Зимата определено не е най-любимият сезон на много от риболовците в България. Светлата част на денонощието е доста кратка, което автоматично означава само едно – ограничено време за любимото хоби. Отделно студът не е най-приятното чувство за повечето хора, настроенията са депресивни, а желанието за излет сред природата е примесено с неособено голям ентусиазъм. Повечето колеги се отказват от търсенето на хищните риби, избирайки уютния комфорт на домашната среда и очаквайки идването на пролетта и евентуалното раздвижване на риболова със затоплянето на времето.
Но не всички се отказват от преследването на мечтаните трофеи, а напротив, тогава настояват най-упорито. Има и „луди” колеги като мен, които не се отказват от враждебните условия, а напротив – настояват и имат успехи през зимния период.
Винаги съм твърдял и споделял мнение, че зимата е най-подходящият период за улов на трофейни екземпляри.
Всеобщо е схващането, че сомовете спират да се хранят, когато водата изстине и няма никакъв смисъл от търсенето на този вид хищник. Определян е като топлолюбива риба, която е активна най-много през летните месеци, а през зимата изпада в летаргия и не се храни. Намират се все повече привърженици на тази теория, която аз ще се опитам да оборя в следващите редове.
Истината е съвсем друга за поведението на европейския сом, особено по нашите ширини. От доста години наблюдаваме тенденция към повишение на средните температури, което е в резултат от глобалното затопляне. Често си казваме, че вече зимите не са това, което са били преди и в това има наистина много достоверност.
Все по-често дневните температури през зимния период достигат стойности, типични повече за пролетта, което кара рибите да са активни и да се хранят. Температурата на водата в реките и затворените водоеми остава сравнително умерена, което неимоверно води до необичайно поведение у сомовете.
Разбира се, не можем да очакваме някаква свръхактивност през студените месеци, но можем да направим един доста приличен риболов, стига да познаваме някои основни особености на този вид риболов през този период.
Сомът като много други видове се групира и избира своите „зимни“ стоянки. Затова не бива да го търсим на местата, на които сме го хващали успешно през топлите месеци. Определено сега вече не стои в бързеите, които са неговото любимо ловно място през лятото. Забравете за бентовете и всички бързо течащи участъци по реките. Той е ловък хищник, който доказано не е никак глупав. Не би си позволил преразход на енергия в борбата с течението, опитвайки се да се задържи на едно място. Това би било пагубно за него, причинявайки му изхабяване на много излишна енергия, която няма как да възстанови, защото храната е оскъдна и недостатъчно. Малките наивни рибки са се покрили отдавна, а буйната подводна растителност, в която лятото се крият всякакви „вкусни благинки” като червейчета, личинки, пиявици и други организми, вече я няма. На нейно място сега има едно равно пясъчно или тинесто дъно, в което няма място за заслон на потенциалната сомска храна. Сомовете знаят това много добре и инстинктивно избират дълбоки участъци с бавно течение или без такова, където да се групират и да изкарат тези неблагоприятни месеци. Знаейки гореспоменатите подробности, от ключово значение за успешния излет е откриването на такова място сред привидно необятната река. Но как от толкова голяма и дълга река да намерим точно такова място? Как да се ориентираме по повърхността, без да знаем какво се крие отдолу?
Изглежда толкова трудно и дори невъзможно…
С годините, през които съм обикалял по реките съм натрупал опит, който се опитвам да споделя с вас както в нашия Ютуб канал, така и чрез подобни статии и постове в социалните мрежи. Всеки се е питал същите въпроси и не е знаел откъде да започне.
Най-важното условие е да намерим място, което държи дълбочина и вирове. Такива места се разпознават лесно по повърхността на водата – там, където се смесват две течения и се образуват водовъртежи по средата, обикновено имаме изкопано дъно и дълбока яма. Дори течението на повърхността да ви се струва силно, това не е гаранция, че отдолу в дълбочина има такова. Търсете острови в средата на реката, често на самите носове на острова, по посока на течението се образуват спокойни дълбочини, които са изкопани от високи води при пълноводие. Такива места са перспективни и задължителни за облавяне.
Виждайки голям дънер в средата на реката, не си представяйте как закачате и късате на него любимата си примамка, а потенциална дълбочина и укритие под него в посока на течението. Обикновено водата го е заобикаляла години наред и подкопавала от всички страни, като в неговите разклонени основи не е изключено да се крият хищници, дебнещи и чакащи своята жертва, спасявайки се от безпощадното течение.
Много често се натъквам на паднали върби във водата, чиито корени са все още забити в бреговата почва, но цялата им корона и стебло са паднали във водата. По този начин те се превръщат в естествена преграда спираща течението като подмолите на дървото се преобразяват в перфектното укритие за сомовете.
На каква примамка на търсим зимните сомове?
Докато топлите месеци дават възможност за използване на широк набор от похвати и примамки, сега нещата са доста ограничени. Спирам се на силиконовите примамки. Това са едни от най-успешните ми примамки и то не само през зимата, а целогодишно. Имат някои предимства пред останалите видове примамки, които определено не са за подценяване.
На първо място бих изтъкнал точност и дистанция при замятането. Много често по реките се гони голямо разстояние и точно определена точка, която може да бъде на отсрещния бряг, дали под някое паднало дърво или препятствие, където евентуално може да стои риба. Точното подаване на примамката е от ключово значение, за да попадне точно там където искаме. В противен случай или не уцелваме мястото на дебнещия хищник, или уцелваме надвисналия клон на отсрещната върба и си късаме любимия боец.
Второто и най-важно качество на силиконите е тяхното бързо пропадане, пробиване на течението с минимално отклонение и достигане до желаната точка. Няма воблер или блесна, които да могат да постигнат това нещо с такава лекота и точност. Когато имаме течение, независимо дали е бавно или по-бързо, силиконът успява да слезе най-точно и максимално бързо до желаната дълбочина. Докато блесната и воблерът не могат да бъдат допълнително утежнени, тук можем да си поиграем и настроим положението с по-леки или по-тежки глави, като следователно да слезем по-бързо или по-плавно до дъното. Силиконът е от примамките, които носят на всякакви видове и начини на водене, като тук голяма роля изиграва и самия рибар и неговите умения с въдицата. Най-лесни за водене и работа са т.нар. “активни силикони”. Това са силиконите тип шад, които наподобяват истинска рибка и имат опашка и петичка, която създава съпротивление с водата при водене и дори на равномерно прибиране с макарата играе много сполучливо и съблазнително. Тук изборът е огромен , но през годините при мен са се доказали няколко силикона, които ми станаха и фаворити. Такъв е Storm Jointed Minnow, който ме е спасявал винаги и ми е носел уникални емоции през годините.
Това е един изключително добър избор, защото е така конструиран, че играе изключително агресивно дори при пропадането и е чудесен избор за пасивни риби.
Друга любима примамка, която препоръчвам, особено за места с доста закачки и подводни препятствия е GT-Bio Roller Shad
Това е нещо сравнително ново на пазара, което ми се доказа многократно в зимните излети и не само. Перфектен е за обрасли и трудно достъпни места, защото благодарение на добре скритата си кука не закачам и не късам,, а успявам да направя проводки в доста рискови места, където всички знаем, че рибите се крият и чувстват в безопасност. Само преди броени дни успях да хвана на него много хубав сом по река Марица.
Има и друг вид силикони, които са не по-малко успешни през студените месеци – така наречените “пасивни” силикони. Това са всички онези примамки, наподобяващи ларви, червеи, насекоми и т.н. Тук нещата са малко по трудни и изискват повече опит, за да могат да проработят. Едни от любимите и успешни за мен са:
Това са примамки , които изискват специфично утежнение, в зависимост от фактори като: дълбочина, сила на течение и др.
Тук риболовецът придава играта с помощта на въдицата и своята ръка. Воденето е много разнообразно – срещу течението, по течението, с леки издърпвания, притреперване с върха на въдицата и т.н.
Въдицата изисква да бъде много чувствителна, лека и пъргава, за да може да усеща какво се случва по водата. Това, което използвам аз вече няколко сезона е Filstar Venom 1-14 gr.
Това е една от най-леките и чуствителни бланки, които са ми попадали до този момент в ръцете. Усеща се всяко едно докосване до дъното, до камъче или някакво препятствие под водата. Дори плахите кълванета на рибите не могат да останат пропуснати благодарение на високия клас карбон Toray, който е вложен в пръчката.
За по-големите силикони използвам отново Filstar Venom, но SJ (sea & jig) с тест по примамки от 5 гр. до 28 гр.
Това пък е въдицата, за която мога да пиша цял ден и тази статия няма да може да ми стигне, за да опиша нейните качества. Едни от най-хубавите риби съм си хванал именно с нея.
И след като уточнихме как да изберем мястото, въдицата и вида на примамката, идва ред и на другата не по-малко важна подробност – как да водим силикона?
Много начинаещи колеги ми споделят, че не използват силикони, защото не знаят как да го водят. Това за мен е огромна грешка, защото по този начин се лишават от една много успешна примамка.
Воденето на силикон тип шад е много лесно. Просто го замятате, оставяте го да потъне до дъното и започвате да го обирате с плавни движения на ръката като се стараете да се движи максимално близко до дъното. Ако имаме голяма дълбочина в речното корито (два и повече метра) препоръчвам използване на стандартна джигова проводка. Това е когато правим един-два оборота на макарата и след това оставяме силикона да пропадне до дъното. Този тип риболов се използва масово в търсене на белите риби по язовирите, но по реката може да се окаже също много успешен.
Другата успешна проводка при мен е равномерната – обиране с макарата, без големи паузи както при предходния тип като се стремя примамката да се движи близо до дъното непрекъснато и да следва дънния релеф.
Придавайки леки амплитуди с върха на въдицата и ръката, силиконът се движи като истинска рибка и провокира хищника.
Тук имаме предимство, защото придобиваме ясна представа за релефа отдолу, следвайки всяка негова извивка, склон или яма.
Има едно неписано правило и то е – има ли дънен релеф – препятствия, прагове, закачки и укрития, там стоят и хищниците. Много по-вероятно е да имаме удар на такова място, отколкото на голо и равно дъно. Трябва да успеем да разберем поведението на хищниците, а то е типично както при всички живи организми. Нормално е да търсят убежище и укритие, място на което да се чувстват в безопасност и да са спокойни.
Изяснявайки тези подробности, се надявам, че много от вас ще се престрашат и ще опитат да потърсят зимните хищници на силиконови примамки.
Рибите сега са групирани, по-пасивни, но това не означава, че не можем да ги хванем. Сега е моментът за трофейна риба, а фактът, че рибите са физически по-бавни и слаби в сравнение с топлите месеци е една добра предпоставка за успешно изваждане на по-голям екземпляр. Знайте, че на място, на което сте имали удар или сте успели да извадите вече един сом, отдолу най-вероятно има и друг. Настоявайте и “преслушвайте” такива места често. Както има една стара поговорка: ”там където е текло, пак ще тече”.
Надявам се, че с този разказ съм бил полезен, а за финал ще покажа няколко снимки на зимни сомове, хванати от мен на силикон по река Марица.
