Материалът е предоставен от Ивайло Иванов.
В студ и мраз заглъхнаха полета и реки. Зейна черна дупка, чак скова душата. Студено е, дявол да го вземе! А аз, изпаднал в интимност с духалка и радиатор, реших да споделя опита, натрупан през различни времена. За кабакулака ще разкажа и нищо няма да спестя.
Една от малкото целогодишно активни риби е кефалът. С неговия бърз метаболизъм и активно търсещ начин на хранене би могъл да се лови 365 дни в годината, а в зависимост от температурата и осветеността на водата – 24 часа в денонощието. Накратко – лакомо и всеядно животинче… Това го прави особено лесна цел за начинаещи рибари – било то мухари, спинингисти или обикновени стръвари.
Въпреки това поведението на трофейния кефал (клен, кабакулак и прочие) се различава съществено от масовите пасажни риби с размер до 35–40 см. За трофейни считаме екземпляри 50+ сантиметра или тегло над 1.500 кг.
Видът е широко разпространен у нас, но расте изключително бавно. За да достигне тези внушителни размери, са необходими 10, а в зависимост от водоема и хранителната база – понякога и повече години. За този никак не малък период кленовете се превръщат в истински експерти в оцеляването. Избягват скупчвания на риба и живеят в малки съобщества. Често териториални, те заемат най-добрите вирове. Излизат от укритията си само при нужда и в точно определени условия. До местата си за хранене се придвижват по едни и същи коридори. Пестят енергия и свеждат случайността до минимум.
Ето защо, подобно на чернокопа и лефера, би следвало да разграничим масовия от трофейния кефал и да ги разгледаме поотделно.
Изборът на подходящ такъм се определя от типа примамки, които пък от своя страна зависят от: сезона, в частност температурата, дебита на реката, прозрачността на водата, осветеността на деня и – най-важното – моментната хранителна база.
Като предстоящ и любим мой сезон ще започна с пролетта. Когато зимното снеготопене е приключило, язовирите са пълни, а реките най-накрая са с мечтания дебит. Редуват се слънце и дъжд, птичките пеят, а кръгозорът е обагрен с всевъзможни цветове…
Кефалът от своя страна се възползва от създалата се суматоха около „пробуждането“ на природата. Използва момента, за да възстанови загубите от летаргичния период. Обогатява менюто си, за да е готов за най-значимия момент от съществуването на всяко живо същество – размножителния период.
По това време на годината използвам предимно твърди примамки с ясно изразена игра и голямо съпротивление. Рибите, обект на нашето внимание, са борбени и често се придържат в силното течение, в близост до подмоли и съответно – коренища. Времето за реакция е малко и е необходим максимален контрол върху борещата се за живота си риба.
Предвид изброените фактори е добре да се презапасим с малко по-“силов” такъм. Дали Filstar Venom, Silver Shadow EVO или Red Shadow EVO ще изберем, е според изискванията и възможностите на всеки риболовец. Важното е тестът по примамки да отговаря адекватно на ситуацията. В случая – 3–12 г или 4–15 г биха били отличен избор.
В този период използвам плетени влакна в размер #0,8 по японската номерация.
За да избегна протривания, връзвам флуорокарбонов лидер — в случая YGK F-AID Super Strong в размер #1,5.
В зависимост от годината първите трофейни кленове се раздвижват още в последните седмици на февруари, и до средата на март ги ловя основно на едри кранкове и свръхбавна проводка.
Разбира се, по това време ларвоподобните силикони също работят добре. Но смятам, че след цяла зима джиг, вече е време за малко по-динамичен риболов. Лично аз предпочитам воблери и като по-непозната за повечето риболовци дисциплина ще се придържам именно към тях.
Малко по-късно, когато водата се затопли до 13–15 градуса, пасажите с дребна рибка плъзват по реката. Обират всичко, що цопне във водата, и често изпреварват предпазливите едри кефали. С цел да избегна многобройните “натрапници”, сменям тактиката и преминавам на по-издължени воблери тип шад или миноу. Водя ги една идея по-бързо, а от време на време правя широки изтегляния, последвани от кратки отпускания на върха. Обикновено в така нареченото “зависване” на примамката последва и ударът.
Най-емоционалните дни са непосредствено преди забраната. Едрите “буци” изместват останалите водни обитатели и застават на най-добрите бързеи, образували се зад баражи, мостове или огромни дънери. Те ревниво пазят местата си и атакуват с невероятна ярост. Всичко останало, достатъчно дълго в полезрението им, буквално бива смазано.
След забраната следва и най-слабият период, що се отнася до трофейните кленове. По това време реката вече се е отдръпнала, пълна е с храна, и дребните риби като че ли властват.
Тогава има твърде много видове риболов и обикновено залагам на щука и распер. Но те ще останат за някое бъдещо мое повествование.
Да, поради гореизброените причини ходя по-рядко. Но все пак има начин да излъжем тези речни ветерани, дори и в най-трудния период — месеците юни, юли и август.
За целта избирам Venom, за предпочитане River Crank, влакно в размер #0,6 и запас от търпение…
Обикновено ходя на оглед по обяд, когато слънцето е високо и ловя не с въдица, а с очила. Въдицата ми помага дотолкова, че да не скучая по време на обиколката и евентуално да не изглеждам като хахо, бродещ безцелно из шубрака пред колегите.
Целта на цялото това занимание е да си набележа места и дори определени трофейни риби за през нощта, когато са спокойни и знам, че ще се хранят.
Предварително подбирам едри 4–5 см кранкчета, които са по-шумни при приводняване, изтласкват много вода и същевременно работят на бавна проводка.
Въпреки че често подценяваме кефалите, те са отлични ловци с много добре развити сетива. Освен че се ориентират чудесно в тъмнината на нощта, те дори успяват да различат и отделни цветове. UV нюансите и силно изразеният контраст в определени случаи би могъл както да ги привлече, така и да ги отблъсне.
След приводняване на примамката изчаквам до 5 секунди преди започване на проводката, тъй като сигналът трябва да стигне и ориентира кленовете. Примамката се води с високо вдигнат връх, така че влакното да няма досег с повърхността на водата. Добре е воблерът да се придвижва монотонно и без резки движения. В случая River Crank ми върши перфектна работа, тъй като придава дори най-слабите вибрации на примамката и ме ориентира в тъмнината на нощта.
Малко по-късно, в края на септември и целия октомври, рибите се групират — обикновено по размер. Реката е маловодна и бистра. Лесно могат да се локализират, но подмамването им към примамката си е цяло изкуство. Качествените слънчеви очила отново са задължителни. След години практика, смея да твърдя, че кехлибарената леща е за предпочитане! Бюджетен вариант са Filstar Hunter Camo.
В този период вадя класическия Venom до 7 грама и по-тънко плетено влакно, а защо не и монофил. Идеята е меката въдица и разтегливото влакно да оберат “излишните вибрации” на воблера.
В края на лятото кефалът вече е свикнал с падащите във водата насекоми и разчита основно на тях. Спуска се на по-малки примамки, а силните вибрации го плашат. Придържа се в повърхностния слой, под надвиснали или зад паднали дървета. Реагира светкавично на “цопване” и атакува поднесената му хапка.
Макар да харесвам доста Salmo Tiny, Lil Bug, Hornet и прочие, безпрецедентно най-работещата ми примамка в този период си остава SeaBuzz Chub Bug. Формата, деликатната игра, многобройните цветове и най-вече далекобойността на тази примамка я правят безценна.
Точното замятане въобще в риболова на кефал е 90% от успеха. Останалите 10% обаче са по-важни за подмамването на трофейния. Тях научих след десетки, а може би и стотици изпуснати риби — както се казва, по трудния начин.
Първо — никога не приводнявайте примамката пред кефал. Шансът да се изплаши още преди стръвта ви да е достигнала повърхността на водата е голям. Замята се винаги зад опашката на рибата, възползвайки се максимално от момента на изненадата. Лесната плячка е съмнителна плячка!
Второ — често цветът на кефалите издава тяхното настроение. Бледо кафявите гърбове обикновено показват, че рибата е в покой. Докато тъмните, та дори черни гърбове, ни подсказват активност и дори агресия. Те са и обект на нашето внимание!
Трето — никога не засичайте веднага след атака на повърхността. Твърде вероятно е да не успеете да закачите рибата! Не губите нищо, ако атаката е директна, тя ще се подсече сама.
Представете си сцената — виждате огромни торпеда в близост до отсрещния бряг. Успявате да ги достигнете и презентирате примамката по най-привлекателния начин. Следва взрив, мощна атака, засичате, а примамката излита към вас, без дори да сте усетили удара. Това е така, защото големите риби предпочитат първо да удавят или зашеметят жертвата си. Мощният “взрив”, последван от водовъртеж, завлича насекомото или в случая — воблера ви, под повърхността на водата. Опитният хищник прави кръг около зашеметената си жертва и чак тогава безцеремонно я всмуква. Ако нервите ви издържат подобна гледка, ще се насладите на едно красиво зрелище и ще увеличите осезаемо шансовете си за успех.
Така неусетно се завърта и годината. Първите по-хладни и ветровити дни преобръщат водата. Силиконовите примамки рязко изместват активните такива. Настъпва джиг сезонът!
В написаните по-горе редове споделям натрупаните си знания през годините. Теориите са базирани на моя личен опит. Не налагам мнение и не обременявам никого с тях. Ловя кефал основно по р. Тунджа и е възможно някои от описаните ситуации да са характерни именно за тази река.
Ще се радвам, ако съм бил полезен. Надявам се да съм помогнал на някого да нареди липсващите парчета от този необятен пъзел, наречен риболов!
Благодаря ви за отделеното време!
Бъдете здрави и уважавайте любимото хоби!