TJ Minnow и костурите – част I

Материалът е предоставен от Генади Алтънов.

Костурът – една от най-любимите ми риби за спинингов риболов. Защо ли? Ами костурите са: хищници, които се движат на пасажи и ловуват групово вкупом; имат красива тигрова окраска с черни райета, подплатена с ярко червени или оранжеви коремни и опашни перки и бодлива гръбна перка, която като я наперят се превръщат в „лоши момчета“; по-едрите екземпляри дърпат борбено, когато ги уловиш, а когато са настървени от глад – нищо не може да ги спре и обикновено тогава се правят по няколко десетки риби не на излет, а за по-малко от час. Динамиката на костурския риболов е несравнима и често пъти опияняваща, особено, когато на мушка са ни по-едри риби. Да, понякога омръзва риболова им, но това се случва само при слука на типичните педарки, без прогрес към успех с някоя по едра риба. Обичам да ги ловя на туичингови воблерчета, силиконови примамки и най-вече на повърхностни примамки, когато има предпоставки за такъв риболов.

Рядкост са водоемите, на които бодливците са върховният хищник, но все още има такива, където те нямат конкуренция от друг вид хищник. Един такъв водоем посетих наскоро в края на юни месец, когато пролетта отстъпваше място на така чаканото лято.

През съботната риболовна сутрин времето беше облачно и без вятър, а предният ден – петъка, бе валял дъжд от 19 часа надвечер до късно след полунощ. Дъждът бе напоил значително земната повърхност и крайбрежната растителност. Всичко наоколо бе подгизнало, което допринасяше за една последна зелена пролетна свежест преди предстоящите летни жеги.

За мое голямо съжаление, обаче, ударих такава немислима греда в риболова, че за три часа и половина костурско търсене имах късмета да уловя цяло едно костурче и то на уолкърчето на Storm Gomou Pencil 45F. За последно бях посетил мястото на втори и трети януари тази година, когато направих прекрасни излети за костури със силиконите на Bait Breath. Какво им ставаше на костурите и къде са бяха запилели тези разбойници – казва ли ти някой? Условията за риболов бяха добри, но като ги няма рибите – трябва да се сменя риболовната дестинация, докато има още време за риболов иначе капото е гарантирано.

Смяната на костурската дестинация с нова такава не ми отне много време в пътуване. Лекият офроуд допълнително придаде специална емоция в тръпката от търсенето на бодливците. Пристигайки към 11 часа на новата дестинация – план „Б“, разбрах още с първите замятания, че и тук риболовът на костури ще бъде труден, но все ми се струваше, че не и невъзможен. Все пак имах и трета опция за друг костурски водоем, но силно се надявах да не се стига до там. 🙂

Зарязах автомобила си до едни храсти и голямото търсене на костурите започна отново! Менюто за бодливците включваше освен воблери и силикони, малко метал – малки клатушки. Костурите обаче твърдо пасуваха или просто аз не бях на правилното място и те липсваха в тези части на водоема. Почти двучасовото обикаляне и сондирне за костури ме насочи към последното място, на което смятах да помятам преди да поема към план „В“. Страхотна и сууупер перспективна точка от водоема, която бих я определил за гореща точка – паднали дървета, подводни водорасли и подмоли, като дълбочината пред брега започваше от около метър.

Допълнителна предпоставка за успех бе и това, че около дънерите имаше плячка за костурите – малки рибки, които безгрижно си плуваха.

И на това място заложих първоначално на обичайната тактика – първо потъващ воблер с размер от 50 мм – Salmo Minnow 5S в цвят HRM, а ако нямам удари на него минавам на силикони. Отначало – три-четири проводки, нямах никакъв удар, докато изведнъж зад воблера ми изкочи и се блесна някаква риба, която се опита да го атакува пред мен, но се размина с него. На следващата проводка отново имах подобно разминаване, но после – костур! Ура – първата ми риба за излета е вече в моята ръка, като при надлъгването имаше интрига и заигравка!

Упоритостта ми бе възнаградена и почувствах някакво удовлетворение от всички положени усилия до момента, нищо, че вече подминаваше 12:50 на обяд. 🙂 Пуснах рибата и заметнах отново. В следващите 4-5 минутки обаче нищо не се случи. Очаквах, че съм набарал костурите и ще им накова канчетата, но нещо почнах да се разколебавам. Бръкнах в чантата и от там извадих чисто новото ми воблерче на Sea Buzz – TJ Minnow 50SP в цвят 053-MY, което се появи на нашия пазар около средата на юни 2021. Ново, лачено и невиждано воблерче от костурите до момента. Тук идеята ми беше да заложа на блещукащо туичингово воблерче, в същия размер от 50 мм, с цел да провокирам другите костури, ако ги има наоколо.

Времето беше облачно и според мен едно такова воблерче – с такъв цвят и размер и още повече, че беше с неутрална плаваемост (suspending), щеше да провокира другите костури наоколо из водния слой. Още с първото пробно пускане пред мен във водата и две-три придърпвания със спининга видях, че в този малък воблер има много голям потенциал. Страхотна туичингова игра със зависване в момента на паузата, перфектни отблясъци и леки поклащания – убиец! Въпреки, че теглото му, изписано на кутийката, е 2,8 грама имах добър кастинг и водене на воблерчето със следните риболовни такъми: спининг FilStar Venom 78M (с тест 5-28 грама), основна линия от плетено осемнишково влакно Gosen SP 8 Egibito Special #0,6 и повод от флуорокарбон на Sufix – Super 21 Fluorocarbon в размер от 0,28 мм.

И така, пробното пускане пред мен във водата, за да му видя играта, мина успешно и последваха първите сериозни замятания в търсене на костурите. Първата жертва на TJ Minnow беше страхотен костур, който до последно гони воблера и го смачка с агресия в подмола пред мен, откъм опашната му част. Изборът и смяната ми се увенчаха с успех!

Пуснах този бодливец обратно във водата, без много да създавам шум. При следващите проводки имах проследявания и удари на костури, които материализирах в по-долните снимки и кратки видеа – с пускане на бодливците обратно във водоема.

Риболовът на костури потръгна в добър ритъм, като скоро се появиха и по-едрите риби, привлечени от неустоимата провокативна игра на блещукащия TJ Minnow:

Красиви и наперени риби, които супер агресивно налитаха на дразнещата игра на новия ми любим воблер. От пълен застой риболовът ми беше потръгнал плавно, като сега вече беше на пълна пара и динамиката от костурския риболов бе достигната в максимална степен! Наред с по-едрите костури улавях и доста по-дребни, които не снимах, тъй-като целта ми бе да хвана и снимам максимален брой по-добри риби.

Най-едрият костур за излета ми се откачи при борбата, което много не ме изкефи, но в следващия момент компенсирах с друг, но малко по-малък дебелак – такъв ми бил късмета.

Малко преди 14 часа вече бях надърпал около петнадесетина добри риби само на TJ Minnow, без да броя дребосъците. Усещах обаче, че темпото ми на слука спадаше, което означаваше, че съм изпонабол каквото има като пасаж от риби пред моето полезрение.

След близо повече от час на динамичен риболов слуката постепенно утихваше, което ми беше сигнал, че е време да приключвам излета. Бях доволен от развръзката му, а и вече поуморен от ранното ставане, пътуването и трескавото търсене на костурите – беше време да си ходя. Направих си план на следващия ден – неделя, отново да посетя водоема и да поцъкам костури с други нови воблерчета, които имам да пробвам, но си бяха останали вкъщи. За този излет ще ви разкажа във втора публикация, посветена на костурския ми уикенд.

Първите тестове на TJ Minnow преминаха повече от успешно. Воблерчето се доказа като отлично попадение, което заслужи моментално титулярното си място в кутийката с другите ми успешни воблерчета и то още на първия излет! Костурите, които улових с него, бяха достойни противници и осмислиха всичките ми усилия и загубено време в търсенето им. Понякога риболовът е труден и демотивиращ, докато не набараш правилната вакса и горещата точка, където се навъртат хищниците.

Между другото, за първи път изпробвах Venom-a с малки туичингови воблерчета и повърхностни примамки – с размери 45÷70 мм и в тегловния интервал от 2,5÷6,0 грама, т.е. под и около долния тест на спининга. Досега бях ловил единствено и само на силикони, като личните ми впечатления от поведението му, при този тип риболов, са само и единствено положителни. Сомчета, бели риби, щуки, трофейни кефали и костури – удоволствие е да се ловят такива риби с него на силиконови примамки. Воденето на малките воблерчета беше на ниво, а ударите и побутванията на рибите – по примамката, се усещаха също толкова отлично, колкото и при риболова със силикони. Дистанцията на замятане с подобни воблерчета също е добра – въпреки обявената си мощност (мидиъм). Този спининг изхвърля страхотно примамките и бих ви препоръчал използването на осемнишково влакно в указания тест по влакно #0,2÷0,6 по японската номерация.

One thought on “TJ Minnow и костурите – част I

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *