Зимно-пролетни приключения по любимата река

Материалът е предоставен от Ивайло Иванов. 

От началото на годината до този момент успях да направя една така да се каже серия от излети по любимата на мнозина река Тунджа. Основната ми цел бяха трофейните кефали или по-точно – най-едрият кефал в реката!

След интензивния и динамичен риболов на бяла риба в края на миналата година, студената и бистра река се оказа истинско предизвикателство. Кефалът беше изключително мнителен, подбираше примамките и изпитваше търпението ми.  Хранеше се в определени часове от деня и винаги се придържаше в участъци с всевъзможни укрития, паднали във водата: дървета, корени, подмоли в брега или изкуствени бетонни корекции по реката.

След известен период на адаптация и някое друго капо, успях да набера скорост. За този фин и “пинизчийски” джиг риболов избрах добре познатият на всички ни Black Shadow 1-7 грама, с макара в размер 2000 и плетено влакно #0,6. За някой този такъм би бил груб, но предвид рибата, която бях набелязал, си беше съвсем на място. Както вече казах, едрият кефал се придържа около своите укрития и при засечка моментално се стрелва към тях. Тук е моментът, в който риболовецът трябва да отреагира и противодейства на борещата се за живота си риба.

В неделната  утрин на 9-ти януари аз и моят добър приятел и брат по оръжие се запътихме към див участък по река Тунджа, където предни години съм имал добри успехи. Район, осеян с паднали дървета, останки от вече загнила водна растителност и дълбоки вирове. На теория перфектните места!

За излета приготвих няколко нови за мен модела на марката Bait Breath, с по-едри размери. Паснаха си идеално с офсетните куки на VMC 7310 BN и кръгли чебурашки от 3 до 5 грама.

След кратката подготовка нервно закрачих към реката в търсене на желаните от мен джигови  “буци”.

Избрах подходящо място, последваха няколко контролни замятания и – Оооо, първа риба за годината! Открих ги!

Успях да уловя няколко различни по размер риби, а виновникът бе едни от новите ми силикони-BB – RushCraw U30 – Cola Color.

Макар и малчуганите да взимаха стръвно примамката, която им подмятах, бяха изключително плашливи. След една уловена риба пасажът се отдръпваше в укритията си и бе невъзможно да се хване втора от същото място. Това наложи честа смяна на места и обхождане на по-голям участък от реката. Разходката беше приятна, макар и доста мразовита. Рибки се откриваха почти на всяко перспективно местенце.

Разлових и още един от моделите на Bait Breath с прилична риба.

Моделът се казва  Skeleton Shrimp SSP. Една уникална примамка, която впечатлява със своята детайлна изработка и максимално реалистичен вид. Планира страхотно при пропадане и въпреки внушителните си размери от близо 70 мм, очевидно кефалите я харесваха.

За съжаление Голям Сечко показа своя нрав и само след няколко минути заваля пухкав сняг.

Температурите паднаха непоносимо, водачите започнаха да замръзват и това сложи край на иначе обещаващия излет.

През следващите два уикенда бях възпрепятстван от ангажименти и  метеорологичните условия. Изтиках някак си третата по ред работна седмица и в събота сутринта на 5-ти февруари вече нямаше какво да ме спре. Наспах се, закусих и тръгнах. Не тръгнах рано, защото съм стигнал до заключение, че активността на рибите в реката в този сезон се засилва в следобедните часове на деня. През тези месеци водата е ледено студена и всеки градус в + от кратката слънчева светлина е в полза за нас.

На реката пристигнах около обяд. Сглобих лайт такъма, с който лових в предния излет и тръгнах по “неотъпканите пътеки”.

Избрах да стартирам с вече доказалия се в предния излет Skeleton Shrimp.

След доста обиколки и обстрелвания на отсрещния бряг упорството ми се отплати. Приличен кефал сложи старта на деня.

След снеговалежите в планината през последната седмица реката беше повишила  нивото си. Това, в комбинация със замътената вода затрудни максимално излета. След колебливото начало нещата не вървяха на добре. Последваха няколко мъчителни часа без никаква индикация на живот в реката.

Очевидно ми трябваше примамка, която да привлече вниманието на така пестеливите на енергия зимни кефали. Отново заложих на голяма хапка BB – Rush Craw 71 мм.

В средата на една от последвалите проводки усетих съвсем недоловим трепет по линията. Направих машинална засечка и чудо, пръчката се сгъна, а авансът плавно засвири. След кратка борба и доставена ми доза адреналин, рибата вече беше в ръцете ми. Страхотен зимен кефал 48 сантиметра.

След снимка рибата отплува обратно, а аз продължих да облавям място по място.

Час по-късно слънцето вече се приближаваше към хоризонта. Реших да сменя силикона със едно от любимите ми зимни воблерчета – Salmo Hornet 2,5 см.

Избрах перспективно място, където мога да го водя съвсем бавно, като се стараех да го задържа над участъците, където смятах че стоят риби.

Стратегията сработи!!! Минути преди залез успях да надърпам няколко кефалчета, сходни по размер.

Така приключи и този ден по любимата река. Въпреки редките и трудни риби, се прибрах изключително удовлетворен от излета. Няма нищо по – приятно от това да стигнеш сам до успеха чрез силата на логиката и натрупания опит.

През следващите няколко седмици, да не кажа и месец не ми се отдаде възможност да стигна до реката. Преболедувах лошо и се наложи да остана на дивана пред телевизора… Е няма такава мъка!

В първата неделя от март, зажаднял за риболов, станах рано. Обадих се на вярната си дружка Мартин и след няколко разменени думи целта и посоката вече бяха уточнени. Половин час по-късно потеглихме към непознати за нас места, в долното течение на Тунджа.

В този излет бях решил да ловя изцяло на воблери, а за целта ми трябваше стегната и чувствителна пръчка. Тъй като не знаех какво ме очаква, се подготвих не с едно, а с две безкомпромисни пособия.

Filstar Venom – 2,36м с тест по примамки 4-22 грама и Shimano Zodias 2,03 м с тест 4-12.

Тези две пръчки покриваха всяка възможна ситуация по реката.

След кратък оглед на терена избрах да започна излета с по-късия Zodias. Крачейки към водата, сложих една от любимите ми примамки за кефали през пролетта-Salmo Butcher-sinking.

Застанах на брега и заметнах. Докато обирам примамката, пред мен се разлетяха малки рибки. В следващия момент водата пред мен се взриви, последва мощен удар и авансът засвири. Оказа се расперче около килограм. Закачено с едно от жилата на тройката външно, в близост до устата.

Тъй като брегът беше висок, важна роля изигра гащеризонът на Filstar, който ме е спасявал не веднъж. С негова помощ успях да се спусна във водата и да хвана леко закачената риба.

Расперът към този момент беше в размножителен период. Направих му две бързи снимки и го отпратих непокътнат.

Обстрелвайки място след място с безброй различни примамки, стигнах до разлят плиткаж с бързо течение. Сложих един Salmo Minow 6 см и резултатите на закъсняха. За няколко минути надърпах 3-4 спортни рибета.

Динамичният риболов на дребни рибки винаги повдига духа, но не те бяха рибите, която търсех от началото на годината. В търсене на трофеен кефал слязох още около 30 километра надолу по течението на реката.

Районът ми се видя изключително див. До местата се стигаше трудно и честно казано предпочитах да се придвижвам чрез газене към перспективните участъци. В плитките и бързи води ми се стори добра идея да продължа да ловя с воблерчета тип миноу, този път ръчно изработени от мой приятел.

Денят завърши с доста сходни по размер кефали и нищо по-едро.

Седмица по-късно по същото време отново бях по бреговете на Тунджа.

Тя от своя страна ме посрещна с по-високо ниво и зеленикав цвят на водата. Тези условия създаваха предпоставки за успешен риболов.

За днешния излет си бях взел някой нови примамки, които нямах търпение да изпробвам. Една от тях беше и Salmo Slider 5 см. Изглеждаше като перфектната хапка за трофейни кефали. Да, ама не…

Още докато разучавах играта на примамката, сребърна стрела проблясна, плесна с опашка и смукна току що разпечатаната примамка.

Излетът отново започна със забранен вид риба. Страхотен распер, които снимах и пуснах моментално.

Случайната слука ми вдъхна надежда за днешния излет. Може би най-накрая щях да се срещна с желания от мен трофеен кефал. Няколко часа и 4 мънички кефала по-късно стигнах до уширение на реката с мазно течение и водовъртежи. На далечния бряг срещу мен лежеше короната на паднало преди години дърво. Разстоянието беше голямо, а не ми се връщаше до колата за Venom-а, затова сложих едно тежко кранкче. Заметнах непосредствено зад короната на падналото дърво. Веднага след приводняването видях как към воблера приближава вълна и миг по-късно, го отнесе с бесен удар.

Течението пое рибата, Zodias-а се сгъна под тежеста на опонента. С няколко по-сериозни напъна, изкарах риба на повърхността и видях. Беше кефал голям, но не достатъчно! След няколко минути  успях да го извадя на брега за снимка. След измерването го пуснах на свобода. Кандидат-трофей с дължина 54 см.

Продължих да облавям същото място. В близост до отсрещния бряг забелязах движение във водата. Там имаше риби, но аз не ги достигах.

Мотивиран от успеха си, изтичах до колата, хвърлих ботушите и обух дишащия си гащеризон. Върнах се на същото място и нагазих на около 7-8 метра напред по пясъчната коса. Очевидно бяха достатъчни. На второто замятане в отсрещния бряг отново видях вълна зад воблера, този път ударът беше жесток. Засякох, а рибата не помръдна. Бавно пое към короната на дървото и тук беше решаващият момент, за който ви разказах в самото началото.

Затегнах аванса и уверен в такъма си, с плавен напън обърнах рибата в най-критичния момент. Изкарах я от короната на дървото, течението я пое и отдалечи от мястото. Вече избегнал критичния момент, успях да се насладя на зрелищната борба. Със здравия си гръбнак пръчката умело обираше силните напъни. Няколко минути по-късно, уморен пред мен стоеше може би най-големият кефал, който някога съм виждал.

60 сантиметра без няколко си милиметра. Това беше кефалът, който търсех от началото на годината. Истинска “БУЦА”!!! С това приключвам текущия си разказ и се надявам скоро да имам възможност отново да попиша 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *