете, а авансът на макарата свиреше безпощадно. На няколко пъти въдицата ми се отплесваше от лакътя, където се подпираше за упора дръжката. Ръката ми беше подложена на много голямо напрежение, което нa моменти, въпреки ежедневните ми тренировки във фитнеса, беше болезнено и дори нетърпимо. Рибата беше огромна, нямаше две мнения по въпроса, поне определено не беше за такъма, с който я хванах. Не спирах да донастройвам авансa на Twin Power-a, но рибата не мислеше да се предава. Вървеше надолу и обръщането ѝ ми се виждаше мираж. Горката въдица беше свита до дръжката и се молех да издържи на тези силни пориви.
Тъй като рибата започна да прави доста сериозна дистанция, а влакното ми намаляваше, притесненията ми се засилиха. Борбата вече беше повече от 10 минути, а аз бях целият в кал, защото опитвайки се да се преместя в по-удобна позиция затънах в тинята и паднах назад, държeйки въдицата в ръка. В този момент събрах кураж и реших, че трябва да взема нещата в свои ръце, нямаше какво да отлагам повече. Затегнах максимално аванса на макарата и започнах да напъвам с въдицата в обратна посока. Венъмът пукаше от зор, но рибата започна явно да се поизморява и успях да я обърна към мен. Усетих този момент и започнах бързо да навивам, навеждайки рязко върхът надолу, след което отново с ръка на шпулата изтеглях нагоре с пълна сила и така успях да взема преднина над този исполин. Сомът се приближаваше към мен, а плясъците на опашката му издаваха какви огромни размери има.
Ето че след дълги и тежки минути на борба рибата беше вече в краката ми. Гледах я и не можех да повярвам, че през зимата излезе толкова силна и борбена. Посегнах и бръкнах направо с голи ръце в устата ѝ опитвайки се да я извлека на брега по-бързо. В този момент тя се извъртя рязко като крокодил, който разкъсва плячката си във водата. Ръцете ми бяха вътре между стотиците ситни и остри зъби, раздирайки кожата ми, но аз не се предавах и не пусках воден от силния адреналин. Успях да я изкарам на брега и извиках Калоян да я види. Беше наистина голяма и красива риба. Лежеше изморена и толкова величествена на земята.
Калоян ми направи хубави кадри и снимки, които ще ми държат влага доста дълго време.
За съжаление, нямахме нито метър, нито кантар в себе си, въпреки че в моята кола има над десет подобни аксесоара. Привидно рибата беше над 1.40 -1.50 m, а теглото ѝ около или над двадесет килограма.
Нямаше нужда от повече бавене, беше време за пускане обратно. Целият бях омазан в кал и слуз, а Калата усмихвайки се отзад снимаше цялата процедура с камерата. Рибата отплува гордо и величествено към дълбините, там където ѝ беше мястото. А ние с Калата си стиснахме ръцете и гледахме през водната шир. Бях толкова изморен, но и доволен, дори не ми се ловеше повече, бях взел всичко, което можех от този ден.
Останахме още малко на реката и знаейки колко дълъг и неприятен път ни чака наобратно събрахме такъмите и потеглихме към Пловдив.
Надявам се, че този разказ ви е харесал, с пожелания за много здраве и слука приятели!
